Траверсът на Безенгийската стена- “Виза към високите върхове”

„Днес, 10 август 1064 г. Георги Атанасов, Сандю Бешев, Кръстю Алексиев и Ангел Петров от България завършиха успешно траверсът на Безенгийската стена..''

 
0

Сподели

Shares

Безенгийска стена

  1. Безенгийска стена

Безенгийската стена! Поредица от върхове надвишаващи 5-те хиляди метра – Източна Шхара 5050 м, Главна Шхара 5184 м, Западна Шхара 5057 м, пик Шота Руставели 4960 м, Източен Джанги-тау  5038 м, Главен Джанги-тау 5061 м, Катин-тау 4974 м, Гестола 4859 м и Лялвер 4360 м. Тук 6 от всичките осем петхилядника на Европа са съединили ледено-каменните си тела, за да създадат един прекрасен, труден, но много желан обект за алпинистите.

Съединяващият, поредицата върхове, ръб е тесен, заледен и силно насечен. На много места по него се срещат обледенени и трудни скални жандарми. Особено трудни участъци тук са Пилите на Шхара – низходящ остър леден ръб, спускащ се от Западна Шхара към пик Шота Руставели, както и пилите на Катин-тау – остри скални жадарми преди изкачването на върха.

 Близо 12-километровата стена се простира от изток на запад под формата на подкова. Северните й склонове са отвесни снежно-ледени стени високи до 2000 метра. По тях често с грохот се откъсват големи ледени блокове, които се разбиват върху 18-километровата снага на ледника Улу-Чиран-Безенги. Южните склонове са по-полегати. Там долу, на 3000 м по-ниско, в долината на „Слънчева Сванетия” цъфтят пъстри планински цветя – една прекрасна долина като в приказките. 12-те километра, които в най-добрия случай, обаче се преминават за 6 дни…

Шхара-началото
Шхара-началото

С пълно право Безенгийската стена заема много важно място в историята и развитието на българския алпинизъм, защото на два пъти тя привлича вниманието на нашите алпинисти. Първият български опит за нейното траверсиране е направен още през 1961 г., който, за съжаление, завършва без успех и то с цената на 3 свидни жертви. Траверсът е прекратен. Това не разколебава нашите алпинисти, които след трезва преоценка на възможностите си и най-вече след усилена три годишна подготовка през 1964 г. опитът е повторен, а реабилитацията напълно успешна. Успехът е оценен от редица ръководители на БТС, които го нарекоха „Виза към високите върхове”                  

И действително в следващите години повече от 800 наши алпинисти посетиха Кавказ, където се изкачиха на над 100 кавказки върха. Повече от 250 изкачвания, те направиха и на памирските, тян-шанските и хиндукушките седемхилядници, а 34 българи успешно стъпиха и на 13 от 14-те осемхилядника, в това число и на най-високия връх на планетата, на Еверест. Безенгийската стена обаче си остана първият голям български успех, извел ни на международната „алпийска сцена”.

А ето накратко как се развиват събитията при двата ни опита –  от 1961 г. неуспешен и 1964 г. успешен.

Аврам Аврамов, Георги Атанасов, Енчо Петков, Радко Бреянов Сандю Бешев, Тодор Николов, Йордан Мачирски и Цанко Бангиев, подредени по азбучен ред, бяха избранниците на Републиканската секция по алпинизъм /РСА/, за участие в това голямо начинание.

Безенгийската стена
Безенгийската стена

Както обикновено се постъпва при изкачването на върхове с по-голяма надморска височина така и сега групата ни успешно осъществява изкачване на три върха Кощан-тау /5145 м/, Мижирги /5025 м/ и Джанги-тау /5051 м/. Преценявайки положителните показатели от аклиматизацията на 17 август 1961 г. 8-те участници напускаме базовия лагер. На 19 август без никакви смущения или наличие на наченки на планинска болест изкачваме Главна Шхара. Достигната е най-високата точка от целия траверс. Опасностите обаче тепърва предстоят. Водачеството напред поема тройката под ръководството на Цанко Бангиев, следван от Радко Бреянов, а последен в свръзката е Йордан Мачирски.

Безенги-64
Безенги-64

Когато нашата тройка – Аврамов, Бешев и Атанасов изкачва малкото разделящо ни връхче от първата свръзка разбираме, че с тримата ни приятели е станало непоправимото. Свръзката Цанко, Радко и Данчо ги няма пред нас… Направили са  последната си грешна стъпка.Траверсът е прекратен. Следва 3-дневно трудно и много опасно слизане по пътя на евентуалното падане на тримата. На 3000 метра ниско под южната стена забиваме един ледокоп, около него струпваме няколко камъка и с мъка се разделяме с тримата си приятели…

Три години по-късно /3 -10 август 1064 г./ Георги Атанасов, Сандю Бешев, Ангел Петров и Кръстю Алексиев /основна група/, с неоценимата помощ на Георги Щерев, Георги Имов, Щилян Атанасоав и Аврам Аврамов /помощна група/, успешно завършваме започнатото от 1961 г. дело. България става втората чуждестранна група осъществила 12-то поредно преминаване на много трудния, но и популярен траверс на Безенгийската стена.

Ето какво съм записал в дневника си за 10 август 1964 година- последния ден на траверса:

10 август. Ставаме рано. Пред нас извишаваше снага, мощната си снага вр. Гестола /4860 м/. Изхвърляме от раниците си всичкия излишен багаж, в това число и част от хранителните си запаси. Нали тази вечер трябва да бъдем в лагера. Бяхме сигурни в това. Гестола нямаше технически трудности, но за да го изкачим мобилизираме всичките си сили и воля. В 9 часа сме на върха, от където изстрелваме последната зелена ракета, с която съобщаваме, че всичко е наред. Спускаме се надолу бързо, но с повишено внимание.

Безенги-64 превал Цанер-финалът
Безенги-64 превал Цанер-финалът

  В 12 часа сме на превал Цанер – 3920 метра. Край! Траверсът на Безенгийската стена е завършен. Обещанието от 1961 г. е изпълнено. Тук поставяме традиционната записка: „Днес, 10 август 1964 г. Георги Атанасов, Сандю Бешев, Кръстю Алексиев и Ангел Петров от България завършиха успешно траверсът на Безенгийската стена. Успех на тези, които ще тръгнат по нашия път. Спускаме се към ледника бързо. В горния му край отдалече разпознаваме малка група, която размахва високо над главите си ледокопи. Това са нашите другари, които заедно с зам. Председателя на ЦС на БТС Никола Спасов, дошел специално от България, за този тъй искрено и дълго очакван успех.

Прегръдки, целувки и твърдо и високо изречените слова от другаря Спасов – „Момчета, това е Визата ви за още по-високи върхове”…

Безенги-64
Безенги-64

 

 За „епопеята Безенги” от 1961 и 1964 г. и с поклон пред паметта на Цанко Бангиев, Йордан Мачирски, Радко Бреянов, Енчо Петков, Георги Атанасов, Георги Щерев, Аврам Аврамов, Ангел Петров, Тодор Николов и  Щилиян Атанасов на 10 август 2022 година ви припомни доц. Сандю Бешев.

    

 

 

 

 

 

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.