Идаки Динев – примерът

Той напълно заслужава да бъде едно от Лицата на Школата

 
0

Сподели

Shares
Идаки Динев
Идаки Динев / снимка: доц. Сандю Бешев

Той не е работил дори един ден, нито в ЦАЛ, нито в неговите последващи формирования с различни наименования, но напълно заслужава да бъде причислен към Лицата на школата. Не, аз не бях го забравил, когато в последното представяне на ЛИЦАТА обявих, че Павел и Сийка Димитрови са последни. Причината за това бе фактът, че много дълго търсих негова снимка. Сега вече я имам и мога да разкажа накратко и за този човек, отдаден на планината и на хората, които обичат планините и най-вече тези, които катерят техните върхове.

Ще започна с думите на Бате Ганчо Игнатиев – първият началник на Централния алпийски лагер. Както вече много пъти съм споменавал за първите дни на лагера, отново ще припомня, че пътят от Разлог до хижа Вихрен бе не труден, а много, много труден. А героят тук бе именно той – младият тогава, лейтенант Идаки Денев.

„Как стигнахме до „Меча поляна”, как изнемогваха хора и животни, как после трябваше да се копаят с километри траншеи из непроходимия сняг, не ще описвам. Знам само едно, че ако не беше настойчивостта на лейтенант Идаки Динев и любовта на войниците  към своя командир, ако не беше неговия личен пример, откриването на лагера без друго щеше да пропадне.”

Идаки Динев, 19 март 1952 г.
19 март 1952 г. / доц. Сандю Бешев

Помощта на Идаки Динев не се измерва само с ролята му при придвижването от Разлог до хижа „Вихрен”, защото не друг, а пак той подсигури 30-те войници, които с лопати трябваше да пробиват път в 60-сантиметровия сняг от Разлог до Банско. Сняг, който с всеки километър нагоре застрашително се увеличава, за да надмине двата метра между хижите „Бъндерица” и „Вихрен”. Негова заслуга са и 60-те катъра, които трябваше да изнесат на гърбовете си 6-тонния багаж на лагерниците. Не друг, а пак той бе на линия и през цялото време докато ЦАЛ, домуваше на хижа „Вихрен”.

Кончето
Кончето / снимка: доц. Сандю Бешев

А спомняте ли си дните, когато изработените в Пловдив и Разлог, части на първия високопланински заслон в България – този на Карството било на Пирин „Кончето” /2760 м/? И тогава начело на колоната беше пак той, вече капитан Идаки Динев.  А знаете ли, че от 1955 г. до 1974 г. той е неизменен ръководител на спасителния отряд в Разлог. Отряд, началото на който, под формата на спасителна група той създава още през 1952 г. към  военното поделение, в което той служи.

Една голяма част от трудовете на доц. Бешев са поместени в книгите, издадени от Списание 360:

„Истории за началото на планинарството в България“ „Българи на големите върхове по света“

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.