Къде е мястото на Нирмал Пурджа в съвремения алпинизъм?

Момчил Дамянов разсъждава върху феномена на съвременото планинарство Нирмал Пурджа.

 
1

Сподели

Shares
Момчил Дамянов
Момчил Дамянов

Споровете къде свършва алпинизмът и откъде започва височинният туризъм все по-често се появяват в планинарските среди, а името на Нирмал Пурджа, редовно се появява из дискусиите. Обичан и мразен едновременно, той често е обвиняван в потъпкване на алпийските принципи…

Дадохме думата на един дългогодишен планински водач с над 25 години опит и редактор на поредицата книги за алпинизъм – Момчил Дамянов, за да разберем какво той мисли за прочутия непалец:

Нирмал Пурджа

Естествено, че като вълнуващ се от случващото се в планините и от алпинизма в частност проследих с интерес появата и развититието на Нирмал Пурджа на тази сцена. Той не успя да ме спечели като фен –  нито със стила и реализациите, нито със самочувствието и вредните си навици, които демонстрира.  И все пак бях впечатлен и дори щастлив, че всичко това се постига от непалец.

Непалските планинари заслужават да имат един такъв техен представител, който да накара света да говори за тях, защото те винаги са оставали в сянка, докато „лаврите“ са обирани от клиентите им, които си плащат, за да бъдат заведени на този или онзи връх. Да, някои от тях държат рекорди по брой изкачвания на различни върхове, или за скоростни изкачвания, но всичко това се случва между другото, докато работят.

За разлика от тях, Нирмал действа целенасочено и методично – за постижението, за рекорда, за да стане известен, в края на краищата. С това той излиза от стереотипа на непалските водачи, болшинството от които са шерпи с будистка култура и мислене.

Нирмал Пурджа

Мнението ми за Нирмал Пурджа беше повлияно и от изкачването му (заедно със силния му екип от шерпи) на К2 през зимата на 2021 г., с което получи признанието на цялата планинарска общност. Междувременно ми се наложи да прочета и книгата „Отвъд възможното“ като част от екипа на издателството (Вакон), бидейки отговорен за правилното използване на специализираните термини в изданието, свързани с алпинизма. Прочетох книгата преди да гледам филма, и смятам, че тя е важна за всеки, който иска да добие реалистична представа за Нирмал Пурджа като човек и като събитие в планинарството и алпинизма. Филмът, сам по себе си, въпреки, че е една много добра илюстрация на историята – не е достатъчен.

Алпинист ли е Нирмал Пурджа, и защо този въпрос изниква периодично?

В очите на любителите на планината, които нямат претенции да имат някакво високо алпийско ниво, Нирмал Пурджа е велик планинар и да – един от най-успешните алпинисти в момента, ако не и най-успешният, защото за масовия любител на планината, връх в нечия планинарска кариера е изкачването на 8-хилядник. А въпросният гурка успя да изкачи и 14-те, само за 6 месеца и 6 дни, докато предишният рекорд беше 7 години, 6 месеца и 6 дни. Тоест – със 7 години по-бързо. Какъв по-голям успех в алпинизма от това?

Оцелели алпинисти
Снимка: independent.co.uk

През същата тази 2019 година, UNESCO приема алпинизма (като активност в Италия, Франция и Швейцария) за част от световното нематериално културно наследство. Ако се зачетем в определението, което UNESCO дава на алпинизма като дейност ще видим, че то до голяма степен съвпада, с това, което Нирмал Пурджа прави в планината. Който е запознат с историята на изкачванията му, може да проследи точка по точка определението, и да се убеди, че всичко съответства:

Алпинизмът е изкуството за изкачване на върхове и стени във високите планини, през всички сезони, в скалист или леден терен. То включва физически, технически и интелектуални способности, като се използват подходящи техники, оборудване и много специфични инструменти например пикели и котки.

Алпинизмът е традиционна физическа практика, характеризираща се със споделена култура, съставена от познания за високопланинската среда, историята на тази практиката и свързаните с нея ценности и специфични умения. Познанията за околната среда, променящите се метеорологични условия и природните опасности също са от съществено значение.

Алпинизмът се основава и на естетически аспекти: алпинистите се стремят към елегантни движения за катерене, съзерцание на пейзажа и хармония с природата. Практиката включва етични принципи, основани на ангажимента на всеки индивид, като например да не се оставят трайни следи и поемане на задължението за оказване на помощ.

Друга съществена част от алпинисткото мислене е чувството за отборен дух, представено от въжето, свързващо алпинистите. Повечето членове на общността принадлежат към алпийски клубове, които разпространяват алпийски практики по целия свят. Клубовете организират групови излети, разпространяват практическа информация и допринасят за различни публикации, действайки като движеща сила за алпинистката култура.

От 20-ти век алпийските клубове и в трите страни култивират взаимоотношения чрез чести двустранни или тристранни срещи на различни нива.”

