Джейн Дотчин тръгва от дома си в Нортъмбърланд, Англия, всяка година, отправяйки се на дълго пътешествие към Хайланд в Шотландия. В продължение на 7 седмици тя изминава средно около 25 – 30 километра всеки ден, заедно с кучето си Динки и понито Даймънд.
Г-жа Дотчин опакова дисагите си на гърба на верния си кон всяка година и започва епичното си пътешествие на север от Англия. Осъществява този преход за първи път през 1972 г. Сега тя е тръгнала на път отново от малкото си стопанство.
По време на епичното пътуване до Инвърнес Джейн се храни с овесена каша, овесени сладкиши и сирене, които си купува от местните магазини. Казва, че не иска да минава през хълмовете в лошо време и ако това се случи, избира резервен маршрут, като не ползва карти, а се придържам към маршрутите, които вече знае.
Вижте още: Приключенка на 85 години
Баба Джейн носи със себе си стар мобилен телефон, чиято батерия издържа 6 седмици. Споделя, че обича да посещава приятели по маршрута си:
„Хубаво е да отида да ги видя отново – звъня им сутринта, за да кажа, че ще бъда там вечерта. Не ги предупреждавам много предварително, защото ако времето внезапно се промени или реша да спра рано, те ще се чудят къде съм.“
Възрастната дама, която има увредено зрение и носи превръзка на едното око, добавя: „Трябва да внимавате, когато вървите отстрани на пътя, защото има бутилки и кутии, и всичко… Има контейнери за пица, всякакви неща. Когато Даймънд се уплаши, след като е стъпил на нещо, е трудно да се върне обратно на пътя, което може да бъде много опасно.“ Тя добавя, че се чувства опустошена от всички изхвърлени боклуци, което е виждала и го намира за ужасяващо и срамно.
Вижте още: Шарлѝ Банкарел: 94-годишният маратонец се готви за Олимпиада
Пенсионерката от Хексъм преди е ръководела училище по езда близо до дома си. Сега тя признава, че е била изненадана да получи награда от Британското конно общество, за нейния независим дух и години преходи.
А защо завършва прехода си всяка есен – г-жа Дотчин обяснява, че много се наслаждава на околностите на Форт Огъстъс по това време на годината. Личи, че връзката й с природата е силна – през по-голямата част от живота си тя е работила на ръка в нивите си, грижила се е за конете си, включително тези, които са били част от нейното училище.
Вижте още: На 92 години Желязната монахиня все още завършва триатлони
В заключение възрастната пътешественичка казва, че в ежегодните й преходи винаги се случва нещо интересно и никога не скучае. „Ако един ден стане скучно, вероятно това ще ме спре да продължа“, казва тя.
Вижте във видеото репортаж от прехода й през 2021 година:
