Американецът Скот Роджърс е професионален слаклайнър, бейсджъмпър и фотограф от Юта. Потърсихме го, за да ни разкаже за многото луди начинания и авантюри, в които се е забърквал, но го открихме на неприятно място – в болницата. Последното предизвикателство, в което се впуска с главата надолу, завършва с инцидент, който изцяло преобръща света му. Къде един приключенец, прекарал живота си в планината и вдишвал тръпката и адреналина всяка минута, намира смисъла да продължи напред и силата да се нарече щастлив – попитахме го в специално интервю за 360.
• Извървял най-високия хайлайн в Бразилия
• Заснел най-дългото ходене между две скални кули
• Прекарал повече от 20 дни на върха на кулите на 240 метра височина и скочил с парашут надолу
• Участвал във видео за „най-екстремния скок пандюл“
Скот, научихме за теб случайно, докато разглеждахме класация на най-добрите екстремни снимки в американско списание. Твоите кадри бяха наистина впечатляващи! Какво те запали по правенето на луди неща?
Катеря се от малък. Постоянно ходех на състезания по скално катерене. На една такава надпревара някой беше сложил слаклайн и останах много впечатлен. Започнах да се занимавам с това и нещата излязоха извън контрол. След това дойде хайлайна, което пък доведе до скоковете с парашут, а те – до бейсджъмпинга. През цялото време правех и снимки, докато приятелите ми се забавляваха с тези спортове. Практикувам слаклайн от 11 години, бейсджъмпинг – от 7, а самият аз съм на 27.
Кое е на първо място за теб – фотографията или приключенията?
Приключенията винаги са били най-важни за мен. Фотографията е следствие от тях. За щастие, през последните години успявах да се издържам от снимките, които правя, което пък доведе до още повече приключения.
ВИЖ ОЩЕ: Повече от фотографиите и приключенията на Скот може да видите тук.
Кое е най-екстремното нещо, което си правил и как се подготви за него?
Много е субективно. Да опънеш мрежа между няколко върха (space net) и да направиш бейс скок от нея може да изглежда достатъчно лудо за някои, но аз съм свикнал с такива неща и моята гледна точка е различна. Лично за мен, да зарежеш комфортната си работа и да скочиш в неизвестното, да преследваш приключенията и вълнението е най-лудото нещо. Защото е трудно да оставиш нещо, в което се чувстваш сигурен и да следваш сърцето си. Единствената подготовка, от която имах нужда, беше да направя първата крачка. След това всичко си дойде на мястото.
Когато става въпрос за сериозни височини и наистина рискови изпълнения, каква част от успешния им завършек зависи от психическата подготовка?
Тя е наистина важна за всичко ново и вълнуващо. Моите най-големи постижения са изисквали сериозна психическа подготовка и концентрация. Някои от най-великите неща, обаче се случват спонтанно, когато не мислиш рационално, а се оставяш на адреналина и без много усилия се чувстваш удобно в ситуацията.
Наскоро излезе от болницата. Поредното приключение ли те вкара там?
Преживях много лош инцидент през декември. Счупих си крака на над 100 места. Едната ми кост буквално стана на прах. Все още се възстановявам и процесът ще е дълъг. Най-трудното нещо е да осъзнаеш грешката си и да съжаляваш за решението си. Второто най-трудно е да приемеш травмата и да останеш с положителна умствена нагласа. За щастие, аз живея на много красиво място и мога да се наслаждавам на природата от задния си двор. Силата на човешкия мозък е невероятна, за по-добро или за лошо. Сега почти мога да ходя отново и очаквам с нетърпение приключенията през пролетта и лятото.
Как преминава един твой ден сега?
Ходя на излети и правя снимки. Макар че не се гордея с контузията си, намирам нещо положително в бавните темпове, които съм принуден да понасям. Всичките ми действия сега са педантични и изчислени. Всичко, което преди ми е изглеждало банално, сега се случва бавно, почти като медитация. Да се облека, да си направя храна, да взема патериците, статива и усмивката си, за да уловя някой прекрасен момент. Реших кръстословица с дамата до мен в чакалнята на болницата. Написах писмо на ръка. Докато целият свят се задъхва в забързаното си темпо, аз оценявам тази хармония и съм щастлив.
Кой е най-ценният урок, който научи от всичко преживяно?
В момента осъзнавам стойността на хората в живота ми. Разбира се, че е хубаво направиш нещо за себе си, да изкатериш труден маршрут или да се горедееш с нов опасен бейс скок. Но всичко това няма смисъл, ако не можеш да го споделиш с другите.
Към какво се стремиш сега, след инцидента? И какво те мотивира да го постигнеш?
Сега съм наистина мотивиран от фотографията и филмите. От няколко години правя снимки и кратки видеа, но мисля, че е дошъл моментът за документален филм, с който да споделя всичките си красиви приключения. През април заминавам за Непал. Няколко месеца ще снимам експедиция на Анапурна – една от най-пленителните и опасни планини в света. Да продължавам да пътешествам и да запечатвам човешкия стремеж към щастие е това, което ме мотивира. Никога не съм бил в България, например, а винаги съм искал да посетя тази част на света. Планините изглеждат невероятно и би било чудесно да опънем хайлайн там и да полетим с парапланер.
И накрая – съветът ти към всички смелчаци като теб, които не спират да преследват мечтите си?
Има нещо, което можете да правите всеки ден – да работите за постигането на мечтата си. Не става въпрос за изчакване на подходящите обстоятелства или за спестяване на достатъчно пари. Всеки ден можете да работите за мечтата си и ще откриете, че това е щастието, което сте търсили. Осъществяването на мечтите е просто бонус.
Интервюто със Скот Роджърс е в брой ПРОЛЕТ 2015 на Списанието. Ако сте го пропуснали, свържете се с нас и ще го получите на преференциална цена. А за по-сигурно – най-добре се абонирайте.
