Преди няколко години Мартин Маровски, Виктор Варошкин и Станислав Атанасов успяха да прокарат нова линия на сектор Хергиани, Централна стена, Враца.
Линията бе започната отдолу нагоре, като екипът разчиташе почти изцяло на технично изкуствено катерене и набор от едва 14 болта за преодоляване на система от недостъпни и недокоснати надвесени плочи и ръбове.
Прокарването на линия с подобна категория отдолу нагоре изисква време, което в техния случай се равняваше на 5 дни и 4 нощи, прекарани във висящи хамаци на стената. За да подсигури престоя си на стената, тройната свръзка трябваше да извлича около 60 литра вода по стената, както и цялата бивачна и катерачна екипировка, храна и прочие. В допълнение към това, южното изложение на сектор Хергиани беше неизбежна предпоставка за целодневно излагане на пряка слънчева светлина, в следствие на което в края на третия ден Виктор получи топлинен удар и прекара последвалите 24 часа в почивка.
Типично за повечето технически трудни линии, Пътят на свободните души не следва характерна система от цепки/винкели в опит да премине през стената по линията на най-слабото съпротивление. Напротив – тази линия преминава през едни от най-непристъпните релефни форми и секции на сектор Хергиани, изключително въздушни и монолитни, предлагащи продължително трудно и изтощително свободно катерене.
Линията бе прокарана в памет на загиналите в лавината в Пирин Крис, Момчи и Камен. В края на пето въже екипът изгради своеобразно параклисче в скална ниша и остави по една свещичка за всеки от момчетата.
Виктор и Марто се връщат на скалата, този път в свръзка с Руслан Вакрилов, за да направят и първия сериозен опит за свободно преминаване, както и да се сработят в контекста на предстоящата им експедиция Патагония – Опашката на Дракона, която по план трябва да стартира в началото на декември.
Повече за експедицията в Патагония можете да научите тук
Въжетата започнаха да се „разкриват“ – 1-во въже 7а, 2-ро въже 5а, 3-то въже 6b+, 4-то въже 7а+/b, 5-то въже 7c+/8a (?), 6-то въже 7b. Единственото непреминато въже след този изтощителен опит остана 5-то, с предполагаема категория между 7c+ и 8а. След множество поредни опити по него, Марто получи контузия на лявото си рамо и прекрати катерене за следващите няколко седмици.
