Запознайте се с Дора от VMware. Тя е от онези хора, за които единствената възможна посока е напред и нагоре, независимо дали става дума за изкачване на четирихилядник, за участие в доброволческа акция или за това да се научи да кара колело на 30 години. В работно време се занимава с финанси, а в извънработно високите планини са голямата й страст. Толкова голяма, че прекарва дори медения си месец на над 4000 м в Сибир.
Но преди да стигнем дотам, да се върнем няколко години назад.
Дора и високата планина
Любовта към планината се възпитава и Дора е абсолютното доказателство, че това е така. Като дете изкарва летата си в Родопите, а ски кара от първи клас. С високата планина обаче я среща нейният настоящ съпруг, тогава – просто приятел от работа. По това време той вече е част от Софийски планински клуб и я запалва по по-предизвикателните височини.
“Не че бяхме обиколили всички върхове и дестинации в България, но в един момент на човек му се иска да пробва и нещо ново. Обичам предизвикателствата и си казах, че искам и аз да се кача на по-високо.”
Както всяка връзка, и тази на Дора с високата планина не е през цялото време цветя и рози. Когато я питаме дали това е било любов от пръв поглед, се засмива.
“Има моменти, в които си казваш: ох, защо си го причинявам това? Понякога човек трябва малко да си почине от емоциите, защото по-сериозните изкачвания са свързани с много такива. Трябва да мине малко време и да усетиш, че ти е залипсвало и искаш още,” разказва Дора.
Меден месец в Сибир
Дора и съпругът ѝ се оказват добър тандем и така в годината, в която официално стават мъж и жена, решават да предприемат пътуване до Сибир. Целта е изкачване на първенеца на Алтай – връх Белуха (4506 м). Към тях се присъединява малка група приятели, включително и кумата им.
Прекарват десет дни в планината, далеч от цивилизацията. Изкачването включва куп предизвикателства – студ, сняг (в средата на юли си спретват бой със снежни топки), лавини, които падат не твърде далеч от тях, липса на вода и ограничени дажби храна, тъй като всичко се носи на гръб. Заради лошо време точно преди атаката на върха прекарват три дни в палатките на един от лагерите в очакване на прозорец. Но именно трудностите са причина в планината човек да се срещне с много позитивни хора и в крайна сметка да запази спомени за силен дух и приятелски моменти, споделя Дора.
Бягането и колелото
Високото и необятното на планинските простори безспорно зареждат с адреналин, но човек не броди всеки ден из тях. Затова дори в ежедневието си от понеделник до петък Дора е активна и се старае да поддържа форма за сериозните предизвикателства на открито.
Когато не е на работа, предпочита да прекарва времето си навън вместо да се затваря за тренировки във фитнеса. Харесва бягането, което ѝ служи за поддържане на форма, а сезонът няма значение за нея – тя се старае дори и зимата да тича редовно. Но както и с другите неща, с които се захваща, Дора приема бягането като възможност за израстване – и така спортният ѝ дух я отвежда до успешното приключване на маратона в Атина. Всъщност първоначално мисли да се включи в полумаратона, но в крайна сметка решава да скочи в дълбокото и да се пробва на пълната дължина.
Често можете да я засечете по софийските улици и на две гуми макар да се научава да кара колело чак на 30 години. Причината е, че когато всичките ѝ приятели са с колелата в парка вечер, тя е единствената, която трябва да измисля алтернативни начини на придвижване. Дора има достатъчно инат, за да усвои баланса на две колела, а мъжът ѝ има достатъчно търпение, за да я научи на това. Дора споделя, че двамата се допълват по един почти перфектен начин – всеки подтиква другия да се развива в различна посока.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Момчил от VMware, който съществува между въздуха и водата …и дори работи
Дора и VMware
Що се отнася до работата, Дора е доказателство, че ако си достатъчно упорит, можеш да успееш във всичко. След като първият ѝ опит е неуспешен, тя кандидатства втори път във VMware и става част от Channel Finance екипа.
