След като открива катеренето по скалите на Фонтенбло, Давид Шамбр тръгва по големите алпийски маршрути на Монблан (първо свободно преминаване на тур Бонати на Гран Капюсен), докато учи география в Сорбоната.
Роденият през 1963 г.) страстен катерач, е част от първата вълна професионални катерачи в рамките на Bande des Parisiens през 80-те години на ХХ век.
Той споделя своята страст, като пише исторически статии за повечето списания и книги за планинарство и катерене, включително „Le 9e degré, 150 ans d’escalade libre“. Съавтор е на култовото издание за модерен алпинизъм “Златни пикели – Оскарите в алпинизма”.
Давид Шамбр ще бъде гост на 18-ите Дни на предизвикателствата в София, а ние се свързахме с него, за да му зададем няколко въпроса в аванс:
Колко време Ви отне да напишете „Златните пикели – Оскарите на алпинизма“?
Отне ми две години, за да я напиша и за да намеря в последствие с моята редакторка Катрин Дестивел, необходимия ми картографски и снимков материал.
Клод Гардиен написа разделите за произхода на събитието и развитието му през 2007 г., както и някои от портретите на Пикелите за кариера (Piolets Carrières). За всичко останало, за да опиша най-добре изкачванията и темите за размисъл, които ме интересуваха, ползвах и работата си като автор на книгата „Haute-Montagne, les plus grands noms de l’alpinisme“ (Високите планини, най-големите имена в алпинизма), публикувана преди това през 2019 г., където вече обхващах някои от големите изкачвания през последните 30 години.
Има ли история в книгата, която Ви развълнува най-много?
Духът на Златните пикели (Piolets d’Or) предава една определена визия за алпинизъм: алпийският стил. С други думи, целта не оправдава средствата. Става дума за откриване на нови маршрути в най-красивите планини в света, но и за налагане на определени правила на играта, които преди всичко защитават икономията в средствата, с които това се постига.
Много от изкачванията в книгата са наистина забележителни, но ако трябва да цитирам едно, което перфектно илюстрира този дух на приключение, бих избрал изкачването на Нанга Парбат, Златен пикел през 2006 г., от американците Стив Хаус и Винс Андерсън. Нанга Парбат е митичен връх с височина над 8000 м; те прокарват нов маршрут в центъра на Рупалската стена, най-високата стена в света (4500 м), сами, без логистична или друга помощ, без фиксирани въжета. Труден нов маршрут, естетически издържана линия, и една обикновена свръзка от двама души, която ще изкачи върха с максимална отдаденост: чист шедьовър.
Страстно обичате катеренето. Какво Ви привлече към него? Можем ли да кажем, че сте се влюбили в катеренето за цял живот?
Открих алпинизма и катеренето в края на 70-те години на миналия век и имах късмета да преживея известния златен век на тези практики през 80-те години, когато бях на най-високото си ниво. Оттогава не съм преставал да се очаровам от планините и скалите и чрез различните практики – от боулдър до експедиции в Хималаите – винаги съм смятал, че това е колкото изкуство на живота с неговата собствена култура, толкова и спортна дейност. Ще катеря до последния си ден.
Вижте още: Когато снимате екстремен спорт, трябва да имате предвид две неща: Безопасност и безопасност!
Кое е най-вълнуващото Ви преживяване като катерач? Страхували ли сте се някога за живота си?
Когато бях млад, се занимавах много със соло катерене, както в масива Монблан, така и по скали по целия свят. Никога нищо не ми се е случвало, така че в ретроспекция мога да кажа, че съм имал и голям късмет, защото и най-малката грешка може да ти струва живота!
Най-запомнящото ми соло беше на La Volière, маршрут в Буу, известна скала в Южна Франция. Ключовият пасаж е оценен на 7b, което, признавам, е много по-ниско от други сола. Но трудността на едно соло надхвърля обикновената оценка; психологическото измерение е от основно значение. Тук най-трудните и непредсказуеми движения бяха в края, при едни повече от 70 метра в надвес, истинско психическо предизвикателство. Изминали са повече от 35 години и никой не е повтарял това соло.
Вижте още: Давид Шамбр: Рецептата ми е 1% вдъхновение и 99% пот. Труд.
Какви са бъдещите Ви професионални планове – като писател и като алпинист?
Вече съм на 60 години, но все още съм запален катерач и катеря няколко пъти седмично както по изкуствени стени от смола, така и по големи стени. Но също така се опитвам да предам страстта си и чрез писането си. Тази есен публикувах първата история на катеренето в комикси, отново в сътрудничество с Катрин Дестивел и един професионален карикатурист. Това помага да се разпространят ценностите на катеренето сред възможно най-много хора и спомага за популяризирането му, като обяснява, че то е много повече от спорт, то е цяла култура.
Възнамерявам да продължа по този път: да накарам хората да обичат катеренето и планините, като разказвам истории!
Вижте още: Давид Шамбр: Ще катеря до последния си ден
