Новините от състезанието променят в крачка първоначалния ни план, за поднасяне на информация на всички, които се интересуват от участието на първия български отбор на Rainforest Challenge 2013. Но това е в полза на разказа, защото той запечатва нашите автентични реакции и емоции. Късно снощи организаторите обявиха мястото, където ще се проведе състезанието тази година – гответе се за Армагедон, очаква ни Куала Теренггану.
Върховенството на закона в джунглата принадлежи на Майката Природа. Ние можем да овладеем собствените си страхове и странности, но природните стихии – никога.
Историята на Rainforest Challenge помни състезанието през 2007 и то винаги ще остане в спомените като GREAT ESCAPE. Това издание се превръща в най-голямото изпитание за организатори, състезатели и медии. Десетгодишното юбилейно Rainforest Challenge 2007 напълно оправдава очакванията за едно от най-тежките състезания на планетата. Повече от 70% от участващите автомобили остават джунглата, някои от тях завинаги. Седем денонощия участници в състезанието са заклещени в гора, която се променя с часове и не им оставя път за преминаване. Сред тях е и Петър Цанов, който разказва от първа ръка за своите преживявания. Изчезнали хора, ранени, липса на комуникация, удавени коли и масова евакуация. За щастие всички са живи.
Джипът е артелна, дом и крепост. Самата мисъл, че може да те изостави насред джунглата, пречупва психиката и на най-коравите мъже.
В началото на всяко издание на RFC организаторите провеждат брифинг със състезателите, на който се обръща специално внимание на оборудване, начини на придвижване и техники за оцеляване в джунглата. „Някои от хората се смутиха, когато чуха за различни видове отровни змии, паяци, пиявици и куп гадни насекоми. Бяхме предупредени, че Теренггану се обитава от малайзийски тигри. Особено внимание се отдели на това как да съхраняваме стъпалата на краката си, както и да внимаваме с бързото покачване на реките при обилен дъжд“, споделя Петър.
Има зони в джунглата, в които се оформят огромни водни басейни. При силни валежи, те се препълват, тогава природната дига се къса и чудовищни количества вода се изливат в реката. По този начин се получава приливна вълна в привидно малък поток. Ето защо при пресичане на река хората винаги трябва да бъдат в група, да следят дали се променя цвета на водата, както и да се ослушват за необичайно бучене. При преминаването на дълбоки и бързи участъци, човек не трябва да е облечен в дълбок дъждобран, поради вероятността течението да го завлече. С него плават огромни трупи и корени, затова винаги се пресича с лице към него.
През 2007 г. някои от присъстващите не обръщат нужното вниманието на инструктажа, защото никой не предполага какво предстои.
Преминаването на водни препятствия винаги крие риск от повреда. Веднъж попаднал в джунглата, най-трудно е да си съхраниш стъпалата.
Провинция Теренггану се намира на около 500 км от Куала Лумпур, столицата на Малайзия. През 1997 на същото място се провежда първото издание на Rainforest Challenge. През 2007 отново там е легендарното Great Escape. По всичко изглежда, че дебютът на българския отбор през 2013 ще бъде паметен.
През 2007 г. джунглата посреща участниците с чудесно време и красиви гледки. Само няколко дни по-късно показва и другото си лице. Някои казват, че е като красива жена – хубава е, но по всяко време може да се обърне и да те вкара в приключение.
Поради обилния валеж в гората започват да падат дървета. Силният дъжд подкопава корените и от тежестта на напоените с вода клони дървото се сгромолясва. В началото се чува нещо като въздишка, а веднага след това страхотен грохот. Джунглата е едновременно шумна и притихнала. Заради звукът, който издава дъжда, възприятията са ограничени и постоянно имаш чувството, че някой дебне зад гърба ти. Спасението идва, когато сам започнеш да произвеждаш шум. През онази 2007, по време на Great Escape, сред дърветата и храстите в Тереггану кънтят „Велик е нашият войник“, „Изправи се гора от стомана“ и „Тих бял Дунав“, докато единственият българин там се опитва да държи темпо и да не пада духом и телом в калта.
Само след 4 денонощия в джунглата под непрестанния дъжд човек започва да си говори сам. Нищо чудно, че след Виетнам в Америка са се върнали цели полкове психясали мъже.
