Безкрайност + Безкрайност

 
3

Сподели

0Shares
0 0

През декември 2009 г. двама приятели и пилоти се отправят към хималайските върхове с амбициозната идея да направят филм, който да представя света през техния поглед – свят, принадлежащ по право на птиците. Това, което се случва в разредения непалски въздух обаче надхвръля и най-смелите им представи – с подобряването на съществуващия световен рекорд в безкрайното въртене (infinity tumbling), най-екстремната фигура в акропараглайдинга. Хорацио Лоренс, на когото принадлежи новият рекорд от 281 превъртания, с цели 71 повече от предишното постижение, вече има зад гърба си множество отличия и световни титли, а Веселин Овчаров е единственият български пилот, отдаден на тази крайно екстремна разновидност на парапланеризма. 360° се срещна с тях, за да научи повече за акрото, безкрайното въртене, летенето сред дивите птици и филма “Infinity Himalaya”.

Хорацио Лоренс и Веселин Овчаров

Като за начало, разкажете ни какво е специфичното за акропараглайдинга, което го различава от класическия парапранеризъм?
Хорацио: Акропараглайдингът започва, разбира се, като негова разновидност, а още преди това е парашутизма, и по-точно, когато хората започват да използват парашутите, за да скачат от планини и отвесни стени, не само от самолети. Заражда се във Франция, на едно уникално красиво и стръмно място, където аз също съм летял. Впоследствие парашутите все повече се усъвършенстват, а пилотите развиват уменията си, натрупват опит и започват наистина да летят, не просто да падат. Започват и експериментите с различни фигури, както и летенето на различни места. През 1999 г. Раул Родригес въведе една нова маневра, абсолютно невиждана дотогава, която изведе акрото на съвсем ново ниво. Преди това, когато се правеше завъртане, пилотът се завърташе около глайдера, а нововъведението на Раул беше глайдерът да се върти около теб. Всички последващи фигури бяха следствие от това откритие. Така и самият спорт стана много по-забавен и зрелищен. Когато бях на 18 години, през 2001 г., започнах да участвам в състезания, а Раул и брат му Феликс ме учеха на различните фигури. Лятото се състезавах, а зимата ходех в Южна Америка да летя.

Всъщност Раул Родригес е твой братовчед?
Да, може да се каже, че голяма част от семейството ми по някакъв начин е обвързано с параглайдинга. През 2001 – 2007г. Раул и Феликс са били световни шампиони всяка една година, индивидуално и в синхронния параглайд, където са отбор. Те са еволюция в параглайдинга, всяка година измислят някоя нова фигура, последната беше през 2004-та, когато въведоха infinity tumbling – безкрайното въртене, маневрата, в която аз поставих световния рекорд през декември, която и досега си остава най-екстремната фигура. Имаме идеи и за няколко други фигури, но все още ни трябва време, защото прототипите на глайдерите трябва да са по-прецизни за осъществяването им. Но като цяло спортът сега е много развит, съвсем официален е, част сме от FAI (Federation Аuronautic International, имаме официални състезания и всичко е съвсем на ниво.

Ти също имаш доста впечатляващи постижения в състезания. Изброй ни поне някои, знаем, че не са малко.
Като за начало… първо през 2007 г. бях световен шампион в синхрониия параглайд с партньора ми Ернан Питоко от Аржентина, с когото летим заедно от 2002 г. На следващата година бях световен шампион в индивидуалното летене и в синхрото, през 2009-та година – световен шампион на Световната купа, и за пръв път спечелих първото място на World Air Games, които са като Олимпийските игри в сферата на въздушните спортове. Провеждат се през две години на различни места вече осем години, тази година беше в Торино, и са едно от най-големите събития, на което присъстват много атлети, представени са най-различни въздушни спортове, а акрото за пръв път участваше като дисциплина.

А какво се случва в България?
Весо: В България акропараглайдингът все още не е развит, нямаме някаква група от хора, които да се занимават целенасочено с това, да усъвършенстват уменията си, да развиват дисциплината и да привличат други пилоти. За мен се случи съвсем инцидентно, докато бях в Непал преди три години, преди това дълго време бях летял, но само крос-кънтри. Засега има още двама-трима у нас, които се занимават с акро, но няма някой, който да е отдаден изцяло на тази дисциплина. В сравнение например с крос-кънтри, където имаме много и добри пилоти, само аз се занимавам сериозно с акро и се опитвам да достигна някакво високо ниво. Но можем да очакваме в близкото бъдеще този спорт тепърва да се развива и у нас, и много пилоти да се насочат към дисциплината. Сега екипировката е много по-сигурна, можеш да се научиш много бързо, не е толкова откачено, колкото в началото. Всъщност все още е толкова откачено, но поне е много по-сигурно.
Когато започваш, обикновено летиш над вода, тук нямаме тези условия, но пък имаме планините, което също е възможност. Хорацио и другите испански пилоти също са се учили така, над земя, просто трябва да си на по-голяма височина, за да си сигурен.
Вариант е също в началото да използваш макара, теглена от кола или лодка, и така можеш да се издигнеш на 500 или повече метра, и после да се пуснеш. Това вече го има и в България, на Копринка например, и мислим да продължаваме да го развиваме.

