На 1 юли предстои стартът на 40-ото юбилейно издание на супер маратона Обиколката на Витоша. По този повод решихме да си поговорим с наши изявени бегачи за добре познатата ни Витоша 100 и свързаните с нея надежди, амбиции, но и грешки и разочарования.
В първата част ви представяме какво ни споделиха те за своя опит и извлечените от него знания и поуки. Вярваме, че ще ви бъде много интересно!
Колко пъти си участвал/а в Обиколката на Витоша?
Христо Цветков (Ицо Пак Тича): Това ще бъде осмото ми участие. От 2015-а насам имам една пропусната (2020), но компенсирам с един дуатлон (2016).
Руско Кадиев: Общо 17 участия. 12 са в периода 1983 до 1995 г. Останалите са след 2016 г.
Моника Филипова: Имам шест участия до този момент.
Даниел Кубашлиев: 4 участия, 3 финала.
Мария Николова: 11.
Елеонора Григорова: Имам 10 участия като бегач и три с велосипед.
Вижте: Рекорд: За първи път Витоша бе обиколена с бягане под 8 часа
Вера Митова: 8 пъти.
Константин Коцев: Само 5.
Мирослав Спасов: Участия 2 пъти. 2014-2015.
Александър Спасов: 6 пъти.
Ивайло Вълев: Веднъж.
Яна Петрова: Участвам всяка година от 2012 – вече 11 години.
Ивайло Хаджиев: 7.
Надежда Ангелова: 6.
Пламен Георгиев Пенов: 7.
Димитър Александров Димитров: 2 пъти като състезател и 5 като помощен персонал по изхранването на приятели по трасето.
Цоньо Пенев: 7 пъти, от които два пъти с велосипед, 4 пъти с бягане и веднъж дуатлон, освен ако не пропускам нещо.
Кое е най-удовлетворяващото ти участие?
Христо Цветков: Победата през 2021 г. – в максимално неблагоприятни условия, срещу най-силната конкуренция и то, още когато никой нямаше такива очаквания към мен. (б.р. Победител с 08:07:23)
Руско Кадиев: Имам 6 поредни победи от 1989 до 1994. Най-доброто ми време е 8:16 ч., постигнато през 1992 г.
Моника Филипова: Всяко едно, когато пресичам финалната арка. Но най-запомнящото е първото ми, когато направих рекорд на старото трасе.
Даниел Кубашлиев: Все още нямам такова.
Мария Николова: 2020. (б.р. Първо място с 9:17:32)
Константин Коцев: 1994.
Елеонора Григорова: През 2017 г., когато въпреки бурята през втората половина от трасето успях да финиширам втора от жените с време 10:39 ч.
Вера Митова: Всичките 8 финали.
Мирослав Спасов: Това през 2014 година.
Вижте: Съвети от атлети: Деян Петков – между маратоните и алпинизма
Александър Спасов: Третото ми участие – през 2018-а. (б.р. Победа с 8:12:06)
Яна Петрова: Като резултати най-удовлетворяващи са 2015 и 2018, когато финиширах за около 12.30 ч. Но обръщайки се назад, осъзнавам, че най-запомнящите ми участия са тези, които финиширам здрава, в кондиция да мога да изтичам още толкова и споделените с приятели. За 100 км могат да се изградят истински приятелства.
Ивайло Хаджиев: 2016. (б.р. Трето място с 8:32:57)
Вижте: Христо Цветков постави нов национален рекорд в бягането на 100 километра
Надежда Ангелова: Най-удовлетворяващото ми участие беше през 2021 г. Сигурна съм, че тази кал няма да се повтори в близките 100 години, а аз направих доста силно бягане, въпреки ужасните условия. (б.р. Победа с 09:37:40)
Пламен Георгиев Пенов: През 2022 г., когато завърших втори. Състезанието мина изцяло по график от старта до финала. (б.р. Второ място с време 08:38:27)
Димитър Александров Димитров: 2018.
Цоньо Пенев: Вероятно в годината със студения дъжд (2017), когато бях от малкото, които завършихме бягането и дори подобрих личното си постижение. Също и когато завърших дуатлон, а и единствения път, когато прекратих участие заради неотшумяла контузия в коляното и разбрах колко е приятно човек да не бърза за никъде и да си намаже филия с лютеница на пункта, да си говори с доброволците, да седне и да гледа преминаващите.
А кога най-малко успешно?
Христо Цветков: През 2017-а – това е може би единственото ми участие, което не е специално с нищо – не беше първо или дълго, или бързо, или трудно – просто бедствах умерено и завърших посредствено.
Руско Кадиев: 1995 г. на Железница се подхлъзнах и паднах, станах 4-ти. Имам и други.
Моника Филипова: Когато беше Витоша 20, т.е. всичко приключи на Кладница.
Даниел Кубашлиев: Първото, спрях на Студена (33 км).
