Когато Боб Майстрел започнал да сърфира в Северна Калифорния в началото на 50-те, трябвало да излиза на всеки 20 минути, за да не измръзне в студените океански води. Въпреки постоянния прилив на адреналин, след три или четири добри вълни, облечен в своя Body Glove костюм, Боб тичал към колата, за да се сгрява със суха кърпа.
Това били тежки времена за сърфистите далеч от Хаваи. Борбата с хипотермията била постоянна. Един час в окенските води бил достатъчен, за да си причини човек сериозна неадекватност от преохлаждане. Спасението, което сърфистите намерили, било в гумени гащеризони, пълнещи се с вода. Тази нелицеприятна подробност била в разрез с имиджа на сърфистите. Атлетичните тела с бронзов загар трябвало или да посинеят от студ, или да бъдат покрити със смешна гума… или да си стоят пред телевизора вкъщи.
Въпреки сърфистката дилема – топло и неугледно или премръзнало, но секси – първият неопренов костюм не се появява от сърф средите, а от физик на име Хю Бъркли Браднър. През 1951 г. Хю работел заедно с учени от Калифорнийския университет, Университета на Бъркли и военноморските сили на САЩ, за да изработи водолазен костюм за военните. Костюмът трябвало да не позволява водата да достига кожата и да бъде топъл. От тази концепция идва името на новото изобретение „мокър костюм“ (wetsuit).
Колега на Браднър му предложил да опита различен материал – неопренов, направен от компанията Rubatex. По това време неопренът се използвал предимно като уплътнител за автомобили и самолети.
Неопренът е пълен с малки, еднакви по размер въздушни мехурчета, които изолират от студа, дори и когато костюмът не е напълно прилепнал по тялото. Водолази от Института по океанография първи тестват прототипите на Браднър. Те откриват, че костюмите от неопренов материал дават фантастични резултати.
През 1952 г. Браднър основава своя компания и започва да произвежда „мокрите“ си костюми EDCO. По това време пазарът не бил голям – имало сравнително малко сърфисти и водолази по цял свят. За Браднър било трудно и да се конкурира с утвърдени вече марки като O’Neill, които произвеждали дрехи за влизане във вода.
ВИЖТЕ: До 31 октомври 2020: Monster Energy и 360° те предизвикваме с играта “Снимай и спечели сърф!”
Дрехите на O’Neill били най-популярни сред гмуркачи и сърфисти в началото на 50-те. O’Neill използвали накиснати в керосин пуловери, гумени „сухи костюми“ тип frogmen, дрехи, плътно захванати за китките и глезените, за да не влиза вода, а под тях – дълго бельо, което да държи топло.
Въпреки амбициозността на O’Neill, „сухите“ им костюми не оставали задълго сухи във водата и компанията започнала да търси нови решения. Тогава те чули за експериментите на Браднър и решили да опитат с неопренов материал. За да подобрят постижението на Bradner, те покрили неопрена с тънък слой PVC филм от едната страна, с цел да се засили материала и след това положили ръчно изрязани неопренови парчета за желания размер. Така компанията започва първо да произвежда неопренови бански, после добавя и жилетки, а по-късно започва да разработва дизайна на цял костюм.
През 1956, с марката O’Neill, се появява и първият неопренов костюм за по-широка аудитория. Той бил представен официално на спортно търговско шоу в Сан Франциско. В басейн пълен с вода и големи буци лед плували деца облечени с неопренови костюмчета. Децата киснели във водата дълго, подпирайки се на пояси, малки салове и платноходки. Шоуто били толкова зрелищно, че резултатите не закъснели – поръчките заваляли моментално.
Въпреки експериментите и откритията, повечето сърфисти и водолази не искали да изпозлват новите костюми. Ранните прототипи на „сух костюм“ ограничавали движенията, не се разтягали и грубите им вътрешни шевове дразнели кожата. Дебелият материал на неопреновите костюми ги правел много трудни за обличане – толкова, че сърфистите си организирали състезания за влизане в костюмите. Екипировката била толкова неудобна, че според сърфистите „сухите“ костюми били само за лигльовците, които се страхуват от студ.
Така се стигнало до следващата стъпка – търсенето на по-лека, тънка и гъвкава материя, която да не допуска водата до тялото.
Двамата братя близнаци Боб и Бил Майстрел упорито експериментирали със собствените си проекти за гмуркачески костюми и така успели да създадат дреха, която, както казвали те, „пасва като ръкавица на тялото“. Братята нарекли костюма си „The Body Glove“. Неопреновият костюм на близнаците се произвеждал за всеки, който има нужда от него – професионални водолази, военнослужещи, актьори и каскадьори и дори за няколко животни като кучето Ласи.
През 60-те Body Glove и O’Neill продължили да подобряват дизайна на своите костюм, но основната им концепция останала непроменена.
През 1966 г., когато се появява сърф филмът „The Endless Summer“, водните спортове вече имат много повече ентусиазирани привърженици и съответно и по-голямо разнообразие от „сухи“ костюми. Така неопренът се превърнал от трудна за обличане глезотия за „лигльовци“ във втора кожа на сърфиста.
