Текстилната закопчалка за дрехи, по-известна под търговската марка Velcro (велкро), е резултат от срещата на подходящите елементи в подходящия момент. Иначе казано – сред виновните за откритието са алпийска разходка, куче, малко репей и щипка швейцарски гений.
Бащата на велкрото се казва Жорж де Местрал. Той е роден през 1907 г. в замъка Saint-Saphorin-sur-Morges, семейното имение във винарския район на Женевското езеро, близо до Лозана, Швейцария.
Де Местрал проявява изобретателност още в детските си години – получава първия си патент за играчка самолет, когато е на 12 години. По-късно завършва Федералния технологичен институт в Лозана като електроинженер.
Еврика!
Прозрението спохожда изобретателя през 1941 г. по време на разходка с неговото куче. Преди да се приберат, вниманието му е привлечено от вълнените му чорапи и сако, както и козината на кучето, които са силно набръчкани, а причината били бодливите части на различни растения, сред които се отличавал репеят.
Прибирайки се у дома, де Местрал пъхва няколко от закачените шипчета под микроскоп и вижда техните закривени кукички, които отлично се промушват и закачват за текстилните бримки на дрехите му.
Вижте още: Витале Брамани изобретява Vibram след трагичен инцидент в планината
Той осъзнава че този начин за захващане е по-надежден от циповете, които често заяждат, и вижда възможността за обратимо свързване на два материала по също толкова прост начин.
Лудост?!
Малко хора приемат идеята му сериозно. Въпреки това той започва да разработва тъканта през 1948 г. Нещата не се развиват бързо, защото не е лесно да се изтъкат 300 кукички и бримки на квадратен инч към платнена лента. Механизирането на производствения процес е сериозно препятствие.
Платът преминава през редица фази, преди да бъде финализиран. Де Местрал работи с тъкач във Франция, за да създаде кукички и бримки, достатъчно здрави и издръжливи, за да се захванат заедно, както е възнамерявал. Първоначално изработена от памук, тъканта в крайна сметка се оказва по-успешна, когато е направена от найлон. По метода „проба – грешка“ швейцарският инженер открива, че найлонът, когато е обработен под инфрачервена светлина, образува здрави куки за закопчаващата страна.
Най-накрая, през 1955 г., „закопчалката с кукички“ е патентована под името Velcro, което идва от френските думи „velours“ (кадифе) и „crochet“ (кука).
Вижте още: Повратна точка: надуваемата гума на Джон Дънлоп и Робърт Томсън
Компанията
Де Местрал стартира компания за производство на велкро. Той пуска изобретението си за търговска употреба в края на 50-те години на миналия век. Въпреки внимателно обмисления дизайн, в началото продуктът не жъне успех. Пробивът идва едва през 60-те години, когато велкрото е използвано от НАСА в мисиите на програмата Аполо, а положителните публикации в пресата водят до приемането му като материал за облекло. Дизайнерите на висшата мода, включително Пиер Карден, гравитират към Velcro® като „модерна тъкан от космическата ера“.
По-късно Де Местрал продава компанията и световните патентни права на Velcro SA, швейцарска компания (по-късно Velcro International).
Вижте още: ХОРАТА ЗАД МАРКИТЕ: Ед Скот
Приложение на велкрото
Днес велкро се е превърнал в общ термин за всяка закопчалка от този тип – нещо, от което Velcro International не е особено щастлива.
Както и да ги наричате, безопасните, лесни за използване и не изискващи поддръжка крепежни елементи, са били използвани за почти всяко възможно приложение, където се изисква временно свързване.
Те се прилагат в офис и оборудване за спорт и отдих, багаж, самолети, от НАСА в космически совалки, въоръжените сили и за медицински грижи – велкро дори помага да се закрепи първото изкуствено сърце. Материалът „велкро“ е особено популярен в облеклото за деца или възрастни с увреждания, където замества копчета, ципове или връзки. Острият шум от разлепването пък е полезен срещу джебчии.
Вижте още: ХОРАТА ЗАД МАРКИТЕ: Джордж Саломон
Някои недостатъци
Всеки, който ги е ползвал, знае, че лентите велкро са склонни да натрупват косми, прах и козина след няколко месеца редовна употреба. Друг недостатък е, че е възможно някои материали да се повредят, заради контакт с велкро.
Шумът от разкопчаването, който вече споменахме, не прави лентата велкро идеална за определени цели. Представете си войник, скрит в храстите, който трябва да остане незабелязан. Така че изследователите продължават да работят върху казуса с обезшумяването на велкрото.
Вижте още: ХОРАТА ЗАД МАРКИТЕ: Гари Фишър
Животът на Жорж де Местрал след създаването на велкро
След успеха си с велкро, де Местрал се включва в популяризирането на изобретения на други хора, като помага на няколко млади изобретатели да получат патенти. Други изобретения, патентовани от самия де Местрал, включват хигрометър, измерващ влажността на въздуха и белачка за аспержи.
Жордж де Местрал се жени три пъти през живота си. Умира в Швейцария на 8 февруари 1990 г. Улица в Комюни е кръстена на него след смъртта му. За изобретяването на велкрото де Местрал е въведен в Залата на славата на изобретателите през 1999 г.
