Виктор Жеков за бордъркроса и новото трасе на Витоша

Специално интервю с един от най-добрите треньори по сноуборд у нас

0
 

Сподели

Shares

В специален разговор, дни преди Сноуборд крос купа Блейд, се срещаме с Виктор Жеков-една от легендите на българската сноуборд сцена у нас. Той е сред първите сноубордисти в България, с големи за заслуги в историята на спорта у нас, както и за постиженията на дъщеря си Александра Жекова. Опитът го е научил на много неща, а ние го попитахме повече за новото бордъркрос трасе на Витоша и как се развива сноубордът в последните години:

Как се учиш да правиш бордъркрос трасе?

Виктор Жеков: Има различни начини да се учиш. Аз ще споделя как става при мен. Всичко започна в края на зимата през 1995 г., тогава за първи път имах възможност да огледам бордеркрос трасе на живо в Авориаз-Франция. Изследвах внимателно параметрите му, разположението му, големината на различните конфигурации, разстоянията между тях. Силно ме интригуваше тази дисциплина, съчетаваща практически всички техники в сноуборда, изискваща широка палитра от умения от състезателите. По същото време имах достъп до видеозаписи на бордеркрос състезания от Щатите и Лаакс- Швейцария и бях силно впечатлен. Първото бордеркрос трасе направихме на Витоша по подобие на тези, които бях видял, адаптирано към способностите на българските състезатели, които отлично познавах.  Непрестанно следях развитието на техниките, екипировката, трасетата за тази дисциплина, търсех и изчитах всякаква информация свързана с дисциплината. От 1998 г. насам редовно участвахме с отбор в Световите юношески първенства, от 2002 г.-във FIS, Европейски и Световни купи, от 2006 г.–на четири Зимни Олимпиади. Това ми помогна да следя пряко развитието на дисциплината, да контактувам с най-добрите корсбилдери в света, да участвам в тестовете и анализите на трасетата. Междувременно през годините взех участие в три клиники за корсбилдери, направих дизайна и ръководих изграждането на над 25 бордъркрос трасета. И продължавам да се уча…

Какво е важно за хубаво трасе?

Изборът на терен с оптимален профил (много често този избор е силно затруднен), съответстващ на профила добър дизайн, съдържащ максимално широка гама от конфигураций, опитен корсбилдер, познаващ нивото на хората, които ще ползват трасето, достатъчно количество сняг,  способен машинист, екип от способни, работливи шейпъри, добри инструменти за тях…

Тества ли се трасето по време на правене?

За мен е задължително да се тества от опитни състезатели под наблюдение. Такава е и практиката при провеждане на състезания от висок ранг.

Снимка: личен архив

Колко време отнема изграждането?

Зависи от дължината на трасето, профилът и разположението му, свързано с възможностите за маневриране на машините, способностите на машиниста, количеството сняг, температурата и влажността…

Кое е най трудно?

Най- трудно е да се направи добро трасе на терен с неподходящ наклон (голям, например ски писта), с ограничени възможности за маневриране на машина (налични в близост дървета, скали)… Влошена видимост по време на изграждане също е голям проблем.

А сега ни разкажи какво правите на Витоша тази година. Какво представлява новото трасе там?

Дизайнът и параметрите на трасето са подходящи, отговарящи на изискванията за провеждане на международни състезания от ранга FIS (50-160 точки). Предвидено е да се ползва както от клубни състезатели, така и от желаещи любители със съответно ниво на умения и способности. Стартовата секция е достатъчно дълга и технична, за да даде възможност за изпреварване и разделяне на състезателите от даден хит (серия). Съдържа комбинации от U-tang (сектор от мини пайп), ролери, призми, степъп конфигураций. Следват спайн (корнер джъмп), степдаун, леви и десни виражи, ролери, дабъли, кикъри. За тези, които нямат опит за по- дълги фази без контакт с терена са предвидени възможности за заобикаляне на конфигурацийте, които ги предизвикват. Дълго е 530 м, с денивелация 100м.

