Виктор Жеков за треньорската професия като призвание

Разговаряме с един от доайените в уиндсърфа и сноуборда и доказал се на изключително ниво треньор

0
 

Сподели

Shares
Виктор Жеков, Сани Жекова
снимка: Вlade Snowboard Team (Фейсбук)

Името на Виктор Жеков е добре познато на феновете на сноуборда, като треньор на националния отбор и баща на най-успешната ни състезателка Сани Жекова. Той е и един от първите ни и най-успешни състезатели по уиндсърф и сноуборд. Треньорската му кариера започва рано, още като играещ треньор в отбора на ЦСКА по уиндсърф през 1986 година.

Вlade Snowboard Team
Вlade Snowboard Team / снимка: (Фейсбук)

Срещаме се с него след поредните отличия, спечелени от младите представители на Blade Snowboard Team, чийто старши треньор е. Разговаряме с Виктор Жеков, за да разберем повече за неговата богата спортна кариера, за спечелените отличия като състезател и наставник, и за това как да бъдеш треньор се превръща в призвание.

Започвате като състезател по уиндсърф, какви постижения имате в този спорт?

10 пъти съм бил шампион на България в различни категории, в различни класове. Имам 8-о място на световно първенство в клас Windglider – олимпийският клас тогава. Това са ми може би най-големите постижения, с които се гордея. Имам и много победи в различни регати.

Откога се занимавате с треньорска дейност?

Започнах като играещ треньор в отбора по уиндсърфинг на ЦСКА през 1986 – 1987 г. В тима имаше повече от 30 състезателя във всички възрастови групи, за които се грижех във всяко отношение. Тренирахме усърдно и в дълъг период бяхме най-силният отбор по уиндсърфинг в България, с членове в националния отбор.

Виктор Жеков, Вlade Snowboard Team
снимка: Вlade Snowboard Team (Фейсбук)

Представяхте ли си, че един ден ще бъдете треньор?

В никакъв случай не съм си го поставял като цел, но постепенно така се получи. Треньорът ми, м.с. Енчо Петков – между другото голяма фигура в българския алпинизъм, в един момент започна да ми делегира задачи и отговорности към по-младите в отбора и постепенно поех всички функции като треньор. Имах какво да дам на останалите в клуба, да им помогна да станат по-добри – бях натрупал доста познания в този спорт и много опит. Над 10 години се бях състезавал, а почти 7 години се занимавах абсолютно професионално с това и като член на Националния отбор. Притежавах сериозни познания във ветроходството и техниките на сърфиране, през това време изчетох всичко, което можех – учебници по метеорология, хидро и аеродинамика, правилници, стратегии – това беше животът ми и му се бях отдал напълно. Много ме вълнуваше да сме силен отбор. Така се случиха нещата.

Какво се случи после с отбора на ЦСКА по уиндсърф, продължихте ли да работите в областта?

Продължих да функционирам като играещ треньор до 1991 г., когато клубът беше разформирован. Дотогава ЦСКА имаше секция „Водни и зимни спортове“, развиваха се над 30 вида спорт. От тогава нататък участвах в различни състезания чисто за удоволствие, продължих да практикувам спорта, правя го винаги когато имам време и добра прогноза, но не професионално. Помогнах да се случат редица състезания, бидейки организатор или главен съдия в тях. С бившите състезатели от отбора поддържаме силно приятелство, при сериозни прогнози и ако имаме време, се случва да покараме заедно…

Вижте: Виктор Жеков: Уиндсърфът е голямата ми любов

Виктор Жеков, уиндсърф
През 2019 г. / снимка: Вlade Snowboard Team (Фейсбук)

По-късно се случи така, че отново ми се наложи да практикувам тази професия, защото към мен се обърна бащата на Петър Йовчев. Започнах да се занимавам професионално с него и постигнахме сериозни успехи. Той има едни от най-големите постижения за България в уиндсърфа.

