Вече ви разказахме за карането на уейкскейтъра Браян Гръб по сняг и вода в Босна. Днес ви представяме неговото приключение на едно друго необичайно за спорта му място – в оризовите тераси Банауе на Филипините.
Те са едни от най-красивите и известни в целия свят. Красили са много снимки, за тях са правени филми. Браян пък, като типичен американец, реши да си направи родео из тях. Уейкскейт родео. Компания в него му прави немецът Доминик Прайснер.
През последното десетилетие уейкскейтърите разширяват границите на спорта си, като карат в басейни, фонтани, по мостове и къде ли още не. Толкова уникална локация обаче никой не беше опитвал. 2000-годишните оризови тераси в Банауе са оформени по склона на планина.
„Откакто за първи път видях изображението на тези огромни оризови тераси на гърба на бакнотата от 1000 филипински песос, идеята да направя сесия там не ми излизаше от главата“, казва Гръб. „Беше само рисунка, но изглеждаше като идеално място за каране с лебедка и като суперживописна локация. И наистина се оказа така!“
Гръб и Прайснер карат там две седмици, като проявяват изключително уважение към околната среда. Плановете да построят изцяло естествени рампи от дърво са одобрени от местните, а растенията и животните остават непокътнати.
„Басейните“ на оризището са с различни размери, но често са големи само колкото уейкскейтърът да може да скочи в тях, да се подготви за маневра и да излезе. А има ли риск?
„Приземяваш се в плитка вода, но все пак дъното е само от тинеста кал“, разказва Браян Гръб. „Веднъж „изстрелях“ скейта отвъд ръба, но успях да се задържа в басейна!“
И това е само началото – целта на пътуването и фотосесията е да определи възможността за организиране на единствено по рода си състезание. Засега изгледите са положителни.
„Хората тук са супер приятелски настроени“, смята Браян Гръб. „Първоначално нямаха никаква представа за какво говорим. След като вече знаят какво искаме да направим, надявам се, че ще ни разрешат да проведем състезание тук. Има невероятен потенциал за уейкскейтинг в естествена среда!“
