Габи Терзиева или как се изминават 1000 км в пустинята върху кон

Един разговор за конете, връзката с природата и конните експедиции до отдалечени краища на света

 
0

Сподели

Shares

Габи Терзиева е основател на туристическа агенция Бронко, насочена към конен туризъм извън страната. Срещнахме се с нея, за да научим повече за този любопитен вид туризъм, както и интересни факти около нейните вълнуващи приключения с кон по света, между които и 1000 км през пустинята Намиб…

Снимка: личен архив

Визитка:

Завършила съм история на изкуството в Лондон, след което специализирах арабска история на изкуството и архитектура в Ливан, в Бейрут. През следващите няколко години се занимавах с туризъм в България. След известно време станах инструктор по конен спорт в конюшня в близост до София, започнах да се обучавам и в обяздване на диви коне. През всичките тези години не съм спирала да пътувам до различни дестинации по света на кон,прекосявайки дадени терени заедно с местните племена и народи – идеята беше да се доближа повече до местните методи и начини за обучение и отношение към коня. Индия, Исландия, Монголия и Йордания бяха страните, с които започнах да пътувам по този начин. 

След инцидент, свързан с обяздването на един кон, се наложи да прекратя езда за 6 месеца. Това се случи 2021 г. Тогава се роди и идеята за Бронко и изобщо за възможността да се предлагат такива изживявания с коне и в България. Изгарях от желание да заведа хората на всички места, на които аз съм яздила в миналото. Исках те да видят света, който можеш да видиш само от гърба на кон. Леко на шега тръгна цялото нещо, но успяхме да осъществим първия конен преход в Йордания, организиран специално за български ездачи, през май месец 2021 г.  Тази година замина и първата българска група за Монголия. 

В момента, продължавам да тествам различни маршрути по света. Никога не предлагам на хората места, които аз самата не съм посещавала. През април тази година се завърнах от най-тежкия организиран конен преход в света – 1000 км през пустинята Намиб, в Намибия. Ездата там е с продължителност 1 месец, спи се на открито, и като цяло оцеляваш през всякакви предизвикателства – климат, терен, смяна на коне, разстояние на ден и скорост. 

Снимка: личен архив

Преди месец пък се завърнах от друго интересно място, което се надявам да можем да предложим за нашите ездачи – Кения. Там ездата е малко по-рискова, тъй като яздиш в непосредствена близост до диви животни – лъвове, леопарди, слонове, жирафи… със сигурност една доста по-различна концепция за сафари. 

Паралелно с това, никога не съм спирала да пътувам из България. Търсенето на забравени и интересни села е моя дългогодишна страст. 

Така се появи и идеята за Сърпрайз туровете. Те нямат общо с конните преходи. Не бях сигурна, дали хората ще се доверят толкова лесно да пътуват без да знаят къде отиват, но резултатите ме изненадаха положително. Щастлива съм, че все повече млади хора започват да проявяват интерес към нашите позабравени традиции, бит и култура и желаят да установяват контакт с хората от малките села, а и да научават повече за тях и от тях. 

360: Спомняш ли си първия път, когато се качи на кон? Какво беше изживяването?

Габи: Спомням си, да. Това се случи преди 8 години. Всъщност, аз се научих да яздя коне на доста късна възраст. Повечето хора, които се занимават с това професионално, започват да яздят от ранна детска възраст. Само една емоция свързвам с първата езда в живота ми и това е страх. Изпитвах голям страх от тези животни, най-вече поради липса на знания за тях, за тяхното поведение и природа. Никога не бях имала допир с конете до този момент, плувах в абсолютно непознати води. Все пак, не се отказах. Нещо ме караше да продължавам да се уча. След години намерих себе си именно превъзмогвайки този страх. 

Снимка: личен архив

360: Как започна да се занимаваш системно с езда? 

Габи: С езда започнах да се занимавам, след като се върнах в България. Бях дългогодишен клиент на една база в близост до София, след което станах инструктор в нея и започнах работа там. Убедих се, че искам да се занимавам с това повече от всичко друго. Харесваше ми да уча деца и възрастни – нещо, което никога не съм предполагала, че може да ми се отдава. 

360: Кога разбра, че животът ти ще бъде свързан с конете?