Мария Николова: Имам няколко такива, поради лоша подготовка и неблагоприятни условия.
Константин Коцев: 2014 и 2022.
Елеонора Григорова: Най-малко успешно беше участието ми през 2018 г. Тогава контузия ме принуди да спра още на пункт Кладница и да се откажа.
Вера Митова: Всеки финал го броя за успех, дали по-бърз или по-бавен, няма значение.
Мирослав Спасов: През 2015 година.
Александър Спасов: Четвъртото ми участие през 2019-а.
Яна Петрова: Това също е относително – имам два dnf за тези години – и двата са само по няколко месеца след ражданията на двете ми деца. Аз тръгвах с идеята, че няма да финиширам, a от уважение към състезанието и традицията. Така че не бих ги нарекла разочароващи или неуспешни. Напротив, хубаво е дори за 50-60 км да се усети тази емоция.
Вижте: Мария Николова постави нов рекорд по преминаването на емблематичния маршрут Ком-Емине
Ивайло Хаджиев: 2018 г.
Надежда Ангелова: През 2017 г., когато се отказах и не завърших. Това беше и единственото ми участие на В100, на което не съм финиширала.
Пламен Георгиев Пенов: 2013. Тогава направих първия си (от 3 поредни) DNF и разбрах, че Витоша 100 не е разходка в парка.
Димитър Александров Димитров: 2017 г.
Цоньо Пенев: За най-малко успешни броя финалите, когато не подобрявам или подобрявам с малко участието си в дисциплина, в която вече съм участвал. И след такива финали обикновено избирам следваща по трудност дисциплина. Така от колоездене преминах на бягане, а от бягане на дуатлон. С тия дъждове очаквам да открият и триатлон, за да продължа да се развивам.
Вижте: Ултрамаратонът: Що е то и как да се подготвим за него?
Най-сериозната грешка, която си допускал/а по време на супер маратона или в подготовката за него?
Христо Цветков: През 2020 година бях много мотивиран да повторя победата от предния сезон. Тренирах по-тежко и продължително, отколкото можех да понеса (благодарение и на смяната на датата, заради пандемията), което завърши с контузия около месец преди старта. Горчивият привкус на пропуснатата възможност ме държа до следващото издание и постави твърди граници на тренировъчните ми блокове занапред.
Руско Кадиев: При едно от първите ми участия, спрях на една чешма да пия вода и реших да си почина. Изглежда бях изгубил мотивация, защото почивката продължи повече и тръгнах, едва когато друг бегач ми подвикна да ставам. После изпреварих 8 души до финала, но класирането не беше каквото ми се искаше.
Моника Филипова: Никога не се подготвям специално за това, винаги се пускам и бягам без график, план и очаквания. Бягането е просто част от начина ми на живот, там се опитвам всичко да е в баланс, доколкото е възможно.
Даниел Кубашлиев: Да участвам неподготвен.
Мария Николова: Лоша подготовка, което доведе и до контузия по време на състезанието. Имам и едно участие, при което стартирах контузена, което отчитам като грешка.
Вижте: Защо халюцинираме по време на ултрамаратон?
Елеонора Григорова: Най-сериозната грешка допуснах миналата година, защото не приемах достатъчно калории и още след Ярлово получих сериозна криза и едва финиширах.
Константин Коцев: Обезводняване в нощната част на състезанието.
Вера Митова: По време на състезанието: прекаляването с вода, нежеланието за храна, нарушаване на електролитния баланс и неглижирането на този факт, смяна на чорапите, когато краката ми са разранени от калта и водата при тежките дъждовни години. По време на подготовката: целенасочено да качвам 1-2 кг тегло с илюзията да ги използвам докато бягам, без да съм длъжна да се храня. Да, ама не – не работи.
Мирослав Спасов: Да стартирам контузен и без челник.
Александър Спасов: Така и не успях да се науча да ям по време на такива дълги преходи.
Вижте: Джудистка постави рекорд в първия градски ултрамаратон у нас Spring360
Яна Петрова: Винаги казвам, че опитът на Обиколката е също толкова важен, колкото и подготовката. Най-сериозната грешка, която всеки рано или късно допуска, е подценяването. „То е равно и е близо до София“. Нито е равно, нито е толкова близо – това са 100 км в планината, през нощта. Човек трябва да е подготвен откъм екипировка и в същото време максимално лек. Виждала съм хора с кубинки, с асфалтови маратонки, с връзка банани в раницата или с 2 л. бира.
Ивайло Хаджиев: Прекалено високи очаквания, пренавиване и напъване през първата част на трасето.
Надежда Ангелова: Със сигурност съм допускала много грешки, но не са били фатални. Хубавото е, че колкото повече грешки направиш сам, толкова по-лесно е да си вземеш поука. Може би най-тъпото нещо, което съм правила е през 2020 г., когато ядох дюнер на обяд в деня преди старта. От него ми се гадеше чак до финала. Определено не бих повторила.
