Витоша – Музей на лифтове

 
1

Сподели

0Shares
0 0 0

Ранна мразовита утрин. През нощта са наваляли 20-ина сантиметра пръхкав сняг. Излизам от все още заспалия град и след 30-ина минути съм на Алеко. Денят е ясен и слънчев, снегът искри. Залепям коланите и подемам нагоре. Следвам обичайния си маршрут, покрай ограденото пространство, което някога беше хотел „Щастливеца”, после се промъквам в гората и достигам влека на Спас. Обичам да минавам оттам, много спомени се отприщват. Преди мястото беше пълно с хора, дори чакахме на опашка. На Стената съм прекарал много от ученическите си зими. Още дочувам траканeто на котвичката на влека, а съзнанието ми отключва скърцащата врата на малката чайна, приютяваща премръзналите скиори.

Започвам да катеря стръмния склон на Стената. Минавам вляво от дупката, правя лек диагонал и се отправям към Заека. Наближавам трасето на рухналия лифт. Това беше последната „крепост“ от работщите съоръжения на „Стената“. Сега последния стълб лежи повален, горната констукция стои като скелет сред бялата пустош, а „бункерът“, който преди беше уютна чайна, е почти изцяло скрит от снежните преспи.

Зима 2015, Музей на лифтовете, Витоша, Виктор Троянов

Продължавам по Зелената писта, поемам към Малкия резен и бързо се изкатервам до лифта на Романски. Седалките, набити със сняг и лед, висят все едно са вкаменени. Спомням си, когато баща ми за пръв път ме качи на този лифт. Стуваше ми се, че съм толкова високо, че мога да пипна небето. Когато след много години и аз работих за кратко като ски учител, кулминацията на деня беше да се качим с децата на Ромаснки, за да наберем максимално височина и да направим едно дълго финално спускане. Уви, сегашните малки скиори са лишени от това приемущество.

Плъзвам коланите към Големия резен. Лифтът на Горното Лале не дава признаци на живот. Вечният въпрос, ще работи ли съоръжението или не и безумните обяснения – неблагоприятни атмосферни условия. Затова вече съм се отказал да чакам, а направо тръгвам пеш нагоре.

Пускам ските по Горно лале. Вятътрът все още не е сковал склона и правя няколко големи завоя на скорост в пухкавия сняг. Потъвам до колелене, върховете на ските хвърлят струя чак до лицето, а въздухът свисти в ушите ми от скоростта. Изживяването е красиво и истинско, но твърде кратко. След няколко минути отново съм на Алеко. На склона пред хижата има групи деца от ски училище. Опитват да се катерят нагоре, но ските им се плъзгат обратно, тъй като са без щеки и изглежда така, сякаш тъпчат на едно място.

Нагоре планината се извисява примамливо, белязана от изоставените лифтове, надвиснали като призраци. По пътя навръщане отново си мисля за времето, когато Алеко беше оживен курорт, а Витоша -заредена от емоциите на скиорите. Сега планината е изгубила този неповторим заряд, притежава същата прелест, но е лишена от присъствие и грижа, изглежда самотна и изоставена.

 

Спас, фотография: Виктор Троянов
Спас, фотография: Виктор Троянов

Ски влек „Спас“

Котвичката „Спас“ и склонът, който влекът обслужва, е едно от най-обичаните и посещаваните места в миналото, влек с много традиции, даващ достъп до няколко варианта за спускане по Стената. Съоръжението не работи от 2012 г.

Заека, фотография: Виктор Троянов
Заека, фотография: Виктор Троянов

Ски влек „Заека“

Най-старият ски влек на Витоша, построен през 1952-53 г., който през годините рядко не е работил и е един от символите на Витоша. Първоначално е бил едноседалков лифт, по-късно е модифициран на влек-паничка. Спрян е през 2010 г.

Ски влек „Помагалски“

След спирането на “Заека”, това е единственият останал влек-панчика в района на Алеко (освен учебните) и един от малкото работещи ски влекове, който за съжаление е с твърде късо трасе и малка денивелация.

Конярника, фотография: Виктор Троянов
Конярника, фотография: Виктор Троянов

Ски влек „Конярника“

Всички си спомняме слънчевите зимни следобеди в местността Конярника, когато котвата функционираше, а чайната беше оживена. Пистата и ски влекът датират от 1983 г. Повече от 10 години съоръжението не работи, напълно изоставено и разграбвано.

