До хижа Плевен и напред

 
0

Сподели

Shares

Решението за този трип бе взето в последния момент, въпреки че бе в плановете ни. Имахме огромното желание да зърнем друга планина, по-различен релеф и атмосфера.

17 февруари, 05:30 сутринта – потеглихме рано, тъй като преценихме, че по пътя ще се налага да спираме често за снимане.

Беше разгара на зимата. Люта зима. Засипваха ни цветни кодове от телевизионния екран, а от небето постоянно се сипеше сняг. Предната нощ бяха наваляли нови 40-50 сантиметра, което бе част от късмета, преследващ ни през целия сезон.

Селата по пътя се бяха превърнали в декор от една приказка, бяла приказка. Затрупани дувари, покриви под дебел снежен юрган, пушещи комини. И тишина.

Не е трудно да се досетите, че разполагайки с такъв фон, пътят който нормално в зимни условия би ни отнел 4-5 часа… при пристигането ни на хижа Плевен, часовниците ни показваха (по спомени) 17:15.

Около 1 км преди крайната ни точка, паркингът при “кофата” на х. Плевен, Нисан-ът влезе в ролята на снегорин, успявайки да пробие първи непочистения планински път.

На следващия ден, времето ни устрои… изненада? Неее, врели и кипели последните няколко седмици, един пореден снеговалеж нямаше как да ни учуди и изненада. Обилен старопланински снеговалеж.

Буковите гори наоколо и провиращата се тайнствено между тях мъгла, допълнително създаваха една по-особена атмосфера. Улисани в снимачния процес (заровени до кръста в дъблокия сняг), не усетихме как деня се е изтърколил.

Ден втори ни донесе противоположното време – безветрие и слънце. Какво повече можехме да желаем?

Поздрави,

екипът на Изгубената зима

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.