Добрият пример: Карим, Ерик и Иво, които изчистиха района на езерото Панчарево

Какво обедиява холандец, българин и египтянин-румънец? Любовта към чиста природа...

 
0

Сподели

0Shares
0 0

Проблемът със замърсяването на околната среда все повече присъства във всекидневието ни, а решението зависи от всеки един от нас. Като хора, които поемат лична отговорност към заобикалящото ни, се стремим с малки крачки да направим света по-чисто място за живеене и се радваме, когато виждаме, че не сме сами в това. В началото на юни срещнахме трима ентусиасти, които не остават безразлични към замърсяването в района на езерото Панчарево и събират последователи към добрата кауза, чиито резултати не закъсняват.

Иво, Ерик и Карим са от различни националности, а общото между тях е, че често се оказват в района на езерото и не им допада това, което виждат – боклуци навсякъде. Иво е българин, Ерик е холандец, а Карим е наполовина египтянин, наполовина румънец, а любовта и загрижеността им към природата ги обединява в нова кауза. Техните усилия вдъхновяват и други хора да дадат своя принос към почистването на бреговете на езерото.

Помолихме ги да ни разкажат повече за себе си, какво ги е довело до Панчарево и кой е добрият пример, който всички ние можем да последваме.

Ерик – холандският парашутист

Ерик е от Утрехт като детството му преминава в типично холандско семейство. Определя себе си като импулсивен и социален човек с различни интереси. В тинейджърските си години кара скейтборд, по-късно се запалва по моторите, а днес не може да го свалиш на земята, защото обожава да скача с парашут.

Ерик Кюпейръс

Как попадна в България и защо реши да останеш тук?

Дядо ми емигрирал в САЩ още преди да се родя. Може би от него съм го наследил, но винаги ми е било интересно да откривам нови, непознати места. Следователно от тийнейджър знаех, че искам да живея извън Холандия. През 2009 г. получих шанс да замина за Южна Африка за един семестър от университета. След шест месеца се бях влюбил напълно страната и си обещах да се върна отново, след като завърша. През септември 2013 г. се преместих в Йоханесбург. Заминах с работна виза до декември 2017 г. Но през 2015 г. компанията, за която работех, затвори клона си в града и бях принуден да напусна страната, за да си изкарам нова виза. Реших да се възползвам от възможността да живея на друго място за две години, преди да се върна в Южна Африка, но не знаех къде.

В града, в който учех, имахме много български студенти. Един от приятелите ми се беше оженил за българка и се беше преместил в България, а друг пък си беше намерил работа тук. Реших да пусна публикация във Фейсбуук с молба за предложения за следващата си дестинация. Тези двамата приятели веднага отговориха “България” доста ентусиазирано и това ми помогна да взема решението и да дойда тук. Пристигнах през ноември 2015 г.

Ерик Кюпейръс

Трябва да призная, че изпаднах в културен шок, защото България е много различна, в сравнение с Южна Африка и, разбира се, родината ми – Холандия. Честно казано през първата година и половина не успях да се почувствам като у дома си. Това ме накара през юни 2017 г. да се върна в Холандия. Идеята ми беше да изкарам пари, да се върна в Южна Африка. Шест седмици преди да замина се срещнах с бившата си и именно заради нея се върнах в България през ноември 2017 г. Въпреки че вече не сме заедно, съм много благодарен, че се върнах и преоткрих страната ви отново. Три години по-късно, аз все още съм тук, но след осем години в чужбина, взех решение да се върна в Холандия, заради много добро предложение за работа. И този път ще напусна България с тъжно сърце!

Какво е общото и различното между Холандия и България?

Според мен България и Холандия в много отношения са два различни свята.

Най-бързо забележима разлика след пристигането ми в България беше, че кимането и поклащането на главата има противоположно значение. Спомням си, когато отидох да подпиша трудовия си договор и ме помолиха за чаша вода, кимнах “да”, но не получих вода и се чудех защо.

С времето научих, че българите имат усет за история и култура. Тонове повече от холандците. В България все още се практикуват много стари обичаи. Например разливане на вода пред човека, който отива на работа или поема по нов път, за късмет или Кукерският фестивал в Перник.

Най-осезаемата разлика за мен е разликата в подхода. Холандецът може да бъде изключително директен, което в много части на света може да се счита за грубо. Според мен българите общуват по политически по-коректен начин, с изключение, когато са в задръстване на магистралата (смее се).

И разбира се, пейзажът на страната също е много различен. България има красиви планини, докато Холандия е плоска като палачинка.

Ерик Кюпейръс

Как се запали по парашутизма и кое ти е любимото място за скачане тук?

