С велосипеди на Олимп или адреналин на макс

Кои българи успяха да се качат с велосипеди на гръцкия първенец?

 
0

Сподели

Shares

 

Олимп
Снимка: Михаела Стоянова

С велосипеди на Олимп?

“Не, това е абсолютно невъзможно”, строго и категорично ми отговори Мария Золотас, управителката на хижа „Агапитос Спилиос”, когато я попитах дали някои смелчаци  някога са се опитвали да изкачат Върха на боговете с велосипеди. В това си твърдение тя имаше право, защото почти целият й живот е преминал в хижата, от която се поема по стръмните склонове към „Трона на Зевс”.

Мечтата ми да се изкача на „Върха на боговете” е отколешна. Колкото и пъти да се наканя този толкова популярен връх, все нещо друго излиза на преден план и Олимп трябваше да почака. На 16 септември 1992 г. обаче най-после и аз станах гост на боговете. Масивът на Олимп така силно ме впечатли, че скоро, незабелязано дори от мен, станах негов фен и с различни групи запълзях по стръмните му склонове. Неиусетно изкачванията ми набъбнаха на 20. Всяко от тях ми носеше удовлетворение, но все нещо ми липсваше. Исках да организирам нещо по-специално. Мечтаех да изкача върха с велосипед. Предложих това на двама известни наши планинари и любители на планинското колоездене – Методи Бокушев (”Спартак”) от гр. Сандански и Димитър Шипочки от Самоков. Финансовите възможности и на двамата се оказаха по-силни от желаниеито им.

с велосипеди на Олимп
В Солун

Със значително по-големи възможности за реализация на идеята се оказа Георги Черноземски, инструктор по планинско спасяване и председател на клуба  „Екстремна наука и пътешествия” в Пловдив. Приемайки присърце възможността за едно необкновено вело приключение, само след няколко дни с него предприехме разузнавателно пътуване до Олимп. След внимателно оглеждане на традиционния път от юг преценихме, че пътеката е много стръмна и на доста места са оформени стъпенки с помоща на големи камъни и дървени трупи.

В Пловдив към идеята ни се присъединиха още двама ентусиасти – 72-годишният Ангел Барбанаков, състезател по спортно ориентиране, и 55-годишният инж. Трайчо Балтов, алпинист, ориентировач и въобще – печен планинар. Двамата веднага пристъпиха към реализация на проекта. Избраха пътя от север през гр. Катерини и селцето Петра и като че ли откриха верния път. Въпреки това, опитът им бе неуспешен. Олимп се оказал негостоприемен…

с велосипеди на Олимп

Годината 2002-ра за българите, като че ли бе посветена на Олимп. Повече от 500 нашенци, в това число и 150 читатели на в. „Ехо” изкачиха планината на Зевс. А когато заедно с четвъртата „Ехо”-група поех към Олимп почти едновременно, само че от север, към върха вече въртяха педалите 7 смелчаци, водени от Жоро. Владимир Гечев, секретар на байк-клуба за планинско колоездене, Вълчо Митев, директор на пивоварна фабрика в с. Труд, инж. Трайчо Балтов, собственик на ателие за поправка на велосипеди, както и Радослав Бояджиев, всички от Пловдив. Седмицата допълваха съпрузите Светлана и Вълко Вълкови от Русе и инж. Васил Карагьозов от София. Въпреки голямото ми желание, на самия връх не се срещнахме, както бе и уговорката ни. С групите на в. „Ехо” аз изпреварих колоездачите с два дни.

с велосипеди на върха
На върха

Няколко дни по-късно, седнали с Жоро в магазина му за алпийска екипировка в Пловдив, с интерес слушах разказа на Черноземски за тяхното невероятно пътешествие. След доста перипетии по трудния, каменист и стръмен път в късните часове на 26 септември, повече бутайки, отколкото въртейки педалите, седмината опъват палатките на 2400 м н.в. почти в чертите на с. Каливия. На следващия ден времето е благосклонно и те бързо набират височина и само за час и половина достигат вр. Скала (2866 м). Тук времето рязко се влошава. Върховете бързо се обвиват в гъсти мъгли и превалява ситен студен дъждец. Застудява. Оставащите 400-500 метра до най-високия от 7-те съставни върха на Олимп, вр. Митикас (2917 м) стават все по-трудни и често се катерят леки 2-3 метрови скалички. Благоразумието надделява. Смечаците оставят 6-те велосипеда на Скала и само един от тях, инж. Васил Карагьозов, поема по своята „Голгота” .

“Спускането надолу – продължава Жоро – беше невероятно. В гъстата мъгла често губихме пътя. Дъждът вече преминаваше в суграшица. С доста падания и незначителни охлузвания все пак достигнахме спасителното си микробусче. Що се отнася до самите велосипеди, тези от марките „Джант”, „Скот” и „Спринт” са се оказали достойни за предизвикателството „Олимп”, но сглобените в България „Аполо-Спринт” не са били на висотата на божествения връх.

Олимп
Снимка: Михаела Стоянова

От справката, която направихме преди, а и след това, смеем да твърдим, че никой друг преди не си е направил снимка на „Пантеона на боговете” с велосипед. А когато след месец показах снимката от върха на Мария Золотас, тя леко се засмя и вдигна нагоре десния си палец…

В заключение бързам да предупредя онези, които биха ме упрекнали, че не споменавам и други имена, били на европейския първенец Монблан (4807 м) и на Килиманджаро (5895 м) – Валери Георгиев и Николай Йотов от Тетевен, и Александър Илиев от София. Знам и за тях. Ще дойде и тяхното време.

                                                                                   

Сподели

Shares

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.