Габи: Всичко се случи много неусетно. Ако преди години някой ми беше казал, че ще правя това, което правя сега, че ще преодолявам толкова много предизвикателства и то с коне – честно казано, никога нямаше да повярвам. Ездата беше само хоби за мен. Винаги съм се възхищавала на хората, които са ме обучавали и от които съм черпила знания през последните години. Не съм си представяла, че някой ден може би и аз ще бъда като тях. Не мога да определя точния момент, в който съм разбрала, че животът ми ще е свързан с конете, но дори и до днес, всеки път, когато се кача на гърба на кон, знам, че това е пътят, по който трябва да вървя.  

Снимка: личен архив

360: Конете са животни, които често са използвани за терапия и при работа с деца? Какво е твоето усещане, как би описала връзката си с коня? 

Габи: Конете са страхотни учители. Конете са едно голямо огледало, в което всеки човек може да открие своето отражение и да види и най-скритите си страни. Всяка една реакция на коня, всяко едно негово движение, отношението му към теб, а и към всичко останало около него – всичко това е отговор на твоите действия, мисли и реакции. И то в най-чистия им вариант. Трудно можеш да излъжеш един кон, той те усеща такъв, какъвто си, вижда те без всичките излишни пагони, които ние гордо носим на гърдите си и с които се определяме в едно общество – образование, социален статус, финансово положение, професия, семейство и т.н. Конете ме научиха на търпение. Аз съм изключително енергичен човек и винаги прибързвам с действията и решенията си. Конете ми показаха, че винаги има начин. Конете ми дават спокойствие, насочват ме натам, накъдето дори и не се сещам да погледна. Преходите, които правя по света ме научиха на едно – най-истинската връзка между човек и кон е тази на свободата. Пълната свобода да препускате заедно, да се доверите един на друг, да живеете и да бъдете единствено и само в сегашния момент. С тях спираш да мислиш за минало и бъдеще. 

Габи Терзиева
Снимка: личен архив

360: Колко сложно е да се язди кон? Какви предизвикателства и страхове трябва да преодолее някой, който иска да се занима с езда?

Габи: Всеки може да се научи да язди кон, стига да има желанието, търпението и мотивацията за това. Не е сложно да се язди кон – в миналото почти всички са го правили, все едно да караш кола днес. Заради живота, който живеем сега и развитието на технологичния свят, ние сме позабравили как да го правим, позабравили сме връзката си с природата като цяло. В ездата има техника, която човек трябва да знае, така е, но преди всичко ездата е усещане. Някои хора могат да се научат много бързо, други по-бавно, но всеки може да язди кон. Най-голямото предизвикателство, което трябва да преодолееш, за да се научиш да яздиш е самия себе си – твоите предразсъдъци, страхове и характер. 

360: Как стигна до обяздването на диви коне? Това не е ли опасно занимание, особено за жена? 

Габи: Със сигурност е опасно занимание. Това, което ме привлече в концепцията за обяздване на диви коне е психологическия аспект на обучението на коня. Как достигаш до момента, в който си изградил тази силна връзка на доверие между теб и животното, така че да можеш да го научиш на всичко и да му покажеш, че и той, от своя страна, може да ти има доверие. Уникално е – започваш да възприемаш и себе си, и конете, по съвсем друг начин, започваш да ги разбираш по-добре. Имах честта да започна да се уча на това занимание при един от най-добрите  треньори в тази сфера в България. След това реших да тръгна по пътя си сама. В обяздването на коне винаги си ученик, никога не можеш да знаеш и предвидиш всичко. Всеки кон те учи на нещо ново. Това е един безкраен процес, може би и именно това го прави толкова интересен, въпреки рисковете, които крие. 

Снимка: личен архив

360: Сигурно е имало много предизвикателства –  кой е най-опърничавият кон, с който си работила и как успя да го укротиш?

Габи: Не съм работила с много коне. Както казах, все още се уча и имам огромно желание да се развивам в тази област. Няма да забравя първия ми кон, който се осмелих да обучавам сама – неговото име беше Катастър. Беше огромен кон. Преди време е имало инцидент, в който човек загива, докато прави опит да го язди. Никой не искаше да се занимава с него след това. Да, определено се хвърлих в огромно предизвикателство, съгласявайки се да помагам в обучението му, но този кон остави отпечатък в мен за цял живот. Всяваше страх във всички, но истината беше, че той беше най-наплашеният от нас. Беше уникален кон, с много добър характер всъщност. Просто нямаше доверие в хората, заради начина, по който се бяха държали с него в миналото. Сегашните му стопани го бяха открили в окаяно състояние. С малко повече търпение нещата се получаваха. Трябваше му време да изгради наново това доверие в хората, което беше загубил. Тайната съставка при него бе време, търпение и поощряване при всяко негово старание да разбере това, което исках от него. Много го обичах. 

