Да изкатериш мост

 
0

Сподели

0Shares
0 0

Оказва се, че един мост може да се използва и за други цели, освен да преминеш на отсрещния бряг на реката. В Севиля, столицата на провинция Андалусия, испанци са му открили ново предназначение – катерене.

Climb_the_bridge
Снимка: Лорена Ривия

Виадуктът Аламийо е продължение на едноименния мост, произведение на известния архитект С. Калатрава. След като дълго време остава без предназначение, група запалени спортни катерачи виждат големия му потенциал и изграждат десетки маршрути. Мястото обединява всички в една обща цел – разработването на най-големия градски обект за катерене в Европа, където човек може да тренира свободно. Дължината на виадукта от 500 м със средна височина 9 м, правите стени в двата края, наклонените колони и извит таван предлагат многобройни и най-различни възможности – както за катерене с осигурително въже, така и за боулдър.

Идеята за екипиране на виадукта се ражда поради липсата на подходящо място за трениране в Севиля. Една съвсем малка група катерачи започва да изгражда различни маршрути, инвестирайки много страст и време. Ханфри, един от основателите на обекта, ни разказа, че в моменти на силна мотивация е екипирал 5 дни в седмицата. За жалост обаче за по-доброто разработване на обекта са нужни не само добра воля, но и пари и подкрепа. Броят на маршрутите е около 50 (само 70 м от общо 530-метровата площ). Повече от половината са изградени от един-единствен човек. 25 от линиите са таван, 3 под стълбите, 15 на правата стена. Освен това има един траверс с дължина около 50 м и много различни места за боулдър. Трудността на маршрутите е от 4 до 8b.
Ханфри ни разказва с голямо удоволствие за любимия си маршрут: „Любимият ми маршрут се казва “Законът на най-силния” и е най-дългият там – 35 м. Заради това в него вложих най-много страст и се получиха изключително интересни движения. Трудността на маршрута e 8а+. В него са инвестирани над 1000 €, заради качеството на хватките, за разлика от много други линии, чиито хватки са лична изработка.“ Друг редовен посетител на обекта – катерачката Лорена Ривия – ни посъветва да пробваме и един друг дълъг маршрут, „Великият дух на гората“ с трудност 7c. Лорена катери на моста 2-3 пъти седмично, най-вече през лятото, когато нощите са изпълнени с добро настроение.

Всички катерачи, с които говорихме, изтъкват като основно предимство на моста факта, че е безплатно. Освен това мястото е използваемо 24 часа в денонощието, тъй като е осветено през нощта. Плюс е и, че се катериш на чист въздух. Всички харесват впечатляващите маршрути в навес и приятно изкараното време с останалите катерачи. Мястото създава усещането, че катериш сред природата, а всъщност си във вътрешността на града. Но тъй като не е регулирано, понякога е доста замърсено и има известна несигурност в осигуровката. Липсват и санитарни условия.

Ханфри ни разказа, че като екипиращ му доставя огромно удоволствие да изгражда маршрути, тъй като има пълна свобода на творчество. Като катерач се радва най-много на доброто настроение, което винаги цари там. Надеждата, че не всичко на този свят струва пари.

climb_the_bridge
Снимки: Фран Перез

Puente de Triana / Мостът Триана

Puente del Alamillo не е единственият мост, където човек може свободно да тренира спортно катерене в Севиля. Мостът Триана се намира в най-колоритния квартал Триана и е един от най-старите в града.
Всичко започва тук, преди повече от 20 години. Няколко катерача започват да използват каменната арка на моста, както и други тухлени стени до нея за траверс тренировки и маршрути в навес. Мястото се намира в сърцето на града и запленява с невероятната си гледка към Триана. Брегът на реката Гуадалкивир се е превърнал в център на най-различни занимания. Освен запалени катерачи, там срещнахме хора с най-различни интереси. Мястото е перфектно за любителите на паркур, джогинг и колоездене, а разхождайки се по алеята минахме покрай групи от хора, събрали се просто да наблюдават различните активности и да посвирят на китара.

Разговаряхме с няколко катерача, които ни разказаха, че в началото хората са били много по-луди отколкото сега. “Преди се срещаха “машини”, които правеха линии/маршрути по дължината на цялата арка… Сега нивото не е толкова високо“, разказа с носталгия един от трениращите там.

Пълният текст на статията е част от брой Есен 2013 на списанието. Ако искате да се сдобиете с броя на преференциална цена, свържете се с нас. Или най-добре се абонирайте, за да не пропускате брой занапред.

Сподели

0Shares
0 0

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.