Албания: Първи стъпки в тъмното

 
0

Сподели

0Shares
0 0

Свикнали сме с организираното пещерно дело: федерации, асоциации, клубове или просто хора, с които ходиш по дупки… Свикнали сме да си броим експедициите, да се хвалим колко по-навътре и надълбоко сме стигнали. Но помним ли какво е било в началото и как сме стигнали дотук?

Как се става пещерняк? Записваш курс, имаш инструктори, ходиш по дупки, учиш, ходиш по експедиции, учиш… ходиш… Така се става пещерняк в България. Така се става пещерняк и в много други страни. Не навсякъде обаче е така. Тази история разказва за една страна, където спелеология е непозната или по-скоро непрактикувана дума. Албания.

А Албански пещери има. Много открити и още повече неоткрити, но те се проучват от чужди пещерняци: италианци, унгарци, поляци, французи, британци, българи… Албански пещерняци обаче няма, няма организирано пещерно дело, няма кой да те научи как се свети в тъмното, как се държи въже, как се пуска рапел, какво е това самохват. Ако отвориш списъка с контакти на Балканския Спелео съюз срещу Албания има само едно име – Гезим Уручи, човекът-федерация, на достойната възраст, надхвърляща 70 години

Ето го въпросът – как се става пещерняк в Албания? Отговорът – просто идваш в България. През 2011 г. Българската спелео общност отпразнува 20 години проучвания в Албания, 20 години експедиции с много значими открития. Само последните две години българските пещерняци могат да се похвалят с работата си над пещерата Мая Арапит, която достигна денивелация +336 м, която се нареди на 10-то място в списъка на възходящите пещери в света и пещерата Ру, открита през 2010 и вече с дълбочина повече от 500 м и с перспектива за повече.
Но по-важното може би е, че след 20 години дойде часът да се работи и с хората, не само с камъните. Млади български ентусиасти решиха да споделят пещерни знания с албански младежи. Така се роди идеята за Младежки обмен, написа се проект по програма „Младежта в действие”, зад който застана „Асоциация на Спелеоклубовете в София” и взе, че се случи на практика. Алтруистичната мащабна цел бе да се сложи начало на организирано пещерно дело в Албания.
Егоистичната по-мъничка цел – да имаме приятели в Албания, с които освен да ходим по дупки, заедно да помагат с цялата експедиционна организация на място, защото 20 години Български проучвания в Албания не стигат.

„Изследвай и учи” – мотото и заглавието на младежкия обмен, който се проведе в района на Дряновския манастир, България, през октомври 2011 г. с участието на 22 младежи – 12 от България и 10 от Албания и с продължителност 10 дни.

Десет дни скали и пещери, десет дни дискусии и презентации, десет дни игри и забавления, в които чрез занимания по двойки българските младежи успяха да запознаят албанските с основните принципи и техники на пещерното дело като формирането и развитието на пещерите и подземното богатство, екипировката и техниката на единично въже, методи за боравене с карта и компас, опасности в планините и пещерите, и всичко това под формата на приключение.
Дряновският манастир беше арена на обмен не само на опит и знания, но и на култури, идеи, ценности. Най-важното, което младежите споделиха, беше любовта към природата, пещерния дух и готовността за нови приятелства. Така младежкият обмен не е просто пещерен курс. Той е място за срещи, споделяне, вдъхновение, учене и преживяване или просто учене чрез преживяване. Ето защо е по-добре да се опише с думите на участниците:

Реди Муци: „Получих основни познания за това как да използвам пещерната екипировката и първи впечатления в изследването на пещерите. Научих нови неща за работата в екип, солидарността между спелеолозите, носенето на отговорност и нови начини за бързо смилане на информацията”
Ериола Ходжа: „Научихме много нови неща. Открих, че мога да правя много повече неща, отколкото очаквах от себе си. Научих много за спелеологията, катеренето, обмена на опит един от друг между хората, много думи на български”
Гергана Тодорова: „Беше много полезно поради идеята за учене чрез преживяване, обмена на личен опит и игрите, които помагат на хората да работят в екип. Сама се учех, учейки албанските участници”
Васил Ангелов: „Младежкият обмен много ми помогна в ученето как да комуникирам с другите. Няма да съм същият, когато се прибера у дома и ще съм щастлив ако донеса поне искрица от това у дома. Разширяване на кръгозора.”

Десет дни не стигат, за да се стане пещерняк, но са едно добро начало. Заедно с албанците да се върнахме към основите и си припомнихме ентусиазма и тръпката от първото проникване в пещера.
Така «Изследвай и учи» е поредната стъпка на българските спелеолози в «изследването» на Албания и първа стъпка в «ученето». Какво ще се случи оттук нататък, зависи както от тези десет младежи, видели какво е да проходиш в тъмното, така и от всички нас останалите да им покажем колко по-дълбоко, по-тъмно и по-интересно може да бъде.

Сподели

0Shares
0 0

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.