360: Разказва ли ти се за инцидента? Какво се случи и как го преодоля? Страхуваше ли се да започнеш да яздиш отново?

Габи: Инцидентът се случи в Австрия. Заминах, защото исках да продължа да се уча да обяздвам коне. Получих предложение да помагам в една конюшня, в която имаше три малки кончета за обяздване. Съгласих се, въпреки че осъзнавах, че не бях подготвена. Трябваше да се съглася, ако исках да разбера всъщност колко мога и къде е лимитът ми, друг начин нямаше, трябваше да се хвърля в дълбокото. Беше ми толкова интересно – работих с по 5/6 коня на ден, нямах почивка, имаше дни, в които даже нямах време и да хапна нещо през деня – много различно изживяване в сравнение с това, на което бях свикнала в България. Конете там се използваха за уестърн рейнинг състезания, а в конния спорт нещата се случват бързо – имаш определени срокове, които трябва да спазиш и даден резултат, който трябва да покажеш, нямаше време за грешки. Поради умора, невнимание и неопитност, един ден изпуснах един от конете и паднах лошо. Всичко се случи за секунди. Трябваше да ми слагат пирони, да ме оперират, наистина доста неприятно изживяване. Но няма как – ако искаш да се занимаваш с нещо подобно, знаеш рисковете и приемаш последствията. Със сигурност вече съм доста по-внимателна. Не ми се иска да ме лишат от езда отново за 6 месеца. Никога не ме е било страх да яздя след това, даже напротив – нямах търпение да се кача на кон, да яздя и да продължа с обучението на диви коне, този път вече научила урока си и подхождайки по по-разумен начин към това занимание. Важното е да не се отказваш и да не позволяваш и на други хора да те отказват, от това, което лежи на сърцето ти. Начини винаги има. 

Снимка: личен архив

360: Кой беше първият ти преход извън България и какво беше изживяването?

Габи: Първият ми конен преход беше в Йордания, преди около 7 години. Беше велико – живях с бедуините една седмица, прекосихме около 120 км с коне през пустинята Уади Рум, спахме на открито – за първи път пътувах и живеех в дивото сама с местни хора. Пътуването с коне ти дава възможност да достигнеш до места, които няма как да видиш по друг начин. Ние стигнахме границата със Саудитска Арабия, местност, в която не беше стъпвала жива душа от десетилетия. Девствените пустинни гледки, които се откриха пред очите ни, бяха възхитителни. 

360: Какви умения и подготовка са необходими за участието в такива преходи на кон, в места, отдалечени от цивилизацията?

Габи: Преходите, които организирам, са предназначени за напреднали ездачи. Всеки участник трябва да може да контролира коня си на ходом, тръс и галоп без проблем на открит терен. Добър баланс, адаптация към по-високи скорости и разнообразни терени, както и умение да излизаш от ситуации по най-бързия и безопасен начин, са необходими. Човек трябва да е готов да изключи телефона си за 2 седмици и да се отдаде изцяло на живота в дивото, както и да издържа на променливи климатични условия и непредвидени ситуации. 

Снимка: личен архив

360: Обичайно ли е жена да участва в тези преходи или е по-скоро изключение?

Габи: Интересно, но факт – почти винаги на такива преходи се включват главно жени. Може би, защото конният спорт и заниманията с коне са по-популярни сред женската аудитория, не знам. В моите преходи досега са участвали само две момчета. Преди два месеца се завърна и първата българска група ездачи от Монголия, бяхме 5 момичета. 

360: Какво е да яздиш 1000 км? Кое е най-трудното в толкова дълъг преход?

Габи: 1000 км е много голямо предизвикателство – дори и за най-добрите и смели ездачи. Това е най-трудното преживяване, през което съм преминавала в живота ми. 1000км пустиня не е за подценяване. Това беше и първата езда, която направих, след като си счупих крака – толкова много ми липсваха конете, че изобщо не се спрях да помисля дали съм готова за такова пътуване или не – директно се записах. Да яздиш 1000км е мечта, вече съм готова и за повече. 

Габи Терзиева
Снимка: личен архив

360: Колко дълго може да издържи кон в такъв преход? Налага ли се да се сменят конете?

