Homo sapiens: колко адаптивно е човешкото тяло в екстремни условия?

Продължителното излагане на екстремни външни влияния не е безопасно за нас, но тялото има огромна способност да се справя с това

 
0

Сподели

Shares
Къпане в ледена вода
Продължителното излагане на екстремни температури не е безопасно за нас, но тялото има огромна способност да се справя / снимка: Vidar Nordli Mathisen, Unsplash

Човешкото тяло е очарователно творение. Може да го наречем и изобретение. Как ще го разгледате, зависи от мирогледа ви, но едно със сигурност може да се каже – тялото на човек може постепенно да се адаптира към новите условия в заобикалящата го среда. То може да се адаптира към различно налягане и надморска височина, липса на сън, висока и ниска гравитация или различни температурни диапазони – всичко това се дължи на удивителната му способност да се справя с екстремни условия, както за кратко, така и за по-дълги периоди.

Физика на човешкото тяло

Нашето тяло е еволюирало, за да работи най-ефективно при основната си температура, варираща от 36,6 °C до 37,5 °C. Това е благодарение на възможността за вътрешното регулиране на телесните параметри, наречена „хомеостаза“. Всичко започва с метаболизма – онзи вътрешен химичен процес, който превръща храната в енергия.

Термометър
Оптималната базова телесна температура на нашето тяло е 36,6° C / снимка: Guvo59, pixabay

Оптималната базова телесна температура на нашето тяло е 36,6° C, но при промяна на външната температура телата ни реагират, за да се защитят от неблагоприятните промени в околната среда.

Когато изпитваме лека настинка, сърдечната ни честота и честотата на дишане се забавят, което води до намаляване на скоростта на кръвния поток в кръвоносните съдове на кожата. Благодарение на този механизъм тялото ни може да пести енергия за мозъка и други важни органи. Затова кожата ни изглежда по-бледа. Освен това мускулите, свързани с косата, се свиват, причинявайки настръхване – така се задържа въздух до кожата, който играе ролята на изолатор. 

При леко повишаване на околната температура тялото се опитва да регулира температурата чрез изпотяване – изпаряването на потта има охлаждащ ефект. Освен това кръвоносните съдове се разширяват и кръвта тече по-бързо, кожата ни вече не е бледа, а става червеникава. Мускулите са отпуснати, косата и космите лежат гладко върху кожата, за да пренасят по-добре топлината в околната среда.

Справяне с екстремни температурни условия

При екстремни студове вътрешната телесна температура може да падне до 35°C, докато при екстремни горещини може да достигне до 40°C. Продължителното излагане на екстремни температури не е безопасно за нас, но тялото има огромна способност да се справя с това, особено за кратки периоди.

Огън
снимка: Artem Apukhtinр pixabay

Все пак можем да се адаптираме към относително широк диапазон от вътрешна температура на тялото, но продължителното понижаване на телесната температура под 35°C е опасно и води до симптоми като загуба на памет и объркване, тъй като мозъкът ни започва да функционира неправилно. В другия край на спектъра, над 41°C, ензимните процеси в тялото ни спират, което води до смърт.

Пустиня, екстремни горещини
При екстремни горещини вътрешната температура на тялото може да достигне до 40°C, Desert Fares Nimri, Unsplash

Въпреки това тялото ни може да се справи с температурите във вътрешните органи между 35°C и 40°C доста добре. Този механизъм на терморегулация работи дори през нощта – докато спи, тялото може да намали вътрешната температура с около 1°C, намалявайки скоростта на метаболизма и спестявайки енергия.

Гравитация

skydiving, скайдайвинг
Скайдайвинг: телата ни са естествено адаптирани към земната гравитация / снимка: Kamil Pietrzak, unsplash

Телата ни са естествено адаптирани към земната гравитация, особено по отношение на ставите, костите и мускулите. При астронавтите по време на началната фаза на изстрелване на ракета, крехките тела на астронавтите трябва да издържат на изключително високи ускорения. Тялото може да изпита замаяност, болест на движението и дори дезориентация. При излизане в орбита те се срещат вече с нулева гравитация – един от първите симптоми е дезориентацията, тъй като мозъкът не може да определи „нагоре“ и „надолу“. Това може да доведе до симптоми като замаяност, повръщане и общо чувство на объркване, съчетано с прилошаване при пътуване.

Астронавт
При излитане, тялото на астронавта може да изпита замаяност, болест на движението и дори дезориентация / снимка: Niketh Vellank, Unsplash

Повечето астронавти изпитват подобни симптоми през първите няколко дни в космоса. За щастие, тези симптоми изчезват, когато тялото се адаптира. Освен това астронавтите трябва да тренират всеки ден, за де предотвратят влошаването на костната и мускулната тъкан. Но както е известно, човешките тела се справят с всичко това.

