Алпийски календар: Ноември

 
0

Сподели

Shares
Алабак
Снимка: Фейсбук страница Инициатива “Алабак”

На 31 октомври, по традиия, лятото предава своите пълномощия на месец ноември. Това е началото на есента, която предоставя значително по-малко дни, в които могат да се правят не само значими алпийски постижения, но и такива с по-ниска стойност. Това е времето, когато алпинистите си правят равносметка на изминалите сезони. Отделят повече време за организационни дела и чертаят своите бъдещи планове. Време, в което повечето от алпинистите се отдават на заслужен отдих. И все пак и в този месец делата им не спират. Ето някои по-важни дати от историята на българския алпинизъм.

На 6 ноември 1931 г. на едно от поредните събрания на БПК – Българският планински клуб, за нови членове са приети 24 изтъкнати планинари, между които са Александър Белковски, Ганчо Игнатиев, Никола Миронски. На събранието е избрано ново ръководство с председател изявения туристически деятел Павел Делирадев.

На 6 ноември 1951 г. по предложение на Републиканската секция по алпинизъм /РСА/ и с решение на ВКФС у нас се въвежда значката „Алпинист на НРБ”, по образец на значката „Алпинист на СССР”. Значката има две степени – първа и втора. Първата се връчва на всеки, който е завършил успешно курс за начинаещи алпинисти, а втората се присъжда на тези, които вече са участвали в някои от организираните прояви на алпийските секции.

Заслон БАК
Заслон БАК

На 17 ноември 1934 г. на общото събрание Българският планински клуб /БПК/ е преименован в алпийски – Български алпийски клуб/БАК/. Смяната на името става благодарение на това, че неговите основатели и приетите нови членове вече са осъществили редица прояви във високата планина, които носят чисто алпийски отенък. Другата много важна причина името да бъде сменено е, че с новото много по-лесно ще се осъществяват контактите с Международния съюз на алпийските асоциации – УИАА. С новото име и богатата си дейноаст във високата планина клубът е забелязан от ръководството на УИАА и още в началото на 1935 г. той е поканен за нейн член, а на 4 юли същата година на II конгрес, проведен в Барселона, клубът ни е приет за член с пълно единодушие.

На 19 ноември 1929 г. /петък/, точно в 20 часа вечерта в салона на Славянска беседа се събират 18 души. След размяна на мисли върху бъдещата дейност на новата организация, приемане на устава и съставяне на учредителен протокол те полагат подписите си като учредители на Българския планински клуб /БПК/. Слага се край на индивидуалните и хаотични прояви на някои от най-дейните членове, предимно на ЮТС. Започва нов етап в развитието на българското планинарство. 

Заслон "Кончето"
Снимка: https://www.facebook.com/POMOGNI/photos/a.367038980311434/737535443261784/?type=3&theater

На 29 ноември 1951 г. с протокол № 38 бюрото на РСА приема първата категоризация на алпийските обекти, която се основава на базата на тази на съветските алпинисти.

На 30 ноември 1962 г. в София се открива „Дом на туриста и алпиниста”към ГС на БТС – София, където изтъкнати наши туристи, алпинисти, учени и пътешественици споделят своя опит и знаяния.

В края на ноември 1955 г. на Карстовото било на Пирин е построен първият високопланински заслон „Кончето”. Замисълът, изработването на проект и сглобяемите части на заслона са дело на пловдивския алпийски клуб. Значителна, по-скоро неоценима помощ при изнасянето на отделните части и монтирането им оказва туристическата общност на Разлог и военните части в града.

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.