Рунгхолт е легендарен митичен град, за който е известно, че се е намирал в района на Нордщранд в днешна Северна Германия. Историята на града, наричан днес заради богатствата и просперитета си „Северната Атлантида“, е обвита в мистерия и често се свързва с разкази за голямо наводнение.
Град Рунгхолт е разкопан наскоро от археолози за първи път. Мястото, което някога е приютявало около 3000 души, потъва през 1362 г. следствие на силна буря.
Някога градът бил обграден с дървени диги, но връхлитащият ураган блъска водните маси към тях и помита всичко по пътя си. В резултат остров Нордщранд се разкъсва. Хиляди хора загиват в леденото наводнение, а цели села са заличени. Едно от местата, които потъват в т.нар. Great Mandränke, е Рундхолт.
Историята на Рунгхолт
Според преданията град Рунгхолт бил богат колкото Рим, но бил унищожен от потоп, заради греховете на безбожните си жители. Векове след изчезването на Рунгхолт местните все още разказват историята за помитащия божи гняв и причината за него.
Легендата разказва, че през Средновековието Рунгхолт бил проспериращ град, известен със своята развита култура, търговия и морски дейности. Той бил оживен пристанищен град с процъфтяваща икономика, а жителите му били смятани за опитни моряци и търговци.
Твърди се обаче, че процъфтяването на града е довело до арогантност и гордост сред хората му, които пренебрегнали своите духовни задължения. Този морален упадък се цитира като една от причините за загиването на града.
Легендата за края
Според преданието, през януари 1362 г. в един хан фермери напили прасе и го сложили да спи. После извикали проповедника, за да даде последно „помазване на болния“. Когато свещеникът разбира измамата, опитва да избяга, но е задържан от шегаджиите и принуждаван да пие, понасяйки подигравки. Приборите за причастие дори били залети с бира. Когато най-сетне се връща в църквата, той моли Господ да накаже безбожниците пияници. Малко след това се разразява много силна буря и дори дигите не са в състояние да спасят обречения Рунгхолт.
Истина ли са историите за Рунгхолт?Сигурно е, че Рунгхолт е съществувал. Различни документи и карти от средновековието доказват съществуването му. Археолозите предполагат, че градът е бил важно за онова време пристанищно средище. Предполага се, че жителите са изнасяли сол за Рейнланд и Фландрия. Рунгхолтерци вероятно са търгували с вълна и кехлибар.
Андреас Буш прави опити да документира находките от Рунгхолд (снимка: dpa)
Находки
Вече столетие учени са в търсене за потопения град, а в това време циркулира богат набор от хипотези за неговото местоположение. Днес пейзажът е променен до такава степен, че легендарният Рунгхолт трудно може да бъде намерен.
Първият пробив обаче е осъществен през 1921 година, когато край бреговете на Северно море фермерът Андреас Буш открива редица останки. Въпреки неговите усилия, находките не били надлежно документирани.
През 90-те години на 20 век на дъното на Ваденско море студенти откриват различни предмети, включително керамични парчета, монети и скъпоценни камъни. Тези находки разпалват отново легендата за мистериозната „Северна Атлантида“.
Минава доста време, докато археолозите успеят окончателно да открият и да картографират местоположението на Рунгхолт. Едва през май 2023 година усилията им успяват.
При проучването на района учените вече са открили останки от голяма църква, отводнителни канали и пристанище с много напреднали за времето си съоръжения. Системата от дървени диги е най-голямата, сред намерените в Европа, датирани от това време.
Открито е местоположение на църквата в Рунгхолт
Останките от селото са скрити под широка площ от кални ниви и блато, което остава постоянно наводнено. За да локализират селото, изследователи от университета „Кристиан Албрехт“ в Кил, Германия, трябвало да картографират региона, използва високотехнологични методи, като електромагнитна и сеизмична индукция.
От университета съобщават, че разкопките, при които вече са открити основите на няколко сгради, както и на градската църква, са започнали още преди шест години. В проекта участват също и техни колеги от университета „Йоханес Гутенберг“ в Майнц.
Археолозите провеждали своите полеви проучвания, като всеки път по време на прилив изтегляли цялата си апаратура и екипировка на сухо, а при отлив продължавали работата си на дъното.
Въз основа на геофизичната работа вече са открити 54 средновековни жилищни могили. За църквата обаче учените казват, че е специална. „Особената характеристика на находката се крие във важността на църквата, като център на селищна структура“, казва Рут Бланкенфелд от Центъра за балтийска и скандинавска археология. Заслужава внимание и фактът, че църквата е тухлена и е разположена на цели 600 кв. м.
Все още обаче учените не съобщават точната локация на тези разкопки. Очаква се в близко бъдеще проби от тухлите да бъдат изследвани в лаборатория, след което разкопките да продължат. Какво още ще разкрият археолозите за този загадъчен град, предстои да разберем.
