ОТ КОМ ДО ЕМИНЕ ЗА 10 ДЕНА
Винаги съм мечтала да направя този преход и всеки път съм си намирала извинения, например недостатъчно отпуска, малкият ми син, който не можех да оставя за дълго време, лоша физическа подготовка, хигиенните условия в хижите. Решението беше да намеря начин да измина разстоянието от близо 600км за по-къс период от време от стандартните три седмици. И в един момент възможността се появи. Случайно попаднах на реклама в социалните мрежи за групово преминаване на маршрута за 10 дена в стил „леки и бързи“, тоест с малки раници, за да можем да сме по-скоро скороходци, с елементи на бягане, където е възможно. Точно това търсех.
Първата стъпка беше онлайн среща с организаторите-Калоян Пейчев-Кофето и Живко. Не можах да чуя добре каква е идеята, защото бях на работа и нямах време да се включа активно. Разбрах само, че ще има групови тренировки на планински терен и къде ще е първата. След две седмици отидох с мъжа ми на посоченото място да се запознаем с останалите и да потичаме заедно. Кофето щеше е нашият водач по пътя, а Живко да ни е съпорт, да пренася багажа с бус и да отговаря за храната, спането и чистите дрехи. Самият преход беше плануван за август/септември и дотогава щяхме да се събираме всеки месец за тренировка, като стартирахме февруари. Оказа се, че това е гениално, защото освен че тичаме заедно и всеки си преценява възможностите, се опознаваме и си напасваме характерите, защото е много важно с кого тръгваш на такова приключение. Първоначално имаше около 20 участника, като накрая останахме само шест. Аз подходих много съвестно към подготовката, Кофето ни даваше съвети за тренировки, хранене, екипировка. Неусетно се изтърколи половин година, приключи и последната ни среща, която беше двудневна, в Родопите и дойде време да стягаме куфарите.
Ден 0-пътувахме до х.Ком, откъдето щяхме да стартираме. През нощта имаше буря и не знаехме дали ще можем да тръгнем на следващата сутрин. Решихме, че това е хубав знак и ше ни върви по вода. Това беше единственият ден, в който валя.
Ден 1-х.Ком-връх Ком-х.Тръстеная, 53км, денивелация 1748м, 10ч.
Всички бяхме изключително ентусиазирани и стигнахме до връх Ком бързо. Легендата гласи, че трябва да си вземем две камъчета оттам, като едното хвърлим в морето накрая, а дугото запазим.
Преходът беше много приятен, накрая дори не бяхме толкова изморени. Местните пияници в с.Лакътник ни поздравиха и ни питаха накъде сме тръгнали. Като чуха, че сме за морето, се изсмяха звучно, което охлади малко ентусиазма ни, но Кофето веднага реагира и пусна Черно фередже за повдигане на духа, така че бързо забравихме за подигравателните усмивки. В хижа Тръстеная е приятно, има пералня и сушилня, а малиновото вино е направо задължително да се опита. През нощта не можах да спя от вълнение.
Ден 2-х.Тръстеная-х.Чавдар-75км, денивелация 2325м, 16ч.
Не беше лесно този ден. Имаше доста изкачване, а и разстоянието си беше дълго. Стигнахме вечерта. Хижарят не беше много учтив, но ни позволи да използваме пералнята и кухнята. Живко ни чакаше с вкусна вечеря. Отново не мигнах заради адреналина.
Ден 3-х.Чавдар-вр.Вежен-х.Ехо-57км, денивелация 2600м, 11:30ч.
Тук имахме няколко проблема. Бяхме подценили този преход и никой не носеше челник, освен водачът ни (който доста ни се разсърди, защото ни беше предупредил да ги вземем), изкачването беше изморително, движехме се прекалено бавно и закъсняхме много. Накрая куцукахме в тъмнината, беше станало студено, чувахме и мечки в далечината. Нямахме съпорт, защото до х.Ехо не може да се стигне с бус, така че бяхме само с багажа от малките раници, който включваше тениска за преобличане и малко останала храна за следващия ден. Отделно в хижата лятото няма течаща вода. Поредната безсънна нощ за мен.
Ден 4-х.Ехо-х.Дерменка, 24км, денивелация 677м, около 6ч. Възстановителен ден. След вчерашното натоварване нашият водач подходи изключително интелигентно и реши да ни подари тази почивка преди да ме се сринали. Имахме нужда от това, дори аз спах малко. Следващият ден щеше да е много важен, един от най-тежките.
Ден 5-х.Дерменка-вр.Ботев-х.Партизанска песен, денивелация 2540м, 16:40ч. Да, най-източителният преход, но си заслужаваше усилията. Невероятна природа и приповдигнато настроение, тъй като бяхме заредени с енергия заради предишния ден.
Ден 6-х.Партизанска песен-х.Грамадлива, денивелация 1780м, 9:45ч.
Тук е мястото да споделя, че компанията беше невероятна, всички бяха много позитивни и задружни, помагахме си и през цялото време и се насърчавхме. Благодаря им още веднъж от сърце, без тях нямаше да се справя!
Ден 7-х.Грамадлива-Камчийски извор (бивак)-60км, денивелация 2300м, 11ч.
От този ден ме беше страх най-много заради нощуването на палатка. Не беше толкова зле, дори се изкъпахме със самоделен душ, прикрепен към буса от Живко. Всъщност успяхме да се къпем всички дни от прехода, което си е лукс предвид условията.
Ден 8-Камчийски извор-х.Върбишки проход-55км, денивелация 1500м, 10ч.
Приятен преход през гори, тук вече става по-равно, което си е голям бонус, защото умората се усеща още от сутринта. Вечерта дори си позволихме да пием по една ракия, въпреки назидателния поглед да водача ни.
Ден 9-х.Върбишки проход-с.Дъскотна-63км, денивелация 1800м, 11:30ч.
С наближаването на крайната цел пулсът се ускоряваше и усмивките не слизаха от лицата ни. Имахме гала вечеря, Живко ни беше сготвил вкусна риба. Бяхме в къща за гости с отделни стаи, няколко бани, въобще глезотии. Май никой не можа да спи от вълнение.
Ден 10-с.Дъскотна-нос Емине-84км, денивелация 1540м, 15ч.
Няма да разказвам през какви трудности минахме този ден, всеки имаше своята борба, но преодоляхме кризите заедно и се случи! Стигнахме да крайната цел! Наистина няма думи, които да опишат щастието да си на точно това място с точно тези хора точно по това време. Чувствам се изключителна късметлийка, че бях част от това незабравимо приключение. И ако ме питат дали бих го направила пак, отговорът е Не, няма. Защото никога няма да е същото. И защото искам да запазя точно този спомен.
Виж всички Лични истории!
Ако обичаш приключенията и не спираш да се предизвикваш, участвай в конкурса:
