С наточени палци до Кавказието из Грузия и Армения

 
0

Сподели

0Shares
0 0

Понякога е нужно една много малка искрица, за да запали жадния за пътешествия дух. Една дума, снимка или песен дори. Мирисът на поовехтялата раница или случайния поглед върху позакърпения панталон, който използваш само за пътешествия. Не знам точно кое или кои от тези неща запалиха искрата, но тя пламна и прерасна в пожар, буквално за ден.

Тръгнахме от простичката идея да врътнем Черно море на стоп. Спря ни единствено руската виза, от която имахме нужда. Не, че не можехме да се сдобием с такава, но идеята имаше и друг аспект – всичко да стане бързо и максимално евтино. Така се спряхме на две не толкова популярни, но много интересни страни – Грузия и Армения.

С наточени палци до Кавказието – Грузия и Армения

Ние сме аз и Мая – и двамата стягаме раници много бързо, когато ни стегне шапката. А този път тя направо ни смазваше главите.

Пролетта тъкмо беше дошла и живота се възраждаше за още един цикъл. Само времето не беше с нас. Валеше като из ведро. Да пътуваш на стоп, когато над тебе небето сякаш се е отворило, не е много приятно, но това не спираше ентусиазма ни. Движехме се много добре и още първата вечер бяхме в покрайнините на Одрин. Не спираше да вали. Палатка край магистралата, небрежно скрита зад един сипей, топли спагети и сухи сменени дрехи – на всички ви е познато, предполагам? Идилия.

С наточени палци до Кавказието – Грузия и Армения

Късмет или нещастие, не знам, но в цяла Турция не спря да вали. Разбира се, това съвсем не ни разстрои, защото разстройва ли се, това що не е настроено. Сменяхме тирове, коли, камиони и все на готини хора попадахме. Нищо случайно, много ясно. Онзи горе си знаеше работата. Малко преди границата с Грузия съдбата ни беше предвидила нощувка в едно крайпътно ресторантче. Ние нищо не знаехме, но бяхме отворени към всичко. Имаше нещо невиждано от нас в залеза – това, че беше над морето.

Вечерта премина в сладки приказки на чай и разкази за живота и правене на сувенири от събрани по брега рачи щипки. Ще попитате навярно на какъв език бяха тези сладки приказки? На човешки, бих отговорил простичко.

С наточени палци до Кавказието – Грузия и Армения

Границата с Грузия при Сарп я минахме без проблем. Визи няма, само сменихме пари и ето ни в Грузия. Няма да изпадам в големи детайли за всичко, с което се сблъскахме и видяхме, а само това, което наистина ни е впечатлило. Тръгнахме по морето в посока Кавказ. Бяхме си харесали още преди това една долина, която е колкото и дълга, толкова и красива и дивна – Сванети. Намира се в северозападната част на страната и пленява всеки, който я види с внушителните си размери, с тучните си поля, с отбранителните кули и своенравните си жители.

Останахме в Местя две вечери, скрили се в горите над селото. Местя е доста туристическо място в сезона, но в към края на април, все още нямаше никой. Поразходихме се по околните местности, поизпрахме дрешки в ледените води на планинските потоци и отмихме насъбралата се миризма по нас.

С наточени палци до Кавказието – Грузия и Армения

Времето продължаваше да ни се мръщи и не виждахме високите върхове, които ни заобграждаха. Най ни беше яд за Ушба. След два дни в Местя сме отново на път, този път към Боржоми. Имахме страхотен късмет със стопа и си хванахме кола направо за Кутайси,

С наточени палци до Кавказието – Грузия и Армения

което ни позволи бързо да се измъкнем от долината Сванети. Сменихме две-три коли още и ето ни в Боржоми. Дъжд и сняг ни очакваше там. Градът е много известен с минералната си вода с особено специфичен кисел вкус. Наложи се да си вземем квартира в града, защото всичко ни беше страшно мокро. А и имахме нужда от топъл душ след повече от 10 дни. По разкази на хазяина успяхме да намерим и един минерален басейн скрит в гората на един час път. Не му простихме.

С наточени палци до Кавказието – Грузия и Армения

На следващия ден след малка промяна в програмата тръгнахме към Тбилиси. Там ни чакаше канапето на един couchsurfer, чието семейство стана наше за следващите три дни. Иранци по произход, дошли да си търсят свободата и късмета в Грузия, тези хора бяха запазили човешкото в себе си. Тбилиси е невероятен град, модерен и разкарващ истории.

С наточени палци до Кавказието – Грузия и Армения

С наточени палци до Кавказието – Грузия и Армения

Следващата ни цел беше Казбек. Малко село близо до руската граница в полите на вр. Казбек. Най-накрая времето се отвори и очите ни преливаха от гледки. Поседяхме и тук два дни да си починем и да се поразходим малко. Хората са много мили и сърдечни.

