Никога не знаем какво ще ни поднесе утрешният ден и на какво сме способни, докато животът не ни постави в ситуации, от които на пръв поглед няма измъкване. Екстремното е мамещо, вълнуващо, предизвикващо, но често опасно и непредсказуемо.
В рубриката “(НЕ)възможно оцеляване” ще ви срещнем с няколко суперличности и техните реални истории. Тези хора, излязоха от утъпкания път, за да оставят следа и се срещнаха с ужаса лице в лице.
Какво направиха и как преодоляха уж непреодолимото, колко тънка е границата между живота и смъртта и къде в човешкото съзнание се намира онзи предел на оцеляването…?
Да изчезнеш в морето за 438 дни?!
Салвадор Алваренга е салвадорски рибар, за който едно от излизанията му в океана, се превръща в 14-месечна борба за оцеляване.
На 18 ноември 2012 г., ден след като излиза с рибарската си лодка в открити води, заедно с Езекиел Кордоба, животът му е на път да се промени завинаги. На 80 км навътре в Тихия океан, двамата биват сполетени от буря, заплашваща да обърне лодката им. Следва петдневен ад и борба с природната стихия…
Лодката на Алваренга е с дължина 10 м, без стъкла и светлини, които да сигнализират за помощ. На палубата – щайга от фибростъкло с размерите на хладилник, пълна с прясна риба: риба тон, махимахи и акули, уловът им след двудневно пътуване. Ако можеха да го изнесат на брега, рибарите щяха да имат достатъчно пари, за да оцелеят една седмица.
Освен това плавателния съд е натоварен с оборудване, включващо 70 галона бензин, 16 галона вода, 23 кг сардини за стръв, 700 куки, въдици, харпун, три ножа, три кофи за балиране, мобилен телефон (в найлонова торбичка, за да остане сух), GPS проследяващо устройство (не е водоустойчиво), двупосочно радио (батерията е наполовина заредена), няколко гаечни ключа за мотора и 91 кг лед за съхранение на улова.
Алваренга подготвя лодката с Рей Перес, обичайния му партньор и лоялен спътник, но в последния момент Перес не може да се присъедини към пътуването. Тогава рибарят излиза в морето с 22-годишния Кордоба, когото до момента на отплаването, не познава.
Бурята продължава цели пет дни… Алваренга стиска здраво руля, но вълните са толкова големи, че от пристанището забраняват влизането на лодки и кораби във водите. След близо час, забелязва промяна във видимостта на километри над водата. Рибарите са на около два часа път от сушата, когато двигателят започва да „кашля“ – ясен сигнал, че моторът е съсипан. Тогава се обаждат до най-близкото пристанище по радиото с надеждата, някой да се отзове на призива им за помощ. От централата им казват да пуснат котва, тъй като не могат да видят координатите им по GPS. Но уви! Алваренга не забелязва на тръгване, че котвата липсва…
Обезпокоен морски патрул тръгва да ги търси някъде из океана…
Докато вълните продължават да пълнят лодката с вода, Алваренга и Кордоба започват работа като екип. Със сутрешното слънце, виждат приближаващите се вълни, които се издигат високо над тях и след това изчезват. За да балансират лодката единият застава от ляво, другият отдясно, опитвайки се да противодействат на постоянното лашкане и заплахата от обръщане на лодката. Но вълните са непредсказуеми, а плажните им сандали не могат да осигурят сцепление.
Алваренга осъзнава, че техният улов – близо 500 кг риба – прави върха на лодката тежък и нестабилен, което води до не лесното решение да изхърлят обратно целия товар. След това следва ледът и допълнителният бензин. На следващия ден батерията на радиото се изтощава изцяло, моторът на лодката няма как да бъде поправен, а това означава само едно – двамата рибари остават сами в открите води на Тихия океан. Гневен Алваренга разбива на парчета двигателя и изхвърля машините във водата. Той вече знае – изход няма!