В този момент състезанието е прекратено и е наредена масова евакуация. Дори добре подготвените състезателни екипажи бедстват. Придвижването се извършва изключително и само с лебедки. При повреда на автомобила хората го напускат и го изоставят в джунглата. По това време в цялата провинция Теренггану е обявено бедствено положение. Стихията взема близо 1800 жертви от местното население. Идва и отговор от спасителните екипи, помолени за помощ – „Спасявайте се сами, вие поне сте подготвени“. Това е моментът, в който физиката и психиката на хората капитулират. Тези, които напълно рухнаха, таяха илюзорната надежда за евакуация с хеликоптер. Но в тези условия и предвид общия брой на бедстващи хора подобна акция е напълно невъзможна.
Спасителната акция се превърна в по-голям екшън от същинското състезание. 2007-ма година остана в спомените като най-тежкото издание на RFC.
Всички действия са координирани от главния организатор Луис Уий, който буквално бе като генерал в битка. Той отговаря за абсолютно всички, като нито за секунда не губи контрол заради създалата се тежка ситуация. „Усетих, че организаторите наблюдават реакциите на всеки един от нас и преценяват кой как понася несгодите. Ако на някой не му е приятно и комфортно, можеше просто да си тръгне…“, спомня си Петър. Военната охрана на бивака е впечатлена от реакциите и действията му и го моли да се присъедини към тях. Армейският Defender е оборудван с радиостанции и осъществява единствената връзка между хора, разпръснати в радиус от 50 км в джунглата.
При счупване на лебедка или силово предаване автомобилът се изоставя. 88 джипа останаха в джунглата, 7 от тях никога не бяха открити. Останалите бяха евакуирани след 2 месеца.
От снимките не може да се усети адската жега, умората и затрудненото дишане при близо 98% влажност на въздуха. Състезанието е прекратено, следва ясен план за спасение и проста програма – дъжд, кал и пиявици за следващите 4 денонощия. Лагерът, до който хората трябва да се доберат, се намира на отсрещния бряг, но път няма. Нивото на реката се покачва за минути, водите са бързи и преминаването е невъзможно. Дори нормалните пътища стават непроходими. Продоволствените автомобили и медия колите ги няма, храната свършва. Организаторът на състезанието г-н Луис Уий трябва бързо да се вземе решение, защото хората се намират на 53 км от най-близкия асфалтов път.
Оказа се, че за 5 часа дърпане, бутане и ровене сме изминали едва 1км от лагера. Беше ми едновременно и смешно, и тъжно. В хлъзгавата кал и високите температури само след 10 лебедки човек грохва.
Едва на седмото денонощие се включват командоси от отряд Зулу 69, които пробиват път пеша през джунглата и успяват да доставят храна. Пътят за спасение за близо 200 души, участници и организатори на състезанието, е с алуминиеви лодки през доскорошна долина, която вече се е превърнала в река. След три часа преход по течението всички стигат успешно до първия асфалтов път, от където са закарани във военна болница.
Всеки участник в RFC оставя своята ярка следа. Затова организаторите често казват, че историята на това състезание е история на хората, които участват в него.
Както за всяко постижение във всеки един спорт се изискват сериозни тренировки, подготовка и силно желание за победа. И това е преди да се сблъскате с безмилостните правила на джунглата. След края на това издание, при въпрос към организаторите как ще се определи победител, отговорът бе, че всички ние сме победители. Многобройните купи за различните класове и категории, останаха в офиса в Куала Лумпур. Наградите бяха просто обикновено парче тенекия. Истинското признание бе оцеляването на всеки един в джунглата, още повече за хората, на които се наложи да изоставят автомобилите и оборудването си там.
Човешките емоции се вихрят със силата на природните стихии по време на RFC. В процеса на състезанието хората разбират кои са и на какво са способни. Всеки, които се осмели да участва, има шанс да постигне своя триумф и катарзис. Уроците, прозренията и приятелствата, които се зародят в джунглата, остават за цял живот.
Чувствата, които хората, участвали в RFC, изпитват към състезанието са на силна любов и омраза. Резултатът е, че винаги молят за още.
