Не е нужно да търсиш надалече, нито да посещаваш екзотични дестинации, за да имаш незабравима ваканция. Често хубавите неща дебнат точно зад ъгъла. В нашия случай – малко на северозапад.
Кунино
Село Кунино е закътано в западната част на Предбалкана, между Мездра и Червен бряг. От него започва проломът, образуван от река Искър, известен като Карлуковски. Най-високата точка на селото е на 386 м н.в. (връх Виса), а най-ниската е при жп гарата – 133 м. В землището му минава южната граница на Карлуковската карстова област – представлява ясно очертан скален венец, изобилстващ от карстови форми – скални венци, арки, мостове, каменни кукли.
Защитени обекти и забележителности
Над характерния скален пейзаж в Кунино се откроява емблематичната скала Червеница (с ръждивочервен цвят). Тя е от защитените природни обекти в Кунино, сред които също са и пещерите Самуилица и Гълъбарника.
В карстовата област на север от селото има изобилие от подземни карстови форми — установени са около 140 пещери, като най-дългата измерена е Кошарата (256 м), а най-дълбоката – Гложава яма (69 м).
Големи дол
Съвсем близо до последните къщи стърчат високи кули, които поставят началото на Кунинския каньон, известен като Големи дол, където височината на отвесните скали достига над 60 метра. Реката, която някога е била буйна и водите ѝ са изваяли скалните формирования, сега е пресъхнала и дълбока едва една педя.
В началото на каньона се намира и пресъхнал водопад, извисил се на 50 метра, от който все пак понякога тече вода, но само при пороен дъжд или обилно снеготопене.
В различните му части ширината на каньона варира, като на места достига над 50 м, а в други скалите са се доближили така, че ги делят не повече от 5 метра.
Долу в ниското, каньонът е сенчест и там е влажно, а реката дори в топлите дни не пресъхва. Има пътека, която често се губи в тревите и храстите. Във високата част, където е платото, се намират огромни карни полета, в които липсват дори дървета.
Вижте още: Истории от подземния свят: 8 пещери в региона на Карлуково
Как да стигнете до каньона
Село Кунино се намира край река Искър, на девет километра от град Роман и на около 6 км от Карлуково. Достига се по автомобилния, свързващ Мездра и Червен бряг. Може да се стигне и с пътнически влак – гарата в Кунино е между селата Карлуково и Радовене.
После имате два варианта – да се изкачите на платото и да наблюдавате каньона само отгоре, или да вървите по дъното на каньона и след това да се изкачите на платото. Ако изберете първия – следвайте асфалтовия път отдясно край селото и той ще ви отведе високо над скалите, откъдето ще наблюдавате величествените скални образувания.
За втория вариант – отидете до площадчето в центъра на селото, където има скулптура на мечка, след това тръгне нагоре срещу течението на потока, преминаващ оттам. Трудно ще сгрешите посоката – след последните къщи на селото ще минете покрай малко водопадче и ще навлезете в каньона. Имайте предвид, че това не е туристическа дестинация и пътеката може да е труднопроходима.
Над вас ще се извисяват забележителните гледки в Големия дол, но да бъдем честни – през повечето време гледки няма да има, тъй като преобладават храсти и дървета, които ги закриват. В даден момент, след около 2 км, се стига до езерце, където сякаш каньонът свършва, но точно там може да поемете вдясно нагоре по стръмен проход, който ще ви изведе на платото. По средата на прохода ще видите входа на пещерата Татаркинята, която може да разгледате.
Вижте още: Къде да карам: 3 леки веломаршрута около Карлуково
Бъдете внимателни, докато се изкачвате, както и на повърхността – достигнали платото, където в каровите полета, скрити в треви, има множество дупки и цепнатини. Щом вече сте горе, ще може да видите каньона в цялата му прелест.
За да стигнете обратно в Кунино, трябва да излезете на асфалтово шосе, минаващо покрай каньона, и да поемете надясно. Пътят слиза плавно до подножието на огромната скала Червеница и отвежда до главната улица и жп гарата в Кунино. Може да се върнете до началото и по обратния път, който очевидно ще е по-предизвикателен, но по-кратък.
Крепост
От едната страна на Кунинския каньон, в местността Градището, се е намирала крепостта „Кунай“ (или Трулензис), която е споменавана в източници от средата на VI век. За нея се знае, че е съществувала до падането на България под османско робство. В днешно време още личат основите на крепостните стени, но съществуването им е под въпрос, поради голямата активност на иманярите. GPS координати: 43°11’34” С.Ш. и 23°59’24” И.Д.
Легенда
Местните разказват легенда за Куна Кралица, която била единственото дете в семейството на владетеля на крепостта. Още в ранните си години тя овладяла от баща си изкуството на боя. Дошло ред и да седне на престола на своя баща. Известна била като справедлива владетелка, но се носела славата и на нейната изключителна красота. Около себе си държала отряд от девойки, които можели да яздят, да стрелят с лък и да въртят боздуган. Когато османлиите се насочили към крепостта, били пресрещнати на платото Рудината от храбрите жени. В неравната битка повечето от тях изгубили живота си, а на Куна било предложено да се предаде и да стане ханъма в двореца на султана. Тогава, за да не попадне в плен, гордата кунинска „кралица“ се хвърлила от отвесните скали над пещерата „Дяволската воденица“, докато русите ѝ коси останали да се реят, закачени на храст над пещерата. Днес хората оприличават дългите ластари на бръшляна на спускащи се момини коси от скалата и припомнят за безстрашната девойка. Нейната история е увековечена чрез статуя, поставена на височина над селото, изваяна от преподаватели в Професионалната гимназия по каменообработване (единственото каменоделно училище на Балканите и второ в Европа).
Вижте още: „Кацнал на една скала“: Национален пещерен дом – Карлуково
Удобна изходна точка към Кунино е Националният пещерен дом, който е само на 5 км източно. В района може да разгледате още забележителности: пещера Проходна, скален феномен Провъртеника, Златен парк, Каменните къщи, екопътека Златна панега, скални манастири „Св. Марина“ и „Св. Никола Глигора“. Други забележителности наблизо се намират край селата Реселец и Ъглен.
В материала са използвани снимки на:
Diana Mladenova (Diana Art Photography) и
Огнян Немски