Налягане и висока надморска височина

Какво ще кажете за влиянието на налягането и надморската височина? Човешкото тяло има невероятна способност да се справя и с това. Добър пример е свободното гмуркане, тъй като фрийдайвърите не използват никакви дихателни апарати под вода.

Свободно гмуркане, freediving
Свободно гмуркане / снимка: Israel Gil, unsplash

Във въздуха тялото ни поддържа оптимално ниво на кислород чрез дишане, но когато навлезем по-дълбоко под водата или когато сме на висока надморска височина, нивото на кислород пада, поради намалената наличност на този газ в новата среда. След това нашите бъбреци и черен дроб смело се справят с това, като освобождават молекулите еритропоетин. Тази те стимулират производството и поддържането на червени кръвни клетки, които са от решаващо значение за транспортирането на кислород в нашата кръв.

Ако не сме свикнали и се наложи да сме няколко дни на висока надморска височина, скоростта на кръвообращението ни се увеличава, можем също да изпитаме главоболие поради повишено кръвно налягане, умора, замайване и дори гадене, но след няколко дни или седмици тялото може да се адаптира към тези условия.

Вода

Не можем да живеем без вода. Тя е основният компонент на всички меки тъкани. Когато изпитваме краткотрайна липса на вода, тялото може да се адаптира към това благодарение на нашата пикочна система. Бъбреците увеличават производството на антидиуретичния хормон вазопресин.

Пустиня
Пустиня / снимка: Dan Dan Grinwis, unsplash

По време на дехидратация отпадъчните мускулни продукти се отстраняват много по-бавно. Също така намалява енергийната печалба от разграждането на мастните тъкани. Намалява производството на слюнка. При дехидратация тялото може да повиши вътрешната си температура, да увеличи сърдечната честота и дишането, а също така може да се появят мускулни крампи. За щастие, когато отново пием вода и поддържаме правилното ниво на минерални соли в тялото, телата ни възстановяват правилния баланс доста бързо.

Виж: Дрон спаси алпинист на Броуд Пик

Глад

Глюкозата е основният източник на енергия в тялото и дори да няма храна, тялото може да разгради въглехидратите, които съхранява, за да ги достави до мозъка и да го нахрани.

Тялото ни има запаси от гликоген в черния дроб и мускулите, и чрез процеса на гликогенолиза, доставя глюкоза навсякъде, където е необходима. Тялото, освен това, използва мазнини, за да достави енергия на мускулите. Мастните киселини в кръвта и мазнините от мастната тъкан се разделят на глицерол и кетони, които след това се използват за производството на глюкоза чрез глюконеогенеза.

В допълнение, благодарение на черния дроб, нашето тяло може да използва аминокиселини за глюконеогенеза. а чрез бъбреците  енергия може да бъде доставена чрез амониагенеза.

Удивително е, че тялото съхранява енергия на толкова много различни места. Поради това можем да се адаптираме към дългосрочно (седмици или дори месеци, но не постоянно) недохранване.

Виж: Какво да ядем при зимни преходи

Сън

Ако е необходимо, тялото ни може донякъде да се адаптира към ограничения сън. Благодарение на изместването на часовете на освобождаване на хормона на съня, мелатонин, ние сме в състояние да се адаптираме към новите часови зони в рамките на няколко дни.

Луна

Знаете ли, че?

В оцеляването има общо правило на тройките, което представя приоритетите за оцеляване в екстремни условия. Правилото казва, че:

  • ние сме в състояние да оцелеем три минути без дишане на въздух
  • можем да оцелеем три дни без да пием вода
  • ние сме в състояние да оцелеем три седмици без да ядем храна

Разбира се, всеки човек има различно здравословно състояние, така че някои от нас биха оцелели по-дълго или по-кратко, без да пият или ядат.

Виж: (НЕ)възможно оцеляване: Мауро Проспери – 291 километра в плен на пустинята

Ултрамаратонец
По време на ултрамаратон тялото на бегача трябва да се справи с много предизвикателства / снимка: Brian Erickson, unsplash

Човешкото тяло обаче е невероятно и правилото на тройките е опровергавано много пъти.

Например на 27 март 2021 г. хърватинът Будимир Шобат задържа дъха си за 24 минути и 37секунди и поставя рекорд на Гинес.

През 1965-66 година шотландецът Ангъс Барбиери, тогава на 27 г., който е тежал близо 220 кг, е успял да издържи без да сложи храна в устата си цели 382 дни.

През 1965 г. 17-годишният ученик Ранди Гарднър поставя рекорд с 264 часа без сън.

През 2021 г. датският гмуркач Стиг Северинсен измина 202 метра под вода на един дъх.

В заключение

Способността на човешкото тяло да се справя с екстремни условия е наистина удивителна! И следователно въпросът „Какви са границите на неговото оцеляване?“ ни кара да се замислим.

Последвай 360° в Инстаграм и Фейсбук, и не изпускай нищо важно от света на приключенията, аутдор спортовете и природосъобразния начин на живот!

 

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.