Какво точно те привлече в акрото?
Весо: Има 20 вида трикове, като можеш да правиш и комбинации от тях, като преминаваш от единия в другия, използвайки енергията на крилото, и направо танцуваш. При много фристайл спортове има такива комбинации, но колкото и да е екстремно, при тях става дума само за едно-две завъртания, докато при акрото за 3000 или 5000 метра можеш да направиш някакъв невероятен танц, който е с ужасна енергия. Изпитваш супер претоварване, има скорост и динамика и е адски красиво като изживяване, предвид че си много нависоко от земята.

Как стигнахте до идеята за филма “Infinity Himalaya”?
Весо: Срещнах за пръв път Хорацио през 2008 в Испания, където е тяхното място за тренировка. Бързо открихме, че и двамата имаме едни и същи идеи – бяхме много заинтересовани да заснемем полета си, като един добър начин да представим спорта на хората. Направихме много кадри в Органа, Испания, и започнахме да мислим, че бихме могли да направим и филм. С моя опит от Непал, мястото, където започнах с акрото и научих триковете, предложих на Хорацио да отидем там и да направим този филм заедно, защото там имаш тази невероятна природа, най-високите хималайски планини – един уникален бекграунд, а също и много приятели, които да ни осигурят подкрепа. Той хареса идеята, планирахме нещата няколко месеца и изведнъж, в последния момент, решихме да тръгнем и да го направим, доста емоционално и без много подготовка. Така, стъпка по стъпка, започнахме да осъществяваме филма, който се разрастваше все повече, включваше и други хора. Самите ние подхождахме много професионално към заснемането на всеки един кадър, така че прекарахме два месеца в доста тежък труд. Но на финала, от всички места, които посетихме, и перспективата, от която сме ги видeли, мисля, че можем да кажем, че ще представим акропараглайдинга и Непал по начин, по който не се е правил никога преди.

А опитът за подобряването на световния рекорд – от началото ли го бяхте планирали?
Хорацио: Докато си мислехме за филма и какво точно да включва той, решихме, че ще е добре да добавим нещо, което да е абсолютният акцент, нещо наистина значимо. Преди да заминем за Непал бяхме в Турция, където участвахме в един фестивал с демонстрация, и аз започнах да правя собствения си рекорд в безкрайното въртене. Направих 60 завъртания, което е нищо, защото световния рекорд тогава беше 210, но започнах да се чувствам доста комфортно и постепенно да вярвам, че е възможно да направя опит за подобряването му. Когато отидохме в Непал, първоначално се фокусирахме върху филма и заснемането на материала. Трябваше да поставим камерата в най-различни места, за да имаме гледни точки отвсякъде, искахме да покажем онова, което никой не е показвал досега. Да създадем една пълна картина на акрото, на полета от всички възможни перспективи. В един момент наши приятели казаха, че е възможно да организират един хеликоптер, ако се чувствам готов да направя опит за подобряване на рекорда. Хубавото е, че в Непал не е както в Европа, и това нямаше да излезе толкова скъпо, така че говорих със SOL Paragliders, които са основните ни спонсори, те харесаха идеята и ни изпратиха пари, с които организираме хеликоптера, и изведнъж нещата започнаха да се случват. Целият трип беше така, нареждаше се от само себе си. Пропуснахме два дни, но на третия условията бяха благоприятни, и Весо беше там с камерата, аз пакетирах глайдера в D-pack, подобно на бейсджъмп парашут, много компактно откъм размери. Когато скачам, глайдерът се отваря под хеликоптера, така че е напълно сигурно. Правили сме много състезания по този начин, скачал съм може би повече от сто пъти така, и бях сигурен, че всичко ще е наред. Скочих от 5300 м и направих два опита да започна с маневрата, но беше много високо, скоростта беше невероятна, а въздухът горе е много разреден, така че глайдерът лети наистина много бързо. За сравнение предишният рекорд беше направен от 3600 метра. На третия опит започнах с добра маневра, в добър ритъм, и продължих да правя завъртанията едно след друго. В началото беше доста трудно, защото енергията е невероятна, така че първите сто превъртания бяха наистина натоварващи, особено за врата ми. После стана по-поносимо и тъй като нямаше как да зная точно колко завъртания съм направил, реших да продължа, докато стигна земята. Оказаха 281, със 71 повече от предишния рекорд, така че сега ще е наистина трудно за следващия. Беше наистина невероятно изживяване – на фона на Хималаите, на Мачапучаре, свещено място за местните, и с помощта на Весо, всичко за което си бяхме мечтали, се осъществи.