Пламен Георгиев Пенов: Да стартирам неподготвен. Няма нищо романтично в това да страдаш 15-20 часа в планината. Ако не сте тренирали да изкарате 100 км без да се налага да спирате (независимо от темпото на придвижване), то Витоша 100 не е за вас.
Димитър Димитров: Да срещна Надежда Ангелова на 28-мия километър през 2017-а. (б.р. След това стават семейство.)
Цоньо Пенев: Случвало се е преди Чуйпетлово да се увличам да бягам цялото нагорнище, когато не съм готов за това, предвид оставащото разстояние. Случвало се е да спра горе на пункта и да премръзна, защото там е доста студено. И също да подценя последното голямо изкачване след Ярлово. Да не успея да се хидратирам достатъчно.
Вижте: 10-седмична програма, която ще ви помогне да избягате първия си полумаратон
Ако трябва да дадеш един съвет за Витоша 100, какъв ще бъде той?
Христо Цветков: Трасето е еднакво трудно за всички, но ако си подготвен, тежкото минава по-бързо. Гответе се!
Руско Кадиев: Нивата е дълга, да не се бърза. Да се тръгва с повече разум.
Моника Филипова: Да се хапва редовно.
Даниел Кубашлиев: Яжте, пийте…. Не бързайте.
Мария Николова: Физическата подготовка преди състезанието е основополагаща за успешния финал, но психическата настройка и начин на мислене по време на предизвикателството са решаващи.
Елеонора Григорова: Добра подготовка и да не се тръгва бързо, освен ако човек е сигурен, че ще може да поддържа темпо през цялото време. И разбира се редовно приемане на електролити и калории.
Константин Коцев: За дебютанти – завършете на всяка цена, за останалите – обратното.
Вера Митова: За тези, които ще го правят за първи път – търпение + математика + разумен разход на телесната батерия. 100 км са, имаш 20 часа – колкото повече часове си по трасето, толкова повече ти пада „батерията“. Предобриш ли със скоростта, ефектът е същият. Не повече от 5 минути на пункт, може да се яде и в движение, а хора, които губят мотивация, каквото и да значи това – не ми е много ясно, най-добре да търсят контакт по трасето с някой приказлив с тяхното темпо, да го ударят на приказка и да потичкват. Застанеш ли на старта, моментът не е много подходящ да мислиш за смисъла на нещата и живота и да се чудиш да бягаш или не, когато умората и изтощението те застигнат. Нормално е да се чувстваме разглобени и грохнали, да ни боли, всяка клетка в тялото ни да пищи след 60-ия км, все пак не сме на турнир по бридж. С „мотивите“ човек трябва да си разчисти сметката преди старта, не върви да връщаме пръстена в движение. Най-добре изтрийте тази дума, к’ви са тези глупости, няма такова нещо като „мотив“. Или те кефи да бягаш дълги, или не. Финалът е пожелателен, не задължителен, никой не е вложил милиони в нас, за да рискуваме здравето си. Да влезеш в болница и после месеци в бокса заради болно его и предозиране с мотиви не си струва. Ударим ли стената – спираме. Догодина се връщаме по-силни, по-добри и цепим мрака!
Вижте: 360° профил: Моника Филипова
Мирослав Спасов: Яжте на всеки 30 минути и носете обувки за асфалт.
Александър Спасов: Забавлявайте се, не само за Витоша 100.
Ивайло Вълев: Хора, не подценявайте дистанцията – трениране, бягане според плана. Не се подлъгвайте по темпото на другите; зареждане с вода и храна.
Яна Петрова: Вижте прогнозата за времето. Не тръгвайте прекалено бързо, не стойте по пунктовете повече от няколко минути, използвайте най-удобната екипировка, която имате. Ако не постигнете заложената цел, не се разочаровайте, а анализирайте грешките и опитайте отново. Май не мога да дам само един съвет.
Ивайло Хаджиев: Не се пренавивайте, важно е да имаш сили последните 23 км.
Надежда Ангелова: Мога да дам много съвети, но според мен най-важният е „Не тръгвайте за рекорд до кръговото на Бояна“. Състезанието започва след Ярлово.
Пламен Георгиев Пенов: Не носете излишен багаж. Тръгнете с леки обувки и такова темпо, че да ви гложди, колко сте бавни – ще ви се отплати. Яжте и пийте редовно. Не губете време по пунктовете.
Димитър Александров Димитров: Подгответе се сериозно!
Цоньо Пенев: Все още изследвам представянето си на това състезание и не се чувствам готов да давам съвети. Никога не съм съветвал някого да се запише, а веднъж успешно посъветвах себе си да пропусна и се вслушах, но не беше за дълго.
Продължението на материала, в който всички наши събеседници споделят дали ще участват в изданието през 2023 година, правят прогнози за призовите места и споделят още нещо, може да видите тук: Витоша 100: прогнози от бегачи за бегачи!