Започнах да скачам с парашут през 2018 г. в Skydive Sofia и до днес продължавам да скачам там. Skydive Sofia се превърна в едно от любимите ми места в България. Близо е до Витоша, а персоналът и другите джъмпери са просто страхотни! 

Карим: Гражданинът на света

Карим е с двойно гражданство – румънско и египетско, но самият той се определя като гражданин на света. Говори четири езика и определя себе си като спокоен и уравновесен човек. Обича да открива различни култури и да пътува, а сред хобитата му са шахът, футболът и гмуркането.

Карим Юнис

Как се озова в България и защо реши да останеш тук?

Причината да дойда и да се установя в България е годеницата ми, с която се запознах в Дубай. Там работехме заедно за местна авиокомпания. По време на пандемията настъпиха много съкрещения и останах без работа. Тогава тя предложи да се преместим. Чудехме се дали да живеем в България, или в Румъния. Искахме да сме близо до семействата си. Аз си намерих добра работа тук, затова везните натежаха и се установихме бързо.

Иво – художникът на офроуд автомобили

Роден е в София, но година след раждането му, семейството му се мести в Панчарево. Израства в семейство на художници, като самият той започва да рисува. Картините му са детайлни, нарисувани с помощта на акварелни бои. Определя офроуд колите като свое вдъхновение още от ранна детска възраст.

Иво Попов

Добрият пример: Почистването на езерето Панчарево

Как се запознахте и защо решихте да се заемете с почистването на езерото?

Ерик: Живея в село Герман, но почти всеки ден ходех до езерото Панчарево, за да разходя кучето си, което си играеше с кучето на Иво. Така се запознах с него. Един ден Иво предложи да почистим скалите около пешеходната алея. На следващата сутрин се срещнахме и се захванахме със събирането на отпадъците. Почувствахме се добре от това, което правим, и решихме да повторим. Така се запознахме с Карим, който ни беше видял, и изяви желание да се включи в каузата. 

Иво: Разхождах кучето си и видях Ерик с неговото. Поговорихме си малко и решихме на следващия ден да дойдем и да почистим скалите и алеята около езерото, които бяха покрити с пластмасови отпадъци. На другия ден Карим дойде при нас и изяви желание да ни помогне. Това ни мотивира да привлечем повече съмишленици към каузата ни.

Карим: Правех всекидневната си разходка, когато видях Иво и Ерик да почистват около езерето. Помислих си, че това е страхотно, и исках да се присъединя към тях. Обсъдихме и създаването на група в WhatsApp, която да доведе още хора и заедно да направим мястото по-приятно и чисто.

Какво най-често намирате около езерото?

Ерик: Пластмасови и стъклени бутилки, капачки за бутилки, въдици и други принадлежности за риболов.

Иво: Пластмасови бутилки, фасове и всякакви опаковки. И, разбира се, около езерото можете да намерите много малки пластмасови кутии за риболовна стръв.

Карим: От разнообразните боклуци, които събрахме, бих казал, че това са кенове от бира, кутии от цигари и риболовни принадлежности, но също така открихме и лекарства, джапанки и спринцовки…

Кой е най-често изхвърляният отпадък в природата?

Ерик: Според мен това е пластмаса. От 1990 г. до 2000 г. пластмасовите отпадъци са се увеличили повече за едно десетилетие, отколкото през последните 40 години. Пластмасата стана част от нашето всекидневие и тези изделия за еднократна употреба са буквално навсякъде: бутилки за вода, козметични принадлежности, прибори за хранене, чашки… Отрицателното въздействие на нашата консумация на пластмаса върху планетата ни не се вижда веднага, но с времето се натрупва. Наистина се надявам все повече хора да се осъзнаят и да спрат използването на пластмаса. 

Иво: Определено пластмаса. Всички знаем това, но нямам представа как можем да се борим с него, когато това е по-евтин ресурс от рециклируемите материали.

Карим: Вярвам, че ако хората осъзнаят, че отпадъците ще съсипят планетата ни и всички нейни прекрасни места, ще спрат да замърсяват. Необходимо е обществото постоянно да се информира, даже и да се глобява, ако изхвърля своите отпадъци на нерегламентирани за това места. Хората се страхуват от глоби, така че 100 лв за изхвърлянето на боклук в природата би ги обезкуражило. Но ще оставим това на общината.

Присъедини се към групата на Карим, Ерик и Иво в социалните мрежи и следи за предстоящи активности за почистване, в които можеш да се включиш. Нека заедно направим България по-чиста!

Сподели

0Shares
0 0

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.