През нощта температурите са ниски, а дрехите и на двамата са подгизнали. Тогава решават да изпразнят хладилника от леда и с главата надолу да влезнат в него за по 10-15 минути всеки, за да се стоплят.
Насочват ли се на север към Акапулко или на юг към Панама? Използвайки само звездите за ориентир те губят представа за разстоянието.
Гладът също не прощава.
Алваренга започна да лови акули с голи ръце, стискайки главите им между ръцете си, защото по-рано водата е взела всичките им рибарски приспособления. Ядат рибата сурова, а няколко дни по-късно започват да пият урината си.
„Бях толкова гладен, че изяждах собствените си нокти, поглъщайки всички малки парченца“, казва по-късно Алверенга.
Минават два месеца. Никой не открива двамата бедстващи рибари… Кордоба започва да не се чувства добре физически и психически. Организмът му е отровен от яденето на сурови птици и взима решението да не консумира повече храна. Депресията унищожава бързо тялото му.
„Умирам, умирам, почти ме няма“, казва Кордоба една сутрин. Това са последните му думи.
Алваренга е в шок и първоначално не може да осъзнае случилото се: ‘Как се чувстваш?’ – пита често трупа.
Шест дни след смъртта на Кордоба, той осъзнава, че си говори с мъртвец. Взима решението да съблече дрехите му и да изхвърли трупа в морето, за да се запази здрав психически. Минават месеци, а покрай рибаря не минава и малка лодка, която да му окаже помощ и да го върне към цивилизацията.
ВИЖТЕ: (НЕ)възможно оцеляване: Мауро Проспери – 291 километра в плен на пустинята
Започва да халюцинира и да вижда, уж миващи кораби на хоризонта. Представя си малки острови насред океана, спасителен сал отнякъде, жив човек, с когото да разговаря…
И тогава се случва чудото!
На няколко километра в далечината, колебаещ се дали отново е мираж или истина, вижда малко островче. С ножа отрязва самоделните си шамандури, които държат поне малко лодката му стабилна, за да ускори скоростта към спасението си. На по-малко от един километър до брега, Алваренга слиза от лодката и започва яростно да плува. След като достига до брега, започва да търси отчаяно храна и жива душа.
Той не знае, че е попаднал на остров Тиле, атола Ебон, част от Маршаловите острови и едно от най-отдалечените места на земята.
Докато се препъва през храсталаците, изведнъж се озова изправен пред плажната къщата на Еми Либокмето и съпруга ѝ Ръсел Лайкидрик.
„Докато гледам отпред, виждам този бял човек там“, споделя Еми, която работи на острова. „Той крещеше. Изглеждаше слаб и гладен. Първата ми мисъл беше, че този човек е плувал до тук и сигурно е паднал от кораб. „
Еми и Ръсел го посрещат в дома си, но се оказва, че не говорят един език и Алваренга се опитва да им покаже случилото му се като го нарисува. Но как с молив да обясни 11 255 км в борба за оцеляване?!
На сутринта Ръсел отива до пристанището в главния град на Ебон, за да повика лекарска помощ. Салвадор Алваренга е спасен след 14 месеца в Тихия океан!
Медицинското състояние на рибаря, обаче непрекъснато се влошава. Лекарите подозират, че тъканите са били лишени от вода толкова дълго, че сега попиват всичко. Диангностицират го с анемия и смятат, че от продължителното време, в което е ял сурова животиска храна, черният му дроб е заразен с паразити.
Животът на сушата за салвадорецът не е като преди: в продължение на месеци Алваренга все още е в шок. Той развил дълбок страх не само от океана, но дори и от вида на водата. Заспивал само на включена лампа и постоянно се нуждаел от компания.
Историята на Салвадор е описана в книга, носеща заглавието „438 дни“, вдъхновена от реалнато преживяване на един обикновен рибар, оцелял по необикновен начин.
Още свръхчовешки истории в името на живота и как да оцелееш в неоцелимото, вижте в рубриката “(НЕ)възможно оцеляване”.
