Природните феномени на България: Каменните гъби

Излезли сякаш от приказка, тези скални образувания, наподобяващи огромни гъби, се намират близко до село Бели пласт в Родопите. Наричат ги още и Скалните гъби, а сред местните са известни и като Мантар кая.

Каменните гъби, тези причудливи скални образувания, са в близост до пътя, свързващ гр. Кърджали с гр. Хасково, на около километър северно от село Бели пласт. Намират се в защитена територия, с площ от 3 хектара. През 1974 г. са обявени за природна забележителност, с цел опазването на скални образувания.

Вижте: Родопите – седмият район за възстановяване на дивата природа

Образуване

Каменните гъби представляват хармонични скални късове с форма на гъби, с розови пънчета и зеленикави гугли (шапки), формирани в резултат от дългогодишното въздействие на водата, слънцето и вятъра.

Височината на пънчетата на гъбите и ширината на гуглите достига до 2,5 м. Образувани са в риолитови вулкански туфи, които са резултат на интензивна вулканична дейност в района отпреди милиони години, когато Родопите са били морско дъно.

Разликата в оцветяването на пънчетата и шапките на каменните гъби се дължи на различните примеси от минерални включвания. След като морето се оттегля, скалите са подложени на въздействието на ерозията от влиянието на водата, слънцето и вятъра. Така в продължение на милиони години природата е оформила тази прекрасна композиция.

Вижте: Природните феномени на България: Божия мост

Състав и механични свойства

Каменните гъби са оформени в два отделни слоя на туфите и имат различни механични свойства. В първия, по-слаб, слой са пънчетата на гъбите. Той е податлив на външни въздействия и има розов оттенък, дължащ се на минерала клиноптилолит (зеолит). Шапките, част от горния, по-здрав слой, имат зелен оттенък, който е резултат от минерала селадонит. Забелязват се сини и черни петна, следствие наличието на манганови жилки.

Вижте: Природните феномени на България: Смолянските езера

Легендата

И Каменните гъби си имат своя легенда, която се предава от уста на уста в различни варианти, но по същество става дума за зъл местен господар, който хвърлил око на красивите дъщери на живеещ наблизо въглищар. Те били отведени насила и господарят щял да си избере една измежду тях, а другите да прати в робство. Непокорство и гняв изпълнили душите на девойките и им дали сила да се противят и избягат. За нещастие били застигнати от верен войник на тиранина, който отсякъл главата на една от тях, а щом докоснала земята, тя мигом се превърнала в каменна гъба. Същата участ сполетяла и другите сестри, но мястото проявило магичната си сила и наказало насилника, като самия него превърнало в черна скала, известна днес като „Каратепе”.

Вижте: Тълкуване на Ситовската промушвачка и Жувачната скала в Родопите

Всички статии от поредицата Природните феномени на България вижте ТУК!