С наточени палци до Кавказието – Грузия и Армения

Пътят ни продължи към скалните манастири Давид-Гареджа до азербайджанската граница. Полупустинен район с уникална природа. Манастирите представляват ниши в скалата с частично запазени скални рисунки от 7 век.

С наточени палци до Кавказието – Грузия и Армения

Само да споделя, че стопа в такъв район, където минава една кола на няколко часа и то пълна, вещаеше едно дълго и мъчително чакане. Само сентенцията Keep moving ни държеше.

С наточени палци до Кавказието – Грузия и Армения

Слава на Бога, имахме късмет и скоро летяхме с 80 км по черен път към поредната ни цел – Армения. Отново безвизова за българи, Армения ни посреща с дваж по-голямо гостоприемство. Отправя ме се към манастирите Hagbat и Sanahin. Два много интересни манастира от десети век.

Определено арменските църкви не напомнят по нищо на нашите, както отвън, така и отвътре. А рожденият ден на който попаднахме случайно само подсили градуса на нашето настроение в буквалния и в преносния смисъл.

С наточени палци до Кавказието – Грузия и Армения

Следваща спирка по нашето пътуване е езерото Севан. Най-голямото езеро в Армения, което заема огромна площ от нейната територия. Намира се на завидната височина от 2000 м и заобиколено от църкви, манастири и много върхове, разбира се.

С наточени палци до Кавказието – Грузия и Армения

Тук ни взеха едни руснаци на стоп с богати познания за района и ни показаха много интересни места, както и един огромен, все още неразчетен надпис.

С наточени палци до Кавказието – Грузия и Армения

А точно в навечерието на Великден бяхме разпънали палатката под един връх със странното име Армаган, който изкачихме на следващия ден.

С наточени палци до Кавказието – Грузия и Армения

Толкова милно ни стана на другия ден, когато многократно бяхме канени да гостуваме на един човек, който много искал да живее в България. След като ни разказа обаче, че има малко дете, жена и цяла фамилия в една къща, решихме да не ги притесняваме и продължехме пътя си през планинска Армения към Джемрук и Татев. Първият е известен балнео-курорт, а вторият е планински град с друг стар манастир и каньон, над който минава кабинков лифт. Каньонът ни напомни много на триградското ждрело и района на Дяволското гърло. В него имаше минерални басейни, където си направихме поредните спа процедури.

С наточени палци до Кавказието – Грузия и Армения

Следваща спирка – Ереван. Не успяхме да попитаме нищо радиото, но и сами се оправихме. Намерихме си много приличен хостел в центъра за още по-прилична сума. Останахме две вечери, като единият ден го посветихме на околностите на Ереван – манастири, църкви, пантеони и т.н. Разходката в Ереван се превърна в една етно-плетка на Изтока и Запада. Класическата музика от пеещите фонтани с източния стил, докосващ ориента на обкръжаващите го сгради.

В хостела срещнахме всякакви интересни хора, всеки следващ своя път и само съдбата знае защо тези пътища се пресичат.

Близо до Ереван се намира най-старата църква в Армения – Ечмиадзин. Построена през 301 г. точно, след като страната приема християнството.

С наточени палци до Кавказието – Грузия и Армения

Тук ни хваща и много голям празник – 9 май. Разбираме, че това е двоен празник – Ден победай и победата над Азербайджан за спорната територия Нагорни Карабах.

С наточени палци до Кавказието – Грузия и Армения

Време е за прибиране. Остава ни отново да минем през Грузия, защото арменско-турската граница е затворена по обективни причини. Спираме се само за едни последни скални манастири (аман от тях!) – Вардзия. Отново се потапяме в монашеските килии и ниши, перфектно преливащи една в друга и в същото време даващи уединение на обитаващите я монаси.

С наточени палци до Кавказието – Грузия и Армения

Пътят към България беше различен. Избрахме различен маршрут, за да не се повтаряме. Отново коли, камиони, тирове и крайпътни биваци.

С наточени палци до Кавказието – Грузия и Армения

Блажим от вкусната турска кухня по крайпътните ханчета и ръцете вече ни болят от разговорите с турските тираджии. Но това е то. Леко вмирисани, с презаредени батерии и ухилени до уши се връщаме вкъщи. Минал е само месец, а сякаш бе век. Като че ли беше преди много време откакто ни взе първата кола, а в същото време, като че ли бе вчера. Времето хем бе спряло, а и хем лети, но продължава да вали.

Ако и вие имате история с пътешественически дух и искате да я споделите с повече хора, свържете се с „Клуб на пътешественика представя“ и ще можете да я представите пред публика. Ако пък искате да публикуваме разказ за ваше пътешествие в 360° – опишете ни накратко историята в максимум една страница А4, подберете до 10 снимки и ни ги изпратете на имейл magazine@360mag.bg и ще имате възможност да се включите в клуба на пътешестващите в 360°.

Сподели

0Shares
0 0

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.