Весо: Специфичното за тази фигура – infinity tumbling, е че достигаш 6G, т.е. шест пъти собственото ти тегло. Най-трудното е овладяването на тази огромна сила, а и самият глайдер не винаги е в права позиция, той се движи настрани, и ти също трябва да се движиш. Това е всъщност едно от най-важните умения, които пилотите, практикуващи тази фигура трябва да усвоят, защото крилото се движи много бързо, много динамично от ляво в дясно и ти трябва да коригираш много бързо и в правилния момент. Ако го изпуснеш и не успееш да го овладееш, крилото може да колапсира или да паднеш върху му.
Цялото заснемане беше трудно, имахме и проблеми с камерите – оказа се, че всичко зависи само на една от тях, защото другите бяха отказали, и бяхме много стресирани дали тя е успяла да запише, защото в противен случай рекордът беше загубен. За щастие всичко беше наред.
Във филма самият рекорд е представен наред с други интервюта, истории и гледни точки към акрото, така че хората да придобият пълна представа. Отделно имаме Катманду и различни културни места, Покхара – най-известното място за летене, също най-дълбоката долина, където за пръв път направихме акро, никой не го беше правил преди нас там. Заснели сме всичките двайсет фигури, от изумителни гледни точки. Имаме интервю с най-добрата жена в акрото, Селин Барман, както и със Скот Мейсън, който лети с дивите птици, и за финал – имаме рекорда.

Предостатъчно. Има ли някаква разлика в екипировката, с която летите, нещо специално за акрото?
Весо: Да, екипировката е малко по-различна. Крилото например е много по-малко. Ако за нашето тегло от 70 кг нормално трябва да използваме 24-25 кв.м. крило, то за акрото летим със 17 кв.м. Това означава, че имаме много повече енергия в крилото, а то е много стабилно в оста си при ротацията, и можем да изпълняваме тези 20 различни трика. Седалката, която използваме, също е по-различна, в нея си в седящо, а не в легнало положение. Имаме и два резервни парашута, така че ако нещо се обърка, оплетеш или скъсаш линиите например, имаш два варианта. По принцип хората летят само с един резервен парашут, но на нас ни се случва поне веднъж или два пъти годишно да отваряме резервния, така че винаги летим с два.

С какви крила летите?
Весо: Крилата са на SOL Paragliders – компанията, която е и нашият основен спонсор, особено за филма. В момента те правят най-добрите крила в света, с потенциал да правиш всички трикове, без никакви минуси. Много са усъвършенствани, особено благодарение на Хорацио и Пикото, които се занимават с това от много години и свършиха много работа, тествайки различни прототипи. SuperSonic, моделът, с който ние летим, е най-популярният, и една от причините рекордът да е успешен е най-вероятно крилото, беше просто перфектно за тази цел.

Хорацио: Преди това бяха Sonic 1, 2, 3 и 4, и едва тогава стигнахме до SuperSonic. Две години разработвахме и тествахме прототипи, докато успеем да постигнем нивото, което търсехме. Никоя от другите фирми, които произвеждат крила за акро, не е постигнала подобно ниво, техните крила са много добри например за едни трикове, но не и за други, докато SuperSonic е перфектно за всичките 20 трика. Ние сме изумени, управлението му е лесно като играчка, и същевремнно е много стабилно и сигурно.

Разкажи ни повече за отбора SAT, на който си член и ти, Хорацио?
SAT (Safety Acro Team) беше формиран от Раул, брат му Феликс и други приятели през 1999-та. Това беше една група от млади хора, които се занимаваха и бяха много запалени по акрото, но тогава на него не се гледаше с добро око от повече хора. В някои страни беше и забранено, като Германия и Франция, например, а в Германия и днес е забранено. Затова те започнаха с този отбор да популяризират спорта, правейки представяния по целия свят, организирайки състезания, за да покажат на хората, че това все пак е спорт, а не просто някаква луда работа. През 2002-ра и аз се присъединих към отбора, направихме заедно доста неща, и макар че напоследък не сме толкова активни, все пак продължаваме да правим неща заедно и да сме близки приятели. Днес SAT е една от най-добрите препоръки в света на акрото – всеки знае какво прави отборът и кои са членовете му, и има уважение към това, с което се занимаваме.

Разбрахме също така, че вече си официално част и от екипа на Red Bull?
Хорацио: Да, най-сетне станах част и пилот за Red Bull, след шест месеца опити. Сега имам много повече възможности да постигам други неща и да се усъвършенствам, защото те са силна компания, която ще ме подкрепя в различните проекти и начинания. Така че съм много щастлив и се надявам да имаме дълго и ползотворно сътрудничество.

Сподели

0Shares
0 0

3 КОМЕНТАРИ

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.