Габи: В Намибия успяхме да покрием 1000 км за 24 дни, без почивки. Общо около месец живяхме в дивото, без никакъв обхват на телефоните и връзка с останалия свят. На всеки 8 дни (около 250/300км) сменяхме конете. Язди се между 30 и 50 км на ден – това е лимитът за такъв тип дълги преходи. Сменихме конете си 3 пъти от началото на прехода, като винаги имахме по 2/3 резервни коня с нас, за всеки случай. Хората, които организират тази езда са наистина професионалисти във всяко едно отношение – всеки кон минаваше проверка от ветеринар по два пъти на ден и състоянието му се наблюдаваше много стриктно. При най-малко съмнение за проблем или умора, конят се оставяше да почива за няколко дни. 

360: Какви породи коне се използват за различните преходи? Какви грижи се полагат за тях преди и по време на преходите?

Габи: Обикновено се използват коне от арабски и английски породи, тъй като те са най-бързи и издръжливи. Използват се още местни породи и куортър коне, които са много популярни в Америка. Повечето от конете участват в състезания по прескачане, поло и други, добре обучени са и имат страхотна сила и характер. За такъв тип преходи е хубаво човек да има здрави коне, които имат енергията и импулса да изминат толкова много километри за малко време. В Монголия се яздят полудиви коне, но там методът на отглеждане на тези животни е съвсем различен. Там природата полага грижи за тях, не хората. Но това е и чарът на изживяването в степите. 

Габи Терзиева
Снимка: личен архив

360: Яздила си с хора от местни племена? Кое е най-запомнящото се такова преживяване? Разкажи ни случка с местните хора, която се е запечатала в съзнанието ти?

Габи: Идеята на конните преходи, които организирам не е само максимално удоволствие от ездата и докосване до истинския нрав на коня. Идеята е да можем да се откъснем от познатия ни свят и да се потопим, буквално, в културата на хората, чиито коне яздим и които ни приютяват. Идеята е да опитаме от техния начин на живот по един автентичен и истински начин, а не просто като туристи. Монголските номади са ми най-любимите хора на планетата – толкова чисти, добри и всеотдайни. Сякаш модерният свят никога не ги е докосвал. Те живеят според свои закони, правила и традиции – наистина се потапяш в напълно различен свят. Когато бях в Монголия преди години, проучвайки маршрути за езда, се случи така, че нашият водач го заболя зъб много силно  – местните веднага намериха подходящо лекарство. Уловиха определен вид птица с конете си и дадоха на жената, която беше наш водач да приеме суровия дроб на птицата като лекарство срещу зъбобол. Към това кулинарно изкушение добавиха малко кръв от животното, примесена с водка. След 2 часа, жената твърдеше, че вече не изпитва болка. Останалите от групата все още тънехме в изумление, потрес и възхищение. 

Снимка: личен архив

360: Коя е най-рисковата  ситуация, в която си изпадала при преходите на кон по екзотични дестинации и как се предпазвате от нежелани срещи с леопарди и лъвове? 

Габи: Ако говорим за риск и езда, то със сигурност трябва да споменем Кения. Невероятно изживяване е да яздиш рамо до рамо с дивите животни на африканската савана. Там имаше много рискови ситуации – докато яздиш, непрекъснато трябва да си нащрек, защото буквално всяка секунда изкача някое животно пред теб – леопард, лъв, газела, хиена. Най-рисковата ситуация, в която попаднахме беше, когато ни подгониха стадо слонове. Имаше малки с тях и те защитаваха територията си. Адреналинът, който нахлува в теб, докато си на кон, гонен от няколко слона, които издават агресивни звуци зад теб и те настигат по-бързо, отколкото си мислиш, че може да тича един слон – това нещо не може да се опише с думи…Другият момент, който никога няма да забравя беше денят, в който се наложи да прекосим река Мара заедно с конете си. Реката изобилстваше от крокодили и хипопотами. Бяхме навлезли почти до кръста във водата и не знаехме нито къде стъпват конете, нито какво има отдолу, нито точно на какво разстояние от нас са хипопотамите, тъй като те могат да издържат под вода до 8 минути. Извадихме късмет и прекосихме успешно, но изживяването беше…страшно и същевременно възхитително – такива рискови ситуации, които те приближават толкова много до дивия живот на планетата,  имат способността да те накарат да осъзнаеш, че ти си част от този живот, че ти си едно цяло с този свят. Свикнали сме да наблюдаваме тези животни през стъкла и огради, обаче да яздиш и да прекарваш време с тях на открито без никакви заграждения – това е истинско сливане с природата. 