През пролетта на 1999 г., вследствие на предложение от страна на Федерацията по ветроходство, получих отново възможност да работя с Ирина Константинова, която като малка беше девойка в нашия отбор, а след разформироването отиде в „Лазур“, Варна. Целта пред нас бе спечелване на олимпийска квота и я постигнахме.
В много по-късен етап работих и с Алекс Бачев и там също постигнахме много добри класирания и успехи във формула кайт и фойл кайт. Там помагах с каквото мога.
Съвместните ни действия доведоха до много добри резултати.

Вижте: Български хидрофойлове завладяват световните води

Кога започнахте да подготвяте състезатели в сноуборда?

Имах период, в който се състезавах в сноуборда и бях член на първия национален отбор в периода 1995 – 1997 г. Бях играещ треньор известно време, 1996 – 1997 г. През 1998 г. за първи път излязох навън като треньор на националния отбор на юношеския световен шампионат във Финландия. Там веднага направихме класиране в топ 10. Оттогава не съм спрял.

Как създадохте Вlade Snowboard Team?

Клуба Вlade Snowboard Team създадохме през януари 1998 година. Това е един от най-старите клубове в България и първият софийски, развиващ сноуборд. Вlade Snowboard Team вече има 25-годишна история. Много успешни състезатели са излезли от него.

Виктор Жеков, Вlade Snowboard Team

снимка: Вlade Snowboard Team (Фейсбук)

Кое е водещо за Вас като треньор?

Целта никога не е била само високо спортно майсторство. Продължавам да смятам, че спортът трябва да носи удоволствие на хората, които го практикуват. Идеята е да помогна на всеки, който иска да се развие в спорта, да постигне максимално високо ниво, според личните му възможности, кой докъдето стигне. Стремя се да помогна на всеки, който желае, да развие таланта и уменията си и в крайна сметка да дам всичко, което имам като знания и способности, членовете на клуба ни да станат добри хора, да им създадем добра ценностна система, да помогна за постигането на персоналните и отборни цели. Добрата атмосфера, общуването, приятелството и разбирателството в отбора са важни за мен. Високите постижения идват, ако всичко това е на лице.

Сани Жекова, 2016 г.
Сани Жекова на почетната стълбичка, 2016 г. / снимка: Вlade Snowboard Team (Фейсбук)

Сани кога започна да се занимава със сноуборд?

Началото беше много забавно. Може би е била на 6 годинки, тя караше много добре ски и идваше с нас навсякъде. Аз работех като инструктор на Витоша, вече имахме училище по сноуборд с Асен Цанков, много добър мой приятел, един от първите сноубордисти и един от първите членове на националния отбор по сноуборд.

Сани много искаше да пробва. Качих я на едно малко бордче и я „развъртях“ на плаца пред х. Алеко, докато тя се държеше за един скиорски кол. Много ѝ хареса усещането! Оттам нататък ѝ поръчах един специален борд, който да става за нея, защото тя беше твърде малка по тогавашните представи, индустрията не предлагаше серийно такива малки бордчета. Бързо се научи да кара. С още няколко деца – Марта Манчева и Христина Николова, Лили Харизанова, Иван Ранчев, по- късно Джоко (сега треньор на Радослав Янков) и Стаси Атанасова бяха първите деца в отбора ни и те заедно започнаха да израстват в този спорт. На Сани много ѝ харесваше, караше при всяка една възможност, а имаше такава възможност покрай мен, тъй като аз бях непрекъснато в планината.

Вижте: Българската сноуборд история

Беше ли по-сложно да я тренирате, като свое дете?

Не, работел съм с най-различни деца и никога не съм ги делял. Причината Сани да достигне до това, което достигна в световния елит, е нейната невероятна целенасоченост и огромното ѝ желание да прави точно това. Първоначално караше всички дисциплини и искаше непрекъснато да бъде на снега. Беше страхотен боец! Състезаваше се почти винаги с по-големи и се стремеше да ги бие, винаги си поставяше много високи цели. Като порасна, изобщо не се целеше в това да победи жените, а искаше да побеждава мъжете. И ги побеждаваше. Имаше един период, в който успя да победи всички мъже в България като времена на трасе – в паралелните дисциплини. Също и в бордъркроса, където беше недостижима.

