Ще бъде ли разкрита “Най-голямата загадка на Еверест”?

На 3 януари от 23:00ч. само по Discovery Channel алпинистът Джейк Нортън и екипа му ще се впуснат в най-голямото си приключение, за да открият кой пръв е покорил Еверест

 
0

Сподели

0Shares
0 0

 

Еверест
Снимка: www.everestat53.com

През 1953 година Едмънд Хилъри и Тенсинг Норгей записват имената си в световната история. Те са първите алпинисти, които успяват да достигнат връх Еверест. Възможно ли е обаче историята да греши? Какви са шансовете алпинистите Джордж Малъри и Андрю Ървайн да са достигнали върха първи и то през далечната 1924 година, носейки единствено провизии от първа необходимост и обикновена камера?

В епизода “Най-голямата загадка на Еверест” от новата поредица на Discovery Channel “Неразкрити”, която зрителите ще имат възможността да проследят от 23:00ч. на 3 януари,  Джейк Нортън и екипът му поемат на дълъг път, за да открият камерата на Ървайн и да намерят отговор на въпроса “Кой първи е стигнал върха?” Нортън е професионален алпинист, достигал Еверест 17 пъти. При едно от първите си изкачвания, когато е едва на 25 години, той е част от екипа, който намира останките на Джордж Малъри. Днес той е решен да разреши загадката свързана с първите алпинисти, но преди това отговаря на няколо въпроса ексклузивно за българските зрители на Discovery Channel:

Джейк, кои бяха най-големите предизвикателства за теб и екипа, с които се сблъскахте докато разрешавахте “Най-голямата загадка на Еверест”?

Мисля, че най-големите предизвикателства бяха същите, които ни затрудниха и през 2019 г. Най-голямата трудност отново бе чисто логистичната. Както знаем, Китай контролира северната част на планината и има много сериозни рестрикции и правила. При предишните ми експедиции наистина имахме повече свобода, както и възможността да се изкачваме с нашето собствено темпо и когато се почувстваме готови. Днес това вече е под контрола на Китай – те решават кога и кой може да се изкачва нагоре. Тяхно е дори решението кога можеш да пристигнеш в Базовия лагер. Поради тази причина, както и заради лошото време в планината, нашият времеви прозорец за работа беше значително намален от това, на което се надявахме и очаквахме. Имахме само няколко дни, за да изследваме горе, в най-високите части, които се намират над последния Базов лагер на височина повече от 8 200 метра. След това щяха да дойдат останалите групи. Докато изследвахме дойде обаждане от Калифорния и помислих, че имаме проблем с линията или с връзката. Заради регулациите на китайското правителство и заради атмосферните условия обаче се оказахме в ситуация, в която се опитвахме да си вършим работата и да изследваме докато в същото време хиляди други хора се опитваха да покорят върха. Това наистина ни изправи пред много логистични предизвикателства. Някои от тях бяха не само страшни, но и опасни и затрудниха целта, заради която се бяхме изкачили.

ВИЖТЕ:  На прицел: Еверест

Можеш ли да ни кажеш какви са шансовете да намерите камерата? Това не е ли по-скоро лудост?

Абсолютно. Искам да кажа, че изглежда лудост дори само да си го помислиш. Мисля, че ако някой ме беше попитал преди дали мога да намеря камерата или каквото и да било друго доказателство щях просто да кажа: “О, не, няма никакъв шанс“. Но в хода на изследванията си открих, че има забележително количество артефакти от експедициите преди Втората Световна война, които са скрити на много видни места – понякога съвсем близо до маршрута за изкачване. Не само това, но и много от тях са в изключително запазено състояние. Искам да кажа, че това, което открихме до останките на Малъри, изглеждаше така сякаш беше оставено преди не повече от 2 дни. Като например писма, които все още бяха ясно четливи. Затова мисля, че за намирането на камерата най-важно е първо да открием Андрю Ървайн, защото вероятно той я е носил със себе си. И ако някога успеем да го намерим, мисля, че ще открием и камерата.

Как се разви цялата идея за изследването на Еверест през годините?

Еверест наистина се променя през годините. Идеята за изследването му в наши дни наистина е странна, дори звучи невъзможна. Когато Малъри и Ървайн са били там, планината не е била чак толкова позната. До 1921 година, при първото пътуване на Малъри, никой чужденец не бил успял да се доближи на по-малко от 60 км от Еверест. Не са знаели как да стигнат, как да се изкачат, кои маршрути биха могли да използват. А днес повечето алпинисти могат да се изкачат по вече добре познат път. Шерпите, с помощта на алпинистите от Непал и Тибет въвеждат маршрут, поставят знаци, преместват палатки и оборудване, така че днешните алпинисти просто вървят по добре отъпкан път. Затова и вече няма много изследвания, които да се извършват там. Разбира се, хората все още тестват своите собствени граници – психически и физически, но планината е вече доста добре проучена и няма голям интерес в търсенето на нови маршрути в днешно време.

"Еверест"

Каква е причината да мислиш, че Еверест е бил изкачен по-рано от 1953 година?

Сигурно съм от групата на романтичните идеалисти, но наистина вярвам в това – убеден съм, че Малъри и Ървайн са покорили върха. Мисля, че са били на границата на възможностите си, но все пак са успели. Има една голяма причина да смятам, че те са стигнали върха и тя е продиктувана не от това, което открихме в Малъри през 1999 година, а от това, което не намерихме. Не успяхме да открием снимка и писмо от неговата съпруга Рут. Дъщеря им Клеър ни каза, че Малъри е обещал на съпругата си да остави предметите на върха. Малъри е бил романтик, със сигурност. Не мога да си представя да остави писмото и снимката в подножението на върха с думите “Е, Рут, това е достатъчно близо, ще ги оставя тук.“ По-вероятно е да се върне с тях, но когато открихме неговите останки не открихме нито писмото, нито снимката. За мен това е ясен знак, че те са успели да стигнат върха, но опасно късно на 8 юни 1924 година.

Какви са бъдещите ти планове около Еверест? Имаш ли идея какво е следващото нещо, което искаш да направиш или засега си приключил с изследванията на планината?

В миналото съм казвал, че приключвам с планината, но винаги се връщам. Затова се колебая да кажа, че със сигурност се отказвам. Това е планината, която ме очарова и която заема специално място в сърцето ми. Особено историите на Малъри, Ървайн и първите алпинисти. Бих искал да се върна, за да мога да разказвам още и още от техните истории. Една от мечтите, които имам, е да проследя техните първи маршрути. Ако днес ние летим до град Лхаса или се приближаваме към Еверест от страната на Непал, то през 1924 година са вървели пеша пет седмици като са започвали от Северна Индия през Тибетското плато само, за да достигнат първия Базов лагер. Да проследя този маршрут наистина би било сбъдната мечта за мен.

Непал - пътуването като трейлър
Еверест. Снимка: Людмила Стаменова

Сподели

0Shares
0 0

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.