Оцелели алпинисти
Снимка: http://dailydsports.com

Къде тогава е проблемът?

Известно е, че използването на традиционни (утъпкани) маршрути и кислород, при изкачване не се ценят високо в средата на алпинистите, затова, въпреки постиженията му, въпреки признанието, което получи дори от Меснер, много от съвременните алпинисти не приемат непалеца за един от тях.

Алпинист ли е Нирмал Пурджа, и защо този въпрос изниква периодично? Най-вероятно, защото в средите, които се интересуват от планинарска тематика и са активни по темата, споменаването на неговото име като планинар води до спорове и дискусии, реакцията към него е между  „Разпни го!“ и „Осанна!“… 

Райнхолд Меснер
Снимка: diepresse

Аз бих предположил, че проблемът се корени в липсата на романтика и стил в действията на Нирмал в планината. Докато четях книгата му, не усетих Нимсдай да катери върховете, защото много обича да е в планината (да предположим, съвсем опростено, че основно за това го правят алпинистите), а за да направи постижение, за да се докаже пред света, за да блесне.

Стилът му на изкачване е негов собствен, какъвто той е решил да бъде, без да се вълнува много от това кой стил ще бъде повече оценен от общността. Той сам си създава правилата, съответно алпинистите имат резерви, за да го приемат като част от тяхната общност. 

Освен това Нимс определено работи с комерсиална цел. По време на Project Possible 14/7 той прави всичко възможно за да събира пари, а поведението му е по-скоро на рекламен продукт, отколкото на алпинист. Както накрая се видя, цялото това начинание може да се приеме като маркетингов проект на бъдещата му туристическа компания и на него самия, като планински водач.

По тази линия, все пак трябва да се признае, че поведението на много съвременни „атлети“ в алпинизма е същото, защото те се издържат…. с алпинизъм. Е, всеки се представя какъвто е, със своята култура и традиции, и може би това е проблемът, защото за първи път непалец прави нещата по този начин. Затова на някои нещата им изглеждат странни и не на място.

Шерп под Еверест снимка: mpora
Шерп под Еверест снимка: mpora

Перди Нирмал непалските планинари основно са известни с това, че са обслужващ персонал на комерсиалните експедиции – водачи и височинни носачи. Като един ярък пример може да се даде Тенсинг Норгей – единият от двамата първопокорители на Еверест през 1953-та – неговата блестяща планинарска кариера е винаги като част от чужди експедиции, в които той е нает, и никога не е правил изкачвания за себе си.

Точно това е уникалното при Нирмал Пурджа – той разчупва стереотипа като показва, че и непалците могат да катерят за себе си. Те също могат да правят постижения. Едва ли някой, който познава възможностите на шерпите във високата планина се е съмнявал в този факт, но друго е той наистина да се случи, и то по такъв начин!

Що за човек е Нирмал Пурджа?

Преди всичко Нирмал е войник. Армията формира мирогледа му, в нея става и планинар. Голяма част от живота му преминава в служба на Кралицата, и то не къде да е, а именно в корпуса на гурките, където прекарва 6 години, а след това и в Британските специални части – 10 години. Всъщност, когато той започва да ходи по планините, вече е британски гражданин и има къща в Лондон.

Въпреки, че е роден в планинското село Дана, разположено в дълбоката долина на Кали Гандаки, между гигантите Даулагири и Анапурна, той отива във високата планина доста късно – на 29 години. Семейството му се премества в равнинната част на Непал, в област Читуан, още когато е на 4 години и Нимс израства по-скоро в джунглата, отколкото в планината.

Семейството му изповядва индуизъм, а баща му е в полка на Гурките, част от Британската армия. Двама от братята му също са военни там и благодарение на парите, които осигуряват на семейството, той учи в англоезично училище. 20-годишен той също успява да се докаже и да бъде приет в елитния корпус на гурките, а на 26 години успява да влезе в Британските специални части, което определено е голямо постижение за чужденец.

За първи път е в планината през 2012 г., когато изкачва трекинг върха Източен Лобуче, с водач шерпа. След това планинарската му кариера се развива доста бързо. Кара курсове по катерене към армията, и в рамките на специализиран армейски високопланински курс изкачва Денали в Аляска – сериозен и много студен връх. През 2014 г. изкачва Даулагири, където за първи път установява, че определено организмът му се чувства добре на високо и се справя добре.

Непалец възнамерява да покори всички осемхилядника за 1 година
Снимка: Nirmal Purja/facebook

През 2016 г. по доста драматичен начин стъпва на Еверест. Тогава целта му е да влезе като водач в експедиция до най-високия връх на планетата по случай 200-годишнината от създаването на полка на гурките. Успява да се включи в експедицията, осъществена през 2017 г. В рамките ѝ не само, че изкачва на два пъти Еверест (с две групи свои колеги), а и след това за рекордно време изкачва Лхотце и Макалу, с което, както се казва, влиза в историята на 8-хилядниците.

