116 години от първото зимно изкачване на Черни връх

На 31 януари 1905 г. 15 студенти успяват да изкачат първенеца на Витоша

 
0

Сподели

0Shares
0 0
Изглед към Черни връх, 1932 г.

На 30 януари 1905 г. по обед в района на „Кору Баглар” /днес Лозенец/ се събират петнадесетина младежи облечени в малко странни дрехи – ботуши, дебели вълнени панталони и пуловери. За връхна дреха те са се сдобдили със стари войнишки шинели, а на главите освен традиционните, по това време, калпаци и военни качулки. Всеки от тях е с раница, в която освен „пържено свинско месо, луканка и хляб” има и по традиционните 300 грама коняк на човек.

След като водачът на групата Алеко – по съвпадение съименник на родоначалника на организираното туристическо движение в България – Алеко Константинов, прави последна проверка на готовността, младежите потеглят към село Драгалевци. Навярно вече се досещате, че тяхната цел е изкачването на витошкия първенец Черни връх /2290 м/. Към 17 часа те достигат селото, където правят кратка почивка в селската кръчма, която както обикновено в тези зимни дни е пълна. Разбрали за намерението на младежите възрастните мъже категорично им заявяват:

Момчета, няма да успеете. Сега е зима. Снегът е дебел, а е и много студено. И най-вече по това време на Витоша има много вълци, които често слизат и до селото. Това което сте си наумили не е правил никой досега.”

Единствен кмета е на страната на младежите – смята, че студентите са млади, силни и амбициозни и ще успеят. Ще се качат и ще се завърнат живи и здрави.

В завързалия се спор се достига до облог между кмета и всеки поотделно от неверниците. Облогът е по кило вино. Развеселени от случилото се в селската кръчма, студентите тръгват за Драгалевския манастир, където ще нощуват. Нощта е ясна и студена, а утрешния ден обещава да е подходящ за успешно изпълнение на тяхната задача.

ВИЖТЕ:Маршрут във Витоша: от Железница до Черни връх

Рано сутринта на 31 януари бодри и отпочинали студентите са на път. В дълбокия сняг движението им е бавно. Водачеството се сменя на всеки 20-25 минути. Въпреки това при зори те успешно достигат малкото връхче „Бабин дуп” – едно наименование дело на шопското остроумие. Тук младежите намират следи от богата вълча трапеза – остатъци от рога и кости на разкъсан сръндак. Това не ги плаши, защото те са много, а и в раниците предвидливо са сложили два алтъ-патлака /пищова/. По обяд младите туристи достигат до „Вълчата скала”, където обядват и правят малко по-дълга почивка. Нагоре пътят им е ясен, а и снегът е по-твърд. Към 17 часа 15-те студенти-туристи са на самия връх. Денят е слънчев, а видимостта прекрасна. От 2290-те метра пред тях се открива чудна гледка – далеч на юг се белеят снежните върхове на Рила, а на север, тези на Стара планина. Ниско долу под тях загърната в дим и мъгла е София… Това е и най-голямата им награда за този ползотворен ден.

Преди да поемат по обратния път младежите поставят, в подножието на най-открояващата се скала на самия връх, списък, в който записват имената си и това, че на 31 януари 1905 г. те са осъществили една голяма своя мечта – първо зимно изкачване на Черни връх. Късно вечерта кметът, който е  спечелил облога ги очаква в кръчмата с по чаша вино.

На 1 февруари вестник Денъ ще отбележи:

„Зимна екскурзия до „Черни връхъ. На 30-ти миналия месецъ една група от около 15 души замина за „Черни връхъ” на екскурзия: – Екскурзиантите са могли да стигнатъ на върха вчера сутринта и снощи, всички бодри и весели се завърнаха обратно въ столицата.”

Към този много важен ден за туристическото ни движение след 60 години на страниците на списание „Турист” ни връща туристическият деятел Иван Байданов, който е сред 15-те студенти. А след още 56 години за това първо зимно изкачване, на витошкия първенец ви припомомням аз – доц. Сандю Бешев

 

 

Сподели

0Shares
0 0

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.