Бягство по съветски: Океанограф прекарва три дни в океана, за да избяга от родината си

Станислав Курилов с удивителна житейска история!

 
0

Сподели

0Shares
0 0
Снимка: rbth.com

Океанографът Станислав Курилов е от онези вдъхновяващи личности, които са готови на безпрецедентни постъпки, отстоявайки себе си. През далечната 1974 г. руснакът е принуден да рискува всичко в името на свободата и науката, напускайки по нетрадиционен начин бившия Съветски съюз. Постъпката му скандализира и удивлява обществото и десетилетия по-късно все още е повод за размисъл.

На 13 декември 1974 г. круизният лайнер „Советский Союз“ плава във водите на Тихия океан. На борда му е и Станислав Курилов, известен съветски океанограф и бъдещ “предател на Родината”. Слава, както го наричат, поема по палубата към кърмата, изважда чанта с плавници, маска и шнорхел за гмуркане и прави невъзможното… скача в ледените води на океана.

Скокът му не е опит за самоубийство, нито пиянска шега. Скокът му е бягство.

Пътят към океана

По съветските стандарти Курилов е необичаен човек: от млад  практикува йога, спи прав, не яде по 40 дни и медитира. Има и впечатляваща кариера: психолог, океански навигатор, водолаз и акванавт. Като учен работи в подводна лаборатория под повърхността на Черно море, където прекарва няколко месеца на дълбочина 14 м. Въпреки всички тези успехи, Курилов е натъжен от едно нещо – невъзможността да практикува в чужбина с водещите световни океанографи.

“Имахме споразумение с Жак Кусто за проучване в Тунис, но проектът пропадна… Експедиция до атолите на Тихия океан също се провали. Цяла година се подготвях за водолазната мисия. Но властите отново ми отказаха виза, казвайки, че посещението на капиталистически страни не е подходящо.“, пише в дневниците си.

Причина за отказ на визата е фактът, че Курилов има роднина в чужбина: сестра му се омъжва и емигрира в Канада. По онова време в СССР смятат хората, които имат роднини в чужбина за “неблагонадеждни” и не им се позволява да пътуват извън страната.

Снимка: rbth.com

“Стъпка в неизвестното’’

В крайна сметка Курилов решава да избяга от СССР. Идеята зрее дълго, а възможността се появява през зимата на 1974 г. когато вижда обява за круиз. Океанският лайнер „Советский союз“ трябва да потегли на 20-дневно пътуване от Владивосток до Екватора и обратно, без да посещава чужди пристанища, което напълно устройва океанографа.

„Зад вратата на всяка каюта имаше музика, пиянски викове, смях… Туристите  преживяваха всеки ден от скъпоценната си ваканция“, пише Курилов в дневниците си.

ВИЖТЕ: Историята на най-дългото плаване с каяк или как Оскар Шпек достигна от Германия до…

За да не бъде заподозрян, той участва в общите забавления от програмата на круиза, но всъщност прекарва повече време, изучавайки кораба. След няколко дни осъзнава, че ще може да скочи само от кърмата на основната палуба, точно под витлото. Освен това, въпреки че е изчислил оптималният маршрут, той има само приблизителна представа за посоката, в която трябва да плува – океанският кораб се насочва на юг покрай Тайван и Филипините.

„Помолих Бог за късмет и скочих в неизвестното. Когато изплувах на повърхността, бях ужасен. До мен беше огромният корпус на лайнера и гигантското му въртящо се витло!”, пише той.

Снимка: rbth.com

Отличен плувец, Курилов не се озовава под витлото, но това е само началото на изпитанието му. Първата нощ плува, насочен от светлните на изчезващия лайнер. В следващите дни се ориентира от звездите през нощта.

Ученият плува часове, без да спира.

“Океанът дишаше като живо и мило същество. Трябваше само да наклоня глава към водата и пред очите ми щеше да се отвори фантастичен фосфоресциращ свят …”

Поради проблеми с навигацията и теченията, вместо планираните 80 км ученият изминава почти 100.

След два дни в океана, най-накрая вижда бряг, но силно течение го завърта и шансовете му за оцеляване намаляват значително.

ВИЖТЕ: “Стоманеният дядо”, който измина 1800 км с велосипед

Спасението

Едва на третия ден, обезсилен до краен предел, Курилов е изхвърлен от огромна вълна на брега на малкия филипински остров Сиаргаро.

След като местните откриват океанографа, новината за неговото бягство бързо се разпространява в международните медии. След разследване от филипинските власти беглецът е депортиран в Канада, където получава канадско гражданство.

Живот след бягството 

Някои хора смятат Курилов за герой, други го виждат като егоист, който е подвел близките си и ги е изоставил в СССР.

“По-малкият му брат Валентин пострада в резултат на действията на Станислав. Той живееше в Ленинград, работеше като океански морски навигатор и имаше достъп до западните пристанища. След бягството на Слава, Валентин е осъден условно на 10 години за държавна измяна и уволнен от работата. Съпругата му го напусна, живееше в бедност, започна да пие … И вече не е сред нас.”, споделя Елена, изоставената съпруга на Курилов.

След бягството си ученият работи първоначално като пицар, а след това за океанографски компании, опериращи в Канада, Америка, Хавай и Северния ледовит океан. През пролетта на 1986 г., се премества в Израел и си намира работа като океанограф в Хайфския университет.

Ученият умира на 29 януари 1998 г. По време на любителско гмуркане се заплита в рибарски мрежи и не успява да излезе на повърхността никога повече.

Когато съпругата му Елена получава вещите на съпруга си, тя открива дневника му, а по-късно от записките му издава книгата „Сам в морето“, от която светът научава за едно от най-смелите бягства от СССР.

Снимка: rbth.com

Сподели

0Shares
0 0

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.