Да, качва ги с кислород и по класическите маршрути, но всеки има право да изкачва върховете както реши, стига да не пречи на никого с това.

След този свой успех (за който получава и орден от Британската кралица), Нирмал решава да напусне армията (преди още да има право на пенсия) и да прави кариера на професионален височинен алпинист и водач. Създава своя „Възможен проект“ за максимално бързо изкачване на всички 8-хилядници – и успява!

Да, катери ги по своя начин, с кислород, по класическите маршрути и ползва парапетите по тях, когато ги има. Но ако ги няма – той може да ги постави сам или с екипа си. Всъщност това се случва още на първия връх от проекта – Анапурна. Снежните условията по класическия маршрут са неблагоприятни и Нирмал и екипът му решават да прокарат пътя за клиентите си (още на тази експедиция вече има клиенти) по технически по-трудния, но по-безопасен от към лавини, маршрут през Холандското ребро. И отново успяват!

На всичкото отгоре, на слизане от успешното изкачване участват в спасителна акция на изостанал член на друга експедиция, над лагер 4. След драматичен развой той е спасен, макар по-късно да почива в болница. При следващия връх от проекта – Канчендзьонга, също им се налага да участват в спасителна акция.

K2
К2. Снимка: Kuno Lechner/Wikipedia

Екипът се доказва най-вече в Пакистан, на К2, където при тяхното пристигане, някои от експедициите вече са се отказали от върха, без нито едно изкачване през този сезон. Съответно от лагер 4 до върха няма парапети. Надеждите на всички в базовия лагер са към Нирмал Пуржа и неговите шерпи – той се нуждае от този връх, за да успее да изпълни проекта си. И нещата се случват – парапетите са поставени и върхът е изкачен, което позволява и на други алпинисти да го направят. 

Нирмал се връща на К2 още веднъж през зимата на 2021 година. Той отново е със своя екип. Успяват да изкачат, известния като най-труден от 8-хилядниците връх, за първи път през зимата. При това правят атаката директно от лагер 3, вместо по традициония начин – от лагер 4 на Рамото. Екипът на нирмал не само се изкачва, но и опъва парапети за комерсиалните експедиции, които са предложили на своите клиенти зимен К2. Никой обаче не успява обаче да повтори успеха на непалците, а четирима души загиват при последвалия опит…

В крайна сметка…

Йежи Кукучка
Йежи Кукучка. Снимка: Архив на алпийския клуб в Гливице; източник: katowice.wyborcza.pl

…когато се дискутира дали Нирмал Пурджа е алпинист, няма нужда да се правят сравнения между него, Меснер, Кукучка или Лоретан (първите трима, изкачили всички 14 върха над 8000 метра). Нимс не катери като тях, няма и такава претенция. Прави нещо друго, но негов си начин. Но той все пак е способен да катери по лед и скала, по най-високите върхове, като междувременно опъва и парапети – това е точно алпинизъм.

Някой ще каже, че използва шерпи, но алпинизмът е екипна работа, особено по най-високите планини. Екипът на Нирмал Пурджа е съставен от равнопоставени катерачи, а той е техният лидер, организатор и двигател на всяко от изкачванията. Шерпите, бидейки будисти, нямат неговия устрем и стремеж към доказване, въпреки, че всички в екипа му са много добри алпинисти. Нимс успява да направи нещо с тях, на което те не са способни сами.

Въпреки, че подзаглавието на книгата му „Отвъд възможното“ е „Един войник, четиринадесет върха – животът ми зоната на смъртта“, аз все пак смятам, че освен войник, той е и алпинист, защото няма как да постигне всичко това иначе. И има огромна разлика между него, и клиентите, които се качват по фиксираните предварително парапети и обгрижени от височинни водачи. Между тях и него няма нищо общо. 

Project Possible 14/7

Излиза, че цялата дискусия дали Нирмал е алпинист или не, идва от сравнението между неговия начин да качва 8-хилядниците и този, който е ценен в днешно време в алпинизма. Но ако се абстрахираме от това, както и от поведението му – демонстративно и понякога дразнещо, с което той се рекламира (защото има нужда от реклама и клиенти), то зад това ще видим един силен и опитен височинен алпинист, с невероятни организаторски възможности…

Като си помисля, че и аз се смятам за някакъв алпинист, петорязряден, но все пак алпинист, защото мога да преминавам самостоятелно елементарни маршрути в планината, използвайки специализирана екипировка се чудя -имаше ли нужда да пиша всичко това?

Коментар на 360mag.bg: Благодарим за разсъжденията на Момчил, защото ние вярваме, че планинарството, и в частност алпинизма, са много повече култура, стил и възглед върху живота, отколкото спортни постижения. Неговата гледна точка ни помага да си припомним този факт и в същото време да оценим мотивацията да преминеш границите на възможното. Принцип заложен в основата на алпинизма.

Сподели

Shares

1 коментар

  1. Много интересен коментар, едновременно специализиран, но и общодостъпен. Благодаря!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.