Достигни лимита си с Дизела

 
0

Сподели

0Shares
0 0

Както вече ви информирахме, официалната премиера на филма Reach Your Limits, проследяващ опита на Кирил Николов – Дизела да подобри рекорда за най-бързо изминаване на маршрута Ком – Емине, ще бъде на 18-и февруари от 19:30 ч. в Cinema City Paradise Center, в рамките на XCo Film Fest.

"Reach Your Limits" - половин милион крачки болка

Reach Your Limits си заслужава да бъде видян не само от феновете на бягането и планините, но и от всеки, имащ нужда за пореден път да се убеди в силата на човешката воля и да намери вдъхновение за своите собствени малки или големи победи.

Reach Your Limits

Филмът проследява хронологично целия опит за рекорд – от приповдигнатото начало, през неимоверните трудности по трасето, до драматичния финал. Получил се е много истински разказ за страданията на Дизела и надмогването им. Най-ценното във филма може би дори не е самото документиране на спортния аспект на бягането, а напрегнатият разрез на взаимоотношенията, на вътрешната динамика в екипа, на това как всеки негов член преживява изпитанието. Става ясно, че те са като скачени съдове – стимулират се взаимно, но и всеки чувства огромна отговорност към останалите. И в крайна сметка дори и главният герой – Дизела, не би могъл да постигне това, което стори, без помощта, а понякога – и без необходимия „ритник“ от хората около себе си.

Срещнахме се с Кирил Николов и другите герои и автори на Reach Your Limits, за да ни разкажат за филма и това, което е останало зад кадър (в разговора са използвани и въпроси от други медии).

Достигнете лимита си - Кирил Николов - Дизела
Отляво-надясно: Димитър Димитров (организатор и продуцент на филма), Ивелина Гичева (сценарист), Кирил Николов – Дизела и Наталия Величкова (треньор на Дизела)

Ще опитате ли пак?
Кирил Николов – Дизела:
Да. Така стана малко недовършена работа. Сега съм щастлив, че се случи точно по този начин, че не успяхме да подобрим рекорда с половин час, например, защото никога нямаше да се пробвам пак на Ком – Емине, а така тази година ще го направим по начина, по който искахме миналата.

Кой беше най-трудният момент?
Наталия Величкова (треньор на Дизела):
За мен беше 76 км преди края. Някой от пейсърите ми се обади да ми каже, че Дизела едва гледа и трябва да му купя кафе. Намерих кафе в 5:45 сутринта, в село Дъскотна, но като пристигнах, той лежеше в джипа и даже не осъзнаваше колко е изтощен и колко го боли. Сълзите се стичаха от очите му. Бях готова да се откажем, реших, че няма смисъл да се продължава на такава цена. Той обаче просто излезе от джипа и тръгна. На 37 км преди финала, при село Козичино, той искаше да се откаже, но аз вече бях решила, че няма да му позволя за нищо на света. Молеше се за 15 минути сън и си казах, че ако не стане на 15-та минута, ще го вдигна с ритници. След като останахме само двамата, в един момент нещо се пречупи в главата му и той започна да бяга. Мисълта за болката вече я нямаше.

Във филма са показани и други моменти, в които се колебае дали да продължи?
НВ:
Всеки от нас е изпадал в ситуация, в която си казва „Не мога повече.“ Но всъщност това е инстинктът ти за самосъхранение, а вътрешно знаеш, че няма да се откажеш. Слоугънът на цялото предизвикателство – „Достигни лимита си“, беше много добре изпълнен. Накрая вече не ми достигаха пейсърите, хора от екипа бягаха с Дизела. След финала се оказа, че повечето от тях са подобрили личните си рекорди за най-много изминати километри в едно бягане. Така че всеки от нас достигна лимита си под някаква форма.

Как се преодоляват моментите, в които всичко – тялото, умът, природата, ти казва да се откажеш?
КН – Д:
Ако бях тръгнал да правя Ком – Емине сам, нямаше да стигна до края. Хората от екипа имаха много важна роля за мен. Знаех, че не мога да си позволя да кажа по средата „Отивайте си, приключихме.“
Димитър Димитров (организатор): За мен рецептата в повечето случаи е да мислим за следващите 100-200 метра. В една слънчогледова нива бяхме решили да се откажем, но искахме да стигнем поне до Котел, защото там ни чакаше публика. Оставаха 15 километра спускане. После обаче Котел си го подминахме с много добра скорост.
Мисля, че ако атмосферните условия не бяха толкова екстремни, много от тези критични моменти нямаше да ги има. Вторият ден на бягането беше най-топлият за лятото, а последният – най-студеният. Накрая няколко пъти валя градушка, земята ставаше абсолютно бяла.

Какво е чувството да спреш 11 км преди края?
КН – Д:
Никога не съм го разглеждал като провал.
ДД: Като мисля за цялото преживяване, никога не се връщам към тези 11 км. Беше ясно какво ни показва планината и как трябва да постъпим. Ако имаше още 100 км, сигурно щяхме да опънем една палатка в калта и да мислим какво да правим. А така получихме много ясен знак, че сме си свършили работата. И 1 км да беше до края, Кирил пак нямаше да стигне до носа, защото там духаше вятър със скорост 100 км/ч.
НВ: В крайна сметка дори ние не бяхме много наясно с какво се захващаме. Да избяга 100 км за един ден не е никакъв проблем за него, защото е много добре подготвен. Но 5 дни по 120 км… Аз самата имам няколко грешки, над чието коригиране работя за тази година, и се надявам, че ще имаме капацитета да решим новите непредвидени ситуации, които ще се появят.

Какво ще промените, за да слезете под 5 дни?
НВ:
Храненето.
КН – Д: Много работи. Не ми се мисли чак дотам.

По колко часа спеше?
КН – Д:
Първите две нощи спах нормално – по 6 часа. Третата – 3, четвъртата – 2 и последната – половин час.

Колко килограма свали?
КН – Д:
5.
ДД: Имайте предвид, че той не е 90 кг, така че процентът е сериозен.
НВ: Кожата му беше станала като пергамент.

Планирате ли участие на филма в международни фестивали?
ДД:
Надяваме се да се излъчва в продължение на 2 седмици след премиерата в Cinema City Paradise Center, след което ще го покажем в рамките на фестивала Banff и XCo, който ще пътува до Стара Загора, Пловдив и Русе. Имаме планове за фестивали зад граница, от оригиналния фестивал Banff в Канада проявяват интерес. Ще се продава и в интернет. За 3 седмици имаме 60 000 гледания на трейлъра.
Кръстьо Ламбев (копродуцент): Стана един много честен филм, което рядко се получава със стандартните средства на киното. Историята е така разказана от режисьора Димо Петков, че филмът може да ви развълнува, да ви разплаче, да ви мотивира да излезете в планината и да си направите собствено предизвикателство. Георги Стрезов написа прекрасна музика специално за филма. Ще се опитаме да го пуснем и на София Филм Фест.
ДД: Благодарение на филма очаквам Ком – Емине да е много по-натоварен маршрут това лято.

Сподели

0Shares
0 0

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.