![](https://www.360mag.bg/wp-content/uploads/2022/01/IMG_7697.jpg)
В края на миналата година получихме имейл до редакцията, в който една страхотна млада дама ни сподели нейната история и странстванията и по света. Марияна Кастълбери е родом от България, а преди 18 години заминава за Щатите, от където и в последствие идва и нейната история за пътешествията и устойчивостта на духа в тежки времена.
От малка пътува и обикаля по планини из родната България. Израствайки тук, възможностите за приключения сред природата и се струват безкрайни. Родителите и изпозлват всяка свободна минута, за да я водят на открито, заобиколени от чист въздух и усещане за свобода. Така неусетно открива страстта си към катеренето и интересът към големия свят.
„Беряхме диви ягоди, боровинки, капини, гъби. Дори събирахме охлюви след дъжд, които носехме на “Женски Пазар”, където ги изкупуваха за ресторанти във Франция.“
![](https://www.360mag.bg/wp-content/uploads/2022/01/IMG_7891.jpg)
Заминава за САЩ, където 18 години по-късно управлява собствена агенция за активни приключения сред природата YOLO Dream Adventure Travel, чрез която помага на хората да си изживяват мечтите по цял свят. YOLO е акроним за You Only Live Once (веднъж се живее), което е и нейната философия за живота. Покрай агенцията запоюва да пътува много и да катери някои от внушителните върхове в Щатите, стига и до Африка.
Среща се с африкански племена, достига висините на Килиманджаро и минава през изключително тежък период в живота си, който поставя в риск както нея, така и всичко, което прави. Но за това в специалния ни разговор:
Кои са най-вълнуващите места за катерене в САЩ?
В Щатите има изключително разнообразие от места за катерене. Благодарение на богатата география, всяко следващо място е много различно от предишното, съответно пейзажът, приготовленията и изживяванията доста се различават едни от други. Извън Аляска, най-високите върхове в Щатите достигат малко над 4400 метра. Изкачила съм досега няколко от тях с планове за много повече.
![](https://www.360mag.bg/wp-content/uploads/2022/01/IMG_7228.jpg)
Разкажи ни повече за пътуването ти до Африка? Защо именно тази дестинация?
Идеята за Африка се роди преди около десетина години, когато един приятел сложи снимка на стената си в социалните мрежи на негови приятели от връх Килиманджаро. Тогава си обещах, че и аз ще стъпя на този връх преди да навърша 40. Минаха няколко години преди наистина да започна да планирам това приключение, защото децата ми бяха малки тогава и те ми бяха приоритет. Вероятно съм изчела всички блогове и статии по темата за най-високата точка в Африка, преди да поема натам.
Най-голямото ми притеснение беше височината и как тялото ми ще се справи. Започнах да катеря възможно на-високите места, достъпни за мен. Така се запалих по катеренето на 4000-ци и ходя при всяка възможност. Аз живея в щата Алабама, който се намира малко над морското равнище. За да стигна до сериозните върхове, е нужно доста да пътувам из страната.
![](https://www.360mag.bg/wp-content/uploads/2022/01/IMG_3790.jpg)
Насрочих пътуването си за февруари 2021г. Но по ирония на съдбата, две седмици преди полета ми за Танзания започнах да не се чувствам особено добре и в рамките на около час – два вече бях ужасно болна. Същия ден тествах положително за Covid.
За съжаление го изкарах доста тежко и с всеки изминал ден мечтата ми за изкачването ми на Килиманджаро става все по далечна, и по-далечна, докато накрая окончателно трябваше да я кансерилирам.
През няколкото месеца, в които бях затворена вкъщи, продължих да мечтая за планините. При първа възможност отидох на 3 дневен поход в Апалачките планини в Джорджа, който премина учудващо добре, което ми повдигна значително духа и надеждите. Височината не беше голяма, но целта тогава беше издръжливостта, тъй като до скоро не можех и 100 метра да извървя, да не говорим, като прибавя 15кг раница на гърба си, след болестта.
![](https://www.360mag.bg/wp-content/uploads/2022/01/IMG_7121.jpg)
След няколко седмици ми омръзна да не знам на какво наистина са способни новите ми дробове и да слушам какви граници слагат лекарите на живота, който обичам. Реших да направя истински тест и си постaвих за цел връх Куандри (4350m) в Колорадо. Прибрах се в България за около месец, където успях да посетя любимия ми връх Мальовица, който винаги ме зарежда позитивно. Жаждата за Килиманджаро стана още по-голяма.
Когато се върнах в Щатите, отидох на поход, като помощен водач за група в Калифорнийските планини Сиера. Там прекарах 7 дена на височина от около 3000 метра, с 15 килограмова раница и в адска жега без никакви здравословни проблеми. Това беше последното потвърждение, което ми беше нужно да разбера, че съм готова да опитам да изкача така желаният от мен връх Килиманджаро.
