Жером Съливан: Животът е хубав, когато нямаш очаквания

Френският алпинист разказва пред 360 за премиерното изкачване на линията "Harvest Moon" на шестхилядника Дансам Запад в Пакистан

 
0

Сподели

0Shares
0 0
dansam_4
Четиримата на върха. Снимка: Мартин Елиас

Представяме ви Таня Иванова – журналист от БНР, запален по екстремните спортове и високите върхове, неуморно следящ какво се случва по света и у нас. Всяка седмица Таня ни представя по една актуална тема, част от седмичния бюлетин на БНР “Екстремните спортове”, развита специално за нас.

martin_elias_dansam_1
Линията “Harvest Moon”. Снимка: Мартин Елиас

В края на юни четирима френски гидове се отправиха към веригата от върхове, наречени с общото име К13 (или Дансам), най-високият от които е 6666 м. Те се намират в долината Кондус, близо до масива Салторо в Пакистан. Жером Съливан (Jérome Sullivan), Виктор Сусед (Victor Saucède), Мартин Елиас (Martín Elías) и Жереми Стагнето (Jérémy Stagnetto) потеглят с една единствена снимка на Северната стена на масива (с трите върха – Дансам Запад, Дансам Изток и главния връх) и с информация от местните хора, че човешки крак никога не е стъпвал там. Това е и целта на четиримата – неизкачван връх, което се счита за едно от най-големите постижения в алпинизма.

ВИЖ също историческото зимно соло изкачване на Симон Гитл тук.
dansam_the_wall
Стената на Дансам. Снимка: Мартин Елиас

През последните 40 години експедициите в Кондус са забранени, а единственото изкачване там е на японци през 1980 г., когато те достигат главния връх от юг. Френската експедиция обаче не знае това при потеглянето си. Установяват Базовия си лагер на 4000 м, в основата на ледник. Следва 4-часов подход по морени до достигането на основата на трите гранитни кули, трите върха. Избират линия, която води към Дансам Запад (6600 м). В следващите дни изнасят багаж до основата на стената, но започват снеговалежи, които продължават цели 10 дни. Пермитът на французите изтича. Таят надежда, че новолунието ще промени метеорологичните условия и ще направи изкачването възможно. Така и се случва.

На 24 юни започва атаката, макар и в не особено добро време. След 7-часов подход стигат основата на стената, откъдето започва 6-дневно изкачване, включващо снежна буря на стената.

ВИЖ също историята за оцеляването на Холечек и Грох тук.
dansam_2
Условията по стената. Снимка: Мартин Елиас


На 29 юни, след изтощително катерене стигат връхната точка на неизкачвания връх и… намират горе стар клин и парче въже. Оказва се, че информацията им е била грешна. Някой все пак е бил там преди тях.

Въпреки това, на снимката четиримата са щастливи – успели са да преминат изключително красива, премиерна линия (върхът е бил изкачен преди по друг маршрут). Наричат я “Harvest Moon”, 1600 м.

dansam_summit_push
Финални метри. Снимка: Мартин Елиас

Защо й дават това име разказа специално за 360 единият от четиримата алпинисти – Жером Съливан, носител на най-престижната награда в алпинизма – “Златен пикел”*: 

Жером: Да, мислехме, че изкачваме девствен връх, защото местните власти ни казаха, че никога не е имало опит на него. Останахме изненадани, когато намерихме стария клин горе, но за нас важното беше, че преминахме красива линия. Не бяхме катерили Северната стена на Дансам и за нас това е голям успех.

Дансам Запад (6600 м) е съвсем близо до Дансам Изток, който не е изкачан, отделя ги дълъг хребет. 

Защо нарекохте линията така – “Harvest Moon”?

Жером: Защото новолунието донесе промяна във времето и ни даде възможност да се изкатерим. Отне ни 6 дни, тъй като времето не беше подходящо, имахме един ден на стената, в който просто чакахме снеговалежите да спрат.

dansam_hard_pitch
Най-трудното въже. Мартин Елиас

Бихте ли разказали малко повече за линията?

Жером: Дълга е 1600 метра, доста стръмна. В първата си част има заснежени рампи, които водят към централната линия и няколко улея. Условията бяха наистина добри и мисля, че извадихме голям късмет, тъй като маршрутът беше доста сложен.

След улеите се озоваваш на главната стена към върха, която е много трудна. Висока е може би 400 м. Микст катерене (смесено – скално и ледено, бел.ред.), с доста отвеси, покрити с лед. Дадохме й категория “WI6 и M6”.

Изненадаха ни едни ледени слоупове – твърд лед, покрит с пудра, мислехме, че ще ни е лесно там, но се оказа, че е доста дълго и много натоварващо, особено за краката.

Много е красива линията, с технично катерене, затова сме много щастливи, че я преминахме.

ВИЖ също интервю с Дж. Торлано за първото цялостно спускане със ски по Халф Доум тук.
dansam_4_vivac
Четвърти бивак. Снимка: Мартин Елиас

Коя беше най-трудната част от цялата експедиция?

ЖеромБез съмнение, най-трудно беше изобщо да се доберем до там – всички полети бяха отменени заради пандемията. В рамките на 2 седмици сменихме 2-3 пъти полет. Мислехме, че никога няма да успеем да стигнем. Колкото до катеренето, бих казал, че най-трудната част беше главната стена. Но като се има предвид, че условията бяха добри, мисля, че се справихме доста прилично.

Носител сте на “Златен пикел” за изкачване в Патагония. То ли е най-доброто Ви постижение до момента?

ЖеромТрудно ми е да кажа. В различните етапи на живота изкачванията имат различна стойност. Може би най-значимо беше преминаването на линията по Cerro Murallon** – едно от първите ми големи изкачвания в Патагония, много красиво.

ВИЖ за историческия соло траверс на Фиц Рой от Шон Вилануева тук.
cerro_riso_patron
На Серо Рисо Патрон. Източник: pioletsdor.net

Как ще прекарате остатъка от лятото?

ЖеромЩе работя като гид в Шамони, а наесен се надявам да отида в Патагония, но е трудно да се планира каквото и да било заради ковид ситуацията. Всичко ще се решава в последния момент.

Jerome_sullivan
От ляво надясно: Виктор Сусед, Жереми Стагнето, Жером Съливан, Мартин Елиас. Снимка: Мартин Елиас

Очаквате ли да номинират изкачването на Дансам за “Златен пикел”?

Жером

Животът е по-хубав, когато нямаш очаквания и нещата идват като изненади.


*Жером Съливан и партньорите му Лиз Бийон, Антоан Мовил и Диего Симари са отличени през 2016 г. със “Златен пикел” за изкачването на Cerro Riso Patron (2550 м) в Чили година по-рано. Върхът се намира в отдалечен район на Патагония, на 50 км югозападно от Серо Торе. Маршрутът, по който изкачват върха, наричат “Hasta las Webas”, 1000 м, ED-, AI5+, M5, 90° X.

**Изкачването по Серо Мурайон е осъществено през 2012 г., по нов маршрут – “Sol Naciente”, 1000 м, 7b A1 WI6 M6.

Сподели

0Shares
0 0

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.