Драгалевски лифт

Драгалевският лифт е най-старият лифт в България и сред първите на Балканите. Първата част започва над кв. Драгалевци и достига до местността Бай Кръстьо. Долната лифтова станция се намира на 925 м. н. в., а горната е на 1380 м. Тази отсечка на лифта е пусната в действие през 1956 г. Линията е дълга 1775 м, с денивелация 455 метра. Втората част свързва местността Бай Кръстьо с Голи връх. Построена е през 1968 г., дължината й е 1700 метра, с денивелация 438 метра. Капацитетът на първа линия е 300 души на час, на втора – 600 души на час. Лифтът е безценно средство за придвижване на колоездачи нагоре, въпреки че не е пригоден за това. През зимата трасето и горите около лифта са атрактивно място за фрийрайд.

Романски лифт, фотография: Виктор Троянов
Романски лифт, фотография: Виктор Троянов

Седалков лифт „Романски“

Въжената линия е построена през 1968 г. и е с дължина 1970 м и денивелация 480 м. Горната лифтова станция се намира непосредствено до връх Малък Резен на височина 2160 м. Лифтът беше основно средство за придвижване от района на Алеко до високата планина, осигуряващ удобен достъп за скиори и велосипедисти до Малкия и Големия Резен, Стената и Черни връх. Използваше се интензивно и от детски ски училища. Капацитет – 540 души на час. Не е в движение от години.

Боби, фотография: Виктор Троянов
Боби, фотография: Виктор Троянов

Ски влек „Боби“

„Боби“ е най-отдалеченото съоръжение на Стената, алтернативен вариант, любим на скиорите, ориентирани към фрийрайд, заради стръмния склон и необработвания терен от двете страни на влека. Съоръжението не работи от 2012 г.

Ски влек „Ветровала“

Ски център „Конярника-Ветровала“ разполага с един стационарен и два портативни ски влека. Разположен е на около 1500 м.н.в. и обслужва ски писта с дължина 460 метра.

Княжевски лифт, фотография: Виктор Троянов
Княжевски лифт, фотография: Виктор Троянов

Княжевският лифт

Построен е през 1962 г. и е първият кабиков лифт в България. Долна станция Княжево е на 744 м.н.в, горна станция Копитото – на 1348 м.н.в. Произведен е от австрийската фирма „Братя Гирак”. Дължината на линията е 1900 м., с денивелация 604 м. Изключително удобна въжена линия с много потенциал, даваща достъп до много велотрасета и гори за фрийрайд през зимата. От 1992 г. лифтът не работи. Руши се и се разграбва.

Симеоновски кабинков лифт

Кабинковата линя е с дължина 6270 м и денивелация 1077 м. Построена е за Универсиадата през 1983 г. от австрийската фирма „Допелмайер“. Оттогава не е модернизирана и запада. Долната лифтова станция се намира в кв. Симеоново на 727 м.н.в. Има две междинни станции на 1360 м.н.в. и съответно на 1520 м.н.в., като горната станция се намира непосредствено до хижа Алеко на 1804 м.н.в. Капацитет – 1500 души на час.

Платото Черни връх, фотография: Виктор Троянов
Платото Черни връх, фотография: Виктор Троянов

Ски влек „Платото“

Най-високият ски влек на Витоша, който достига до Черни връх. Влекът обслужва склон, удобен за каране през почти целия зимен сезон, особено за начинаещи, но тъй като единствената по-долна останала връзка с него е Лале 2, който работи през малка част от сезона, влекът е трудно достъпен. Условията на склона позволяват каране до началото на май.

Лифт Витошко лале

Лифтът обслужва пистите Витошко Лале 1 и 2. Построен е за Универсиада’83 от австрийската фирма „Допелмайер“ и се състои от две части. Долната лифтова станция се намира на височина 1510 м. Първата част е с дължина 1345 м, денивелация 402 м. Втората част е с дължина 1281 м, с денивелация 338 м като горната лифтова станция се намира до връх Голям резен на височина 2250 м. Лале 1 обслужва единствената писта, снабдена със оръдия за сняг, и работи през целия зимен сезон. Лале 2 работи само при наличие на достатъчно сняг, най-често през месец март и началото на април.

Капацитет: Витошко лале 1 – 1200 души на час, Витошко лале 2 – 900 души на час

Пълният вариант на статията на Виктор Троянов, плюс снимки и информация за всички 12 експоната в музея на лифтовете Витоша, ще намерите в брой ЗИМА 2015 на Списанието. Ако сте го пропуснали, свържете с нас и ще го получите на преференциална цена. 

Зима 2015

ВИЖ ОЩЕ: Филмът на Виктор Троянов за Витоша “Призрачната планина”

Сподели

0Shares
0 0 0

1 коментар

  1. Аааада тези влекове ако работеха…А сега на лалето с лифта или на двете учебни писти.Преди 3 години и помагали работеше а сега последния стъб прилича на лежаща пръчка.Дори и Романски не работи.И котвата-любимия ми влек на Витоша е изгубена работа…..

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.