![](https://www.360mag.bg/wp-content/uploads/2022/01/IMG_3770.jpg)
Планирах всичко в рамките на няколко дена и заминах.
След ден окопитване, тръгнахме нагоре. През деня бях сама с водача си. Избрах да не съм в група. Това беше предизвикателство, пред което исках да се изправя сама по ред причини. Тръгнах съвсем сама, но нито за миг не се почувствах сама. Там бях посрещната от великолепни и сърдечни хора, които ме приеха под крилото си. Чувствах се у дома, а бях сред непознати на другия край на света.
![](https://www.360mag.bg/wp-content/uploads/2022/01/IMG_4666.jpg)
Освен водача, бях придружена и от 9 портера. Те са хората, които носят всички пособия, нужни за 8-дневен поход. Това беше коренно различен начин на изкачване. Имах огромна палатка за себе си, друга за “столова”, трета за кухня, и дори палатка с тоалетна. Пълен лукс!
Тайната на добрата аклиматизация е бавното изкачване. Поради тази причина вървяхме много, много, много бавно, или както казват на суахили “pole pole”. Водачът ми разказваше интересни факти за природата и историята. Така до следващия лагер.
![](https://www.360mag.bg/wp-content/uploads/2022/01/IMG_7853.jpg)
На ден 6 стигнахме последния лагер преди щурма. Вече бях на 4673 метра и все още в чудесно състояние, без никакви признаци на височинна болест или астма. Така в 01:00 през нощта, водачът ми Джонас, асистент водачът Филип и аз поехме нагоре за последен път. Беше пълен мрак. Единственото, което се виждаше бяха звездите, фенерчетата и обувките на водача пред мен.
Вървяхме с по-различно темпо от предишните дни. Страхът и нервите ги оставих в последния лагер и тръгнах нагоре смела и уверена към мечтата. Дните с “pole pole” останаха зад нас и в тази специална нощ летях. Ние бяхме последната група, която тръгна от лагера. Повечето ни предвариха поне с 1 час, а други с по 2 – 3. Настигахме и подминахме всички без почти да спираме в мрака, освен за вода и малко подсилване с бисквити и горещ чай, който бяха донесли в термос за мен. Сервираха ми го, дори в стъклена чаена чаша.
Когато слънцето започна да се показва на хоризонта около нас, знаех, че наближаваме дългоочаквания връх. Така в 6:20 сутринта, на изгрев слънце, на 4ти септември, в най-последния момент, в поставения от мен срок, на върха на 40-тия ми рожден ден, аз изпълних своята дългогодишна мечта: стъпих на най-високия връх в Африка, връх Ухуру 5895м.
![](https://www.360mag.bg/wp-content/uploads/2022/01/IMG_7789.jpg)
Усещането беше неописуемо, сюрреалистично, невероятно. Смесица от толкова много чувства, едно от които беше изумление пред себе си и силата в мен да се справя с болестта и въпреки нея да постигна мечтата си. Това е момент, който завинаги ще живее в мен и към който се връщам често.
Когато слезнахме в лагера, портерите ме чакаха. Махаха ми отдалече и викаха с радост и удивление. После ми пяха и танцувахме, докато празнувахме постижението ми. Вечерта сготвиха традиционна празнична вечеря от боб и ориз. Всички ядохме заедно, след което ме изненадаха с торта. Торта в планината! Пяха ми песни, танцувахме и ядохме, като истинско семейство и приятели, които се познават от години, а се знаем само от 7 дена.
![](https://www.360mag.bg/wp-content/uploads/2022/01/IMG_5231-1.jpg)
Най-великият рожден ден в живота ми!
На следващия ден слезнахме до портала. Дадоха ми сертификат за постижението и се отправихме обратно в град Моши. Там отидохме на ресторант, защото исках да ги почерпя. Празнувахме постижението, рождения ден и новите приятелства. След което се сбогувахме и аз потеглих към следващото приключение – живот с племето Масай.
Очаквайте скоро част втора от историята на Марияна и разказа и за племето Масай.
![](https://www.360mag.bg/wp-content/uploads/2022/01/IMG_8377-1.jpg)
Браво!!!
Няма по-хубаво от това, човек да преследва мечтите си докато от мечти се превърнат в спомени!
Браво Марияна, продължавай да постигаш твоите мечти за достигане на по високи върхове. Успех.
Браво,Марияна! Прочетох статията на един дъх,с голямо вълнение! Продължавай така! А помниш ли как те загубихме на плажа. А сега покоряваш върхове! Браво!
Марияна Касълбери е доказателство, че с воля и упоритост всичко се постига.