360: Къде е бил най-тежкият ти преход досега?

Габи: Със сигурност този в Намибия. Монголия също може да бъде много предизвикателна от гледна точка на климатични условия и терен. 

360: Може ли човек без особена физическа подготовка да започне да се занимава с езда? Какви съвети би дала на такива хора?

Габи: Разбира се, че може. Физическата подготовка ще дойде с часовете езда. Никой от нас, хората, които се занимаваме с това, не е бил в перфектна форма, когато е започнал да се занимава с коне. Това идва с времето – с практика и постоянство. Ако имате дори и най-малкото желание да се научите да яздите – просто започнете! Направете първата стъпка, другото ще си дойде само! 

360: Как може да бъде обобщен образът на хората, които търсят развлечение в конните преходи? Може ли да се каже, че нещо обединява всички тези хора? 

Габи: Аз бих казала, че това, което ни обединява е дозата адреналин, нюхът към приключения и желанието за връзка с природата, както и любов към природата и животните. 

Снимка: личен архив

360: С какви хора си се срещала, кой е най-нетипичният ездач, за когото би ни разказала?

Габи: Срещала съм се с толкова различни хора от цял свят. Много е трудно да определя някой като нетипичен ездач, защото всеки крие своята интересна история и е вълнуващо да виждам колко различни хора са обединяват единствено и само от любовта си към конете. Един от ездачите, на които искрено се възхищавам, беше един дядо, на около 80 години. Човекът дойде и завърши последните 300км в Намибия с нас – страхотен ездач! Да направиш това нещо на тази възраст е още едно доказателство, че няма граници за нещата, които обичаш!

360: Какво представляват Сърпрайз туровете? Как подбираш дестинациите за тях?

Габи: Сърпрайз туровете са пътувания из България, които обаче не включват коне. На тях не се язди, освен ако не е упоменато някъде, че ще има такава дейност. Сърпрайз туровете са тайни уикенд пътувания, в които участниците не знаят къде отиват. Пазим дестинацията им в тайна до последно. Участниците получават пликове с важна информация и упътвания дни преди заминаване. Пътуват със собствен автомобил. Идеята е да накараме хората да се впуснат в едно приключение извън зоната им на комфорт и да посетят не толкова популярните места на България. Чрез нашите дестинации целим да популяризираме по-забравените села на България и да се дистанцираме от идеите за масов туризъм. Местата за настаняване, които предлагаме, не са известни и трудно могат да бъдат намерени, тъй като рядко фигурират в платформи като Букинг или Airbnb. Отделно, всеки участващ в нашите тайни пътувания получава на място подарък-изненада, в който подбираме ръчно изработени предмети от баби и дядовци, които живеят в изоставени или слабо развити села. Искаме да подкрепим техния труд и да запознаем нашите пътешественици с тези вече позабравени български занаяти. Българското село ми е на сърце и от години пътувам в търсене на забравеното. С тези турове се надявам да успеем да положим един мост на комуникация между младите поколения в големите градове и по-старите поколения, населяващи малките села на България. Ние сме тези, които трябва да помним, да разказваме и да предаваме нататък техните истории и знания. 

Снимка: личен архив

360: На какви места предпочиташ да яздиш? Имаш ли любимо място, на което обичаш да се връщаш?

Габи: Обожавам пустинята – има нещо, което ужасно много ме привлича в нея – в нейната изолираност и суров пейзаж. Само там мога да остана абсолютно насаме с мислите си и да се отдалеча от действителността на града. Обожавам да яздя в пустини. Мечтата ми е да прекося всички пустини в света (мисля, че бяха около тридесет и нещо) на кон. Друго мое любимо място за езда са планините в България – в момента даже подготвяме преход тук на наша територия, който се надявам да можем да осъществим догодина. 

360: Сега, когато си толкова свързана с конете, можеш ли да си представиш ваканция без езда?

Габи: Трудно. Почти невъзможно. /смее се/

360: Коя е дестинацията – мечта на ездачката Габи Терзиева?

Габи: Много труден въпрос – искам да яздя навсякъде. Предстои ми преход в Патагония, който очаквам с нетърпение. Мечта ми е да обиколя централна Азия – Узбекистан, Киргизстан, Казахстан, Туркменистан, Таджикистан, Пакистан…

Ако след този разговор ви се е приискало и вие да се впусете в дивото, покачени върху кон, посетете bronco.bg, за да намерите своето приключение!

Снимка: личен архив

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.