В началото на годината Филип Лхамсурен се впусна в уникално по рода си приключение. Проектът „Мълчаливите корени на Амазония“ / ‘The Silent Roots of Amazonia’ е новото нечовешко предизвикателство, което Филип Лхамсурен си постави. Това е неговата осма експедиция и малко преди да замине, той ни сподели: „Аз съм човек, който търси последните неизследвани кътчета от дивата природа.“
Тази експедиция е със значително по-малко километри, отколкото прекосяването на Амазония, но е 4 пъти по-трудна! Планът е да преодолее между 800 и 1000 км.
Филип тръгна съвсем сам в средата на февруари, насочвайки се към Северозападна Амазония, щата Амазонас. Характерни за този щат са най-високите върхове за цялата територия на Амазония и най-южно разположените от Гвианското плато тепуи. Чисто географски, планините в северозападна Амазония са недостъпни – отвесни стени, заобиколени от първична джунгла, реките извиращи от тях, оформят бързи течения, множество речни прагове, водопади и това прави невъзможно придвижването с моторни лодки.
Вижте още: Филип Лхамсурен: Когато нямаш връщане назад, можеш само да действаш
Идеята на Филип е качвайки се на тези тепуи, да заснеме растенията и евентуално животни, и после да изпрати направените снимки на ботаници и зоолози, които да преценят дали са нови за науката видове.
Филип се придвижва сам и връзката му с външния свят е сателитен телефон, по който се обажда на своя приятел Румен, който е в Манауш. В следващите редове ви запознаваме с хронологията на неговото придвижване в този първи етап от проекта „Мълчаливите корени на Амазония“, цитирайки съобщенията от неговата Фейсбук страница:
16 февруари 2024 г.
Филип: „Дойде времето за тръгване към началната точка – Barselos. Както вече споменах, предстоящата мисия „The Silient Roots of Amazonia“ е четири пъти по-трудна от „Прегръдката на Амазония“ и е изцяло новаторски проект без аналог.
Но за мен не е важен успехът, заради самия успех в това лично начинание. Важно е равновесието между страха и смелостта, важен е опитът, който съм постигнал дотук и усетът ми, който се подчинява на интуицията.
Вълнуващо е да стъпя в пустошта, там където никой преди мен не е стигнал, и да обединя чрез себе си в една експедиция два непълно различни свята – тепуите и дъждовните гори. Очакват ме над стометрови водопади и пещери, върхове над 2000 метра, непознати видове животни и растения.“
22 февруари 2024 г.
Филип е успял да стигне до Барселос (началната точка на експедицията.), след няколко отлагания, поради неизправност на пътническите катери, пътуващи до там. По пътя също е имало технически проблем с катера, с който е пътувал, и се наложило да бъде ремонтиран на един от бреговете на Рио Негро. Неговият добър приятел Румен също не е успял да дойде от Манауш с него, за да го изпрати и заснеме тръгването. Утре или най-късно вдругиден Филип ще поеме най-после към самотното си пътешествие „The Silient Roots of Amazonia“.
Съобщение от Филип:
„Плажове отсреща, високи температури – реките нагоре ще са плитки, каналите тесни, езерата пресъхнали. Първо: няма да мога да избегна срещите с местните, с рибарите паулисти и по на север към подстъпите на Araca с индианските общности. Липсата на дъжд (стабилен) и в комбинация с катастрофалната суша (сезон 23/24), е благословия за гребане и бич. По вода (река) трудно може би ще намеря самотата си и търсеното усамотение с Природата, а и ще срещна и понеса повече атаки от bichos – пясъчни мухи, мукуй, паразити и комари.
Странно е, намирам се на по-малко от 400 км от подстъпите на Araca, където светът на градчето Барселос гъмжи от 150-200 натрапници от бразилските мегаполиси – мъже, хоби рибари, които дават луди пари за лов на tucunare и т.н. А там където отивам никой не е стъпвал или поне на мен не ми е известно, а вече от години проучвам района и набезите на експедиции към най-южните тепуи. Причината на мен лично ми е ясна, но нека обясня.
Природата, в лицето на девствената гора и подплътена с непристъпни планински бастиони, възпират разглезените крачки на цивилизацията. И там, Природата все още има последната и първата дума.
Оценявам тази привилегия – да се отправя от първия ред към сцената на неизвестното там, горе.