“Усещах, че VMware е компанията, в която искам да работя. След като втория път успях да стана част от екипа, съм убедена, че съм направила правилния избор,” разказва Дора.
Там работи с хора от различни части на света, но в един момент решава, че е време за нещо ново. Възползва се от възможността за вътрешна ротация в компанията и от началото на 2020 г. става част от Central Sales Finance екипа – друго подразделение на отдела по финанси, където се занимава предимно с планиране на booking-и.
“Когато станеш част от компанията, не означава, че това ще е конкретната позиция, на която ще прекараш години. Самата компания стимулира хората да пробват нови неща, обучения, смяна на екипи, ротации”.
Как хобитата и работата се допълват
Макар финансите и алпинизмът на пръв поглед да нямат много общо, за Дора са естествено свързани – в много случаи те изискват едни и същи качества.
На първо място за нея е търпението. Изкачването на върхове не е винаги свързано с непрестанно движение напред и със сигурност не е винаги “на всяка цена”. Понякога се налага да можеш да чакаш, а има ситуации, в които търпението е единственото правилно решение.
Спомня си за една от най-инфарктните ситуации, в които се е озовавала. “Едно от най-изпълнените ми с адреналин преживявания, от гледна точка на пряк риск за живота, беше преди няколко години по време на едно изкачване в Алпите. С моя мъж бяхме свръзка и ни връхлетя гръмотевична буря. Ние се разминахме леко, вече се бяхме доближили близо до хижата, но самата мисъл как пикелът жужи до главата ти и гръмотевици падат близо до теб, беше доста плашеща. Проблемът беше, че бурята хвана точно на върха другата свръзка от наши приятели, които бяха малко след нас. Ние седяхме в хижата и не можехме нищо да направим. Следяхме с бинокъл къде са, но не е разумно да се излиза в такова време”.
В крайна сметка всичко завършва благополучно. Дора признава, че търпението, на което я учи планината, със сигурност ѝ помага и в работата. Това се отнася и до хладнокръвието. “Убедила съм се, че когато човек се отдаде на емоциите и на стреса, това не му помага да излезе от ситуацията. В работата често има моменти, когато положението е малко по-напечено и хобитата ми, които влизат в графата “екстремни спортове”, ми помагат по-лесно да се справям със стресовите ситуации в компанията,” признава тя.
Дора и Sofia Heroes Group
Дора има отношение към доброволчеството още преди да стане част от екипа на VMware, но когато започва работа там, разбира, че духът на взаимопомощ и творенето на добро са ценности и на самата компания. Sofia Heroes Group е доброволческият отряд на компанията, в който всеки може да се включи и да дарява времето си за смислени каузи по негов вкус.
“За Sofia Heroes и за доброволчеството чух още в първия ден в компанията. Всеки от нас има възможност да дава 40 работни часа годишно, в които да помага на избрана от него кауза или неправителствена организация. За мен е много важно това, че работодателят ми в лицето на VMware стимулира всички нас да даваме от себе си за добри каузи,” споделя Дора.
Тя вижда как участието в Sofia Heroes Group не само помага на хората в нужда, но и допринася за създаване на екипен дух между колегите. “Смятам, че груповите занимания, по време на които ние даваме нещо на обществото, в което живеем, всъщност карат всеки от нас да се чувства по-пълноценен като индивид. Но освен това ни помага и да сме по-сплотени. Това е един от начините да се формира екип. Работата не е единственото нещо, което трябва да ни обединява. В крайна сметка аз прекарвам с тези хора в офиса повече време, отколкото със своето семейство. Те са нещо като професионалното ми семейство и се чувствам страхотно, като можем заедно да отидем да изчистим градинка, да боядисаме детска площадка или да направим някакво друго добро”.
Миналата година екипът на Дора организира коледна работилница. Изработват картички, свещници и други неща, които даряват на различни фондации, които участват с тези артикули на коледни базари. Дора споделя, че ѝ се иска да участва във всички доброволчески акции, но това е невъзможно, затова се старае да разпределя времето си така, че да може да се включи в колкото се може повече каузи.
