„През 5 планини“: отново на път с Иво и Стенли по Е4 (видео)

Иво и Стенли са приятели от доста време, а вече натрупаха и стотици километри заедно в преходи в любимите планини. Миналата година ни представиха видео за 20-дневния си преход по Ком- Емине, а сега можем да гледаме с интерес новия им филм – за преминаването на маршрута Е4: от х. Алеко до Гоцев връх.

Двамата се запознават на летен скаутски лагер през 2017 година и оттогава изкачват планини в България, участват в различни бегачески състезания и ултрамаратони. Иво е всъщност Ивайло Стефанов, на 23 години, бакалавър по „История и Философия“ в СУ, учи магистратура „Културна антропология“ в СУ, работи като екскурзовод. Стелиян Трифонов е на 22 години, завършил Filmmaking and Screenwriting в Шотландия, занимава се с видео заснемане и монтаж.    

Информация за прехода:

Ден 1: х. Алеко – с. Клисура

Ден 2: с. Клисура – х. 7-те Рилски езера

Ден 3: х. 7-те Рилски езера – з. Страшно езеро

Ден 4: з. Страшно езеро – х. Македония

Ден 5: х. Македония – х. Предела

Ден 6: х. Предела – з. Кончето

Ден 7: з. Кончето – х. Трите Реки

Ден 8: х. Трите Реки – х. Попови ливади

Ден 9: х. Попови ливади – Гоцев връх (слизане към х. Извор)

Какво ни разказа Ивайло:

Мисля че приключенията са важна част от живота на човек. Дори смятам, че ако не бяхме поемали рискове и не бяхме се впускали в приключения, нямаше да сме същите като вид и цивилизация. За мен приключенията са част от същността ни…

И така. Наближава лятото [на 2021] и аз усещам нужда от приключение. Какво да бъде то? Защо не един от туристическите маршрути на България? Харесвам планината, харесвам движението, харесвам България…

Добре, какво ми трябва. Екипировка и верен другар имам от минали приключения. Време – ще намеря. Супер, а сега? Разузнаване, разучаване, четене на пътеводител, съставяне на маршрут, избиране на дата за тръгване. Всичко се получаваq датата наближава. Но кой ще ни закара преди изгрев до Витоша? [А кой ще ни вземе по никое време от границата?] Семейство и приятели. Без подкрепа не може. (Е може, но не е толкова приятно.)…

Изгрев на хижа Алеко… Пред нас има цял ден с неизвестни. А също и 5 планини. Решили сме. Тръгваме на приключение…

200 часа по-късно сме на друго място и сме други хора. Повървeли и попреживели малко повече…

Има ли разлика между качествата, които са ни нужни, за да излезем от пещерите, и тези за разцепването на атома? А тези за преминаването през 5 планини?

Разказът на Стелиян:

Нашият Е4 беше пълен с прекрасни емоции с неочаквана честота. Всеки ден беше различен по трудност, красоти, хора и приключения. Всички те обаче си заслужаваха. Имайки вече опита от Ком-Емине, много по-лесно направихме цялата подготовка, планиране и ходене по маршрута. Знаехме какво ни липсва като екипировка, знаехме какво да подобрим, как да подходим към храната. Аз бих казал, че подходих една идея по-спокойно от преди, вече имах някакво самочувствие, че мога да се справя и без да съм планирал всяка една крачка от пътя.

Имаше бури, имаше почти мечки на два пъти, имаше контузии, имаше жега, имаше умора, но имаше и удоволствие от преодоляването на всичко това, приятели, търсене на себе си, гледки, ухания, рай. Едно различно и вълнуващо приключение.

Защо го правя? Правя го, защото обичам да съм част от природата, обичам да съм сред нея и то дълго време. Времето ми се разкъсва между Пловдив и София, но където и да съм, във всяка свободна секунда на простор извръщам поглед – я към Витоша, я към Родопите, тепетата, Стара Планина. В планината се чувствам жив, чувствам се смислен. Последното може да е странно, защото някой би казал, че в никаква полза не си на никого, когато кръстосваш чукари, дори пречиш и на самите чукари с присъствието си. Да и аз съм си го мислил, но тези чукари ме карат да се чувствам, че съм свързан с всичко около мен. Тази тревичка там е също толкова жива колкото съм жив и аз. Така и козата, така и мечката, и вълкът… Сетивата се отварят и същността на човек излиза наяве. Там горе се създават истински приятелства със съмишленици, но човек се научава как да е приятел и със себе си. Забавленията в планината са по-искрени, по-леки, особено когато си заобиколен с приятели и близки. Благодаря на всички приятели и роднини, които ни заредиха с храна, добро настроение и пътуваха 3 часа, за да ни съберат от границата.

Срещнахме приятели по пътя, съпровождаха ни любими хора. Този път не бяхме само двамата, беше нещо повече, получи се цяла група – беше страхотно! Силно пожелавам на всеки да надмине себе си и да помечтае за такова приключение, а мечтите стават реалност, ако ги превърнем в цели.

Преминават нелекия маршрут за 8 дни, 8 часа и 25мин. Видеото разказва за техния преход в 25 минути.

Сред плановете на Иво и Стенли за 2023 г. е да направят и последното „Е“ в България – Е8. „Надяваме се да успеем да се организираме по-голяма група приятели този път.  Това ще е съвсем различен преход, по-сложен логистично, но със сигурност по-забавен.“