Богатство, което не блести толкова ярко и самоцелно сред шумните стереоуредби и лъскави витрини на днешния модел.
Благословен съм да рискувам, благословен съм да преживея неведомото, неизвестно, неизследваното.
Черните води на Рио Негро проблясват по върховете на своите вълни, които доставят оскъдните мъждукащи светлини на заспиващият Барселос – а това са само няколко хотелчета и все още светещи мизерни бараки на местните по брега, които следват най-древната традиция – да заспиват, като слънцето потъне далеч към планините на северозапад.“
10 март 2024 г.
Филип е изминал още няколко десетки километра нагоре по реката в изключително тежки условия заради маловодието, безпощадната жега, множеството ухапвания от инсекти, както и случайно убождане в крака от малък скат, за щастие несмъртоносно.
Направил е лагер и почива, тъй като в последните дни е с главоболие и силни болки в кръста. Това налага физическо възстановяване, преди да продължи отново.
Има ограничени възможности да ловува, прогнозата за времето също не е на негова страна, но се надява да стигне по-нагоре до течението на следващата река Куейрас след няколко дни, където очаква по-добри условия за риболов и възстановяване.
Снощи е станал свидетел на зверско преследване между ягуар и плячката му на няколко метра от хамака. Успял е да ги освети с челника си за няколко секунди, преди двете изненадани животни да изчезнат в мрака.
Също така, преди дни е успял да заснеме три бебета видри, оставени безнадзорно да си играят, докато родителите им търсят храна.
Вижте още: Discovery Team на Jack Wolfskin: Запознайте се с едни от най-вдъхновяващите приключенци
24 март 2024 г.
Преди седмица Филип е стигнал до последния приток на Рио Куейрас, който ще го отведе в подножието на тепуя Арака. Придвижил се е нагоре по течението на малката река, като гребането е ставало все по-невъзможно и непосилно, заради ниската вода и паднали дървета.
Срещите с ягуар са зачестили. В една от нощите е имал две такива срещи, като втората е била с особен интензитет. В малките часове на нощта при шум от преследване излиза от хамака и се натъква на стадо диви прасета. В суматохата едно от малките остава самичко между Филип и голям мъжки ягуар. Погледите им се срещат, прасето успява да избяга и остават само двамата. Филип отстъпва назад, а ягуарът, ръмжейки се приближава към него на един скок разстояние. Филип стига до хамака си, взима мачетето и с викове, и настъпателни действия успява да уплаши котката.
Все по-честите срещи са притеснителни, но е успокояващо наличието на изобилие от дивеч в района, което кара котките да смятат Филип по-скоро за конкуренция, а не за плячка.
Вижте още: Филип Лхамсурен: Когато нямаш връщане назад, можеш само да действаш
2 април 2024 г.
Филип викаше и се задъхваше през сателитната връзка и предаваше огромното си вълнение:
Водопади, скали, пропасти, пещери! Невероятна красота – все едно съм в Рая!
И последваха близо 10 дни мълчание. Тягостно и притеснително. Знаехме, че има храна само за 5 дни, колкото за връщането си обратно в гъстата джунгла.
За щастие снощи получихме не само обаждания, но и снимки, благодарение на @starlink.
Започва етапът на завръщането.
11 април 2024 г.
Филип вече е достигнал долното течение на Рио Куейрас и пътуването е наситено с много повече срещи с местните общности. Това му дава възможност да се свърже с културата на индианците, да изследва техния бит и нрави. Те го приемат добре – не като “бял човек”, а като един от тях, защото са свидетели на силата на неговата експедиция.
На Филип често му се налага да споделя аптечката си с индианците, дори да прилага хирургични умения, като шие рани. Местните вече го възприемат като своеобразен “лечител”.
22 април 2024 г.
Преди няколко дни, Филип е достигнал до устието на Рио Арака, където се е срещал с приятелите си – Румен и Деко.
В последните дни Филип е загубил мачетето си, счупил е гребло и се е повредила цялата му снимачна техника.
Според него достигането на северния дял на тепуя Serra do Araca е било само началната цел на проучването, но е трябвало да вземе трудно решение, като се откаже на два километра от следващата си цел – масива Dedo de Deus и водосбора на няколко непознати реки.
Липсата на дивеч и необичайната суша горе в планината са един от главните фактори, които са възпрели прогреса му. През следващите месеци следва реорганизация и нова логистика към мисията The Silient Roots of Amazonia.