Трасето се намира на Витоша, между горна станция на лифт Лале 1 и хоризонталната пътека х.Алеко-х.НСА (Купена), отдясно на писта Долно лале, гледано от горе на долу.

Снимка: Blade Snowboard Team

Какви бяха предизвикателствата в изграждането му?

Липсата на достатъчно сняг, липсата на удобни времеви слотове за работа с машина, липсата на място за маневриране с машина в някои сектори от трасето…

Колко време ще остане трасето, всеки ли може да кара на него? 

Идеята е трасето да остане и да се ползва максимално дълго, до когато условията позволяват. По-рано споменах, че на практика всеки може да кара по трасето, стига да има необходимите умения за това. Всъщност това важи изобщо и за всеки терен, покрит със сняг. Няма специални изисквания за каращите по трасето. В зони около трасето има табла, богати на препоръки и правила за безопасност.

Имате невероятен поглед върху историята и развитието на сноуборда в България. Какви са наблюденията ви за спорта към днешна дата?

Трудно ми е да отговоря обективно на въпроса, тъй като спорта е доста широко понятие-има много спортове, има и различни варианти (например любителски, аматьорски състезателен, професионален), различни дисциплини на отделните видове спорт.

Ако става въпрос за сноуборда в България ми е по-лесно, макар и не съвсем…Става въпрос за сериозен анализ. Ще се опитам да го направя накратко, без да навлизам в подробности:

Броят на хората, които практикуват сноуборд  за удоволствие непрекъснато расте,  този спорт се радва на голяма популярност сред младите. В един относително кратък период преди около осем години имаше подем в детско-юношеския аматьорски състезателен сноуборд-броят на състезаващите се деца нарасна, бяха учредени и 3-4 нови клуба.

Финансовата тежест за подготовката и екипировката на състезателите в детско-юношеска възраст се поема до голяма степен от родителите. Малката степен остава за субсидиите от Спортното министерство към клубовете, спечелили я със съответни проекти и твърде ограничения брой лични и клубни спонсори…

Снимка:Борислав Стефанов

Сноуборда не е евтин спорт и тази ситуация затруднява развитието.

Условия за тренировки, а и организацията на състезания в много популярните сред младите фристайл дисциплини и бордеркроса бяха и си останаха силно затруднени поради липса на добри сноупаркове и трасета (какви са причините е дълга тема). Тук задължително искам да спомена временното съществуване на малки такива на Боровец, Банско и най- вече на Осогово, които веднага имаха ефект върху техническото усъвършенстване на плеяда деца. За съжаление, те вече пораснаха и с това си останаха. Като че ли най-достъпния вариант за подгототовка и практикуване на състезателен сноуборд в България през последните години остана слаломът и гигантския слалом (алпийски дисциплини-ALP). Ако случайно някой помни, дори в началото на деведесетте ситуацията в това отношение беше по-добра…

От 2001 г. състезателния сноуборд в България е под шапката на БФ Ски.  Повече от десет години е без технически директор, в последните години често е и без координатор…

Иначе в ALP си имаме Радослав Янков и 4-5 момчета сред юношите, каращи добре, без особен опит в големи състезания.

Не е лесно да се анализира ситуацията в различните възрастови групи в отделните дисциплини поради описаната по-горе действителност-във вътрешния календар преобладават състезания в ALP. Там водещите състезатели на клубно ниво са ясни. В останалите дисциплини възможността за изява е твърде ограничена. COVID 19 и финансовата тежест затрудняват участие на клубни състезатели в подходящ международен календар. Това ме затруднява да съпоставя възможностите на най-добрите от нашите с връстниците им по света.

Нещо друго, което имате да споделите, а не сме ви попитали?

Бих искал да пожелая здраве и успех на всички, които с делата си се опитват да направят България добро място за живот и работа.

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.