Виктор Жеков
Виктор Жеков / снимка: Александра Цанкова

Сани искаше да стане професионален сноубордър. Във времето, в което тя израстваше, и времето, в което аз се състезавах в този спорт, сноубордът беше невероятно популярен. Тогава световната организация, която администрираше този спорт, беше ISF, отборите бяха обединени около фирмите производители. Ситуацията много приличаше на тази, която днес имаме в моторните спортове, и състезателите не бяха под някаква шапка на локални федерации. Те имаха отделна асоциация на професионалните сноубордисти-PSA, имаше солидни наградни фондове и това подхранваше амбиции. Състезанията се провеждаха в най-елитните курорти по цял свят, това някак си силно привличаше младите хора.

Вижте: Виктор Жеков за работата с децата и техните родители по пътя към успеха в сноуборда

В годините, в които сте работили с нея, къде е имало нужда да ѝ се помага?

Най-напред в моделирането на техниките, които ѝ бяха необходими, за да може да бъде бърза по различните видове трасета. Тя наистина караше всички дисциплини – караше биг еър, опитваше са да кара халфпайп, алпийските дисциплини и бордъркрос. И във всяка от тези дисциплини съм се стремял да ѝ давам най-добрите насоки, така че тя да има оптимална подготовка.

В началото Сани не приемаше на драго сърце физическата подготовка, но сега „не можеш да я спреш“ (усмихва се). Придоби такива навици, че дори в момента се подготвя непрекъснато, все едно ще ходи на световно първенство. И на въпроса какво развива спортът – ето, развива едни навици и една култура, която е хубаво човек да я има, докато е жив.

Сани Жекова
Сани Жекова все още тренира като за световно / снимка: личен архив

Видеозаснемах всичко, правили сме много анализи. По отношение на екипировката нещата стигнаха дотам, че започнах да се бъркам в проектирането на самите бордове за нея. В един момент започнах сам да проектирам дъските, с които тя караше, а Хансйорг Кеслер прие да произведе. Те бяха изключително авангардни за времето си – това бяха първите дамски дъски за SBX, със значително по-дълъг активен кант от тези на съперничките ѝ, с много различни параметри. В крайна сметка стигнахме до там, че имахме много бързи дъски, много удобни за каране.

Хората са позабравили, но тя е първата българка, която има подиуми на световни първенства и световни купи в алпийските дисциплини и в бордъркроса. Имаме спечелен първия тим ивент в историята изобщо-SBX. Много неща успяхме да направим за първи път. Имаме спечелена шампионска световна титла в сендбординга, 2004 г., тя спечели слалома, бордъркроса и заедно с Боян Гребенчарски спечелиха тандем в гигантския слалом. Тя е и първата и засега единствена българка, участничка в X GAMES, със спечелен сребърен медал там. Печели квоти за участие в четири олимпиади, като в две от тях влиза във финалите… Това са едни много сериозни стъпала по пътя на израстването на един състезател.

Сани Жекова, Вlade Snowboard Team
Във всяко свободно време Сани Жекова работи с тима / снимка: Вlade Snowboard Team (Фейсбук)

Към настоящия момент Сани участва ли в подготовката на децата в отбора?

Тя ми е добър коректор, дава ценни указания. В момента е много заета, защото вече е майка. Полага големи усилия да бъде добра майка и го прави добре. Винаги, когато има време, помага на състезателите по един или друг начин: било то на състезания или косвено с указания за кондиционната им подготовка, за менталната им подготовка, критикува различни технически проблеми. Така че, въпреки че в момента е доста ангажирана, помага много.

Вижте: История на развитието на сноуборда

Сани Жекова
Сани Жекова е много отговорна и в ролята си на майка / снимка: Личен архив (Фейсбук)

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.