Андре Грабс за рекордните 135 метра на един дъх: Най-големият ми страх беше нервността

48-годишният Андре Грабс постави в езерото Мусвайер, край Фрайбург, нов световен рекорд

 
0

Сподели

0Shares
0 0

На връх националния празник на Германия, 3-ти октомври, 48-годишният Андре Грабс постави в езерото Мусвайер, край Фрайбург, нов световен рекорд. Той се гмурна и преплува без плавници на един дъх 135 м на дължина за 2:54 мин.

Специално за 360mag.bg малко по-късно той даде интервю, в което разказва за детството си в Източна Германия, подготовката си за този опит и общото между пеперудите и подводния свят!

Снимка: Матиас Зилберт

Здравей Андре, били се представил с няколко думи на нашите читатели?

Здравейте, казвам се Андре. От повече от 32 години живея до Фрайбург, в подножието на Шварцвалд. Детството си, до шестнайстата си година, прекарах в Дрезден, бившата Германска Демократична Република /Източна Германия/.

Като малък нямах почти никакъв достъп до съвременните медии. Поради тази причина прекарвах много време сред природата, откъдето дойде и интересът ми към ентомологията (инсектология – бел. авт.), минералогията и гмуркането.

Тук, във Фрайбург, преди 28 години, се запознах с жена ми Карин. Днес имаме двама сина на 23 и 20 години. Първата профеисия, която изучих, беше тази на дърводелец. После се преориентирах към социялен работник.

Днес работя в институция за деца и младежи с увреждания. В ръководството съм на БУНД, природозащитна организация в Германия, която се ангажира активно в опазването на видовете и климата. Освен с гмуркане се занимавам и с картотекирането и изучаването на света на пеперудите, като изнасям лекции по темата и организирам екскурзии.

Откога практикуваш апнея гмуркане? Как откри този спорт за себе си?

Всъщност това е тясно свързано с моето минало в ГДР, където всяка свободна минута прекарвахме в езерото, недалеч от вкъщи. Всичко започна с един вид игра на гоненица във водата. Така открих, че всъщност мога без проблеми да се крия дълго време под вода.

Следващата голяма стъпка беше водолазната ми маска, благодарение на която открих красотата на подводния свят. Тишината и плавните движения под вода ме грабнаха и аз реших, да стана част от тази магия.

От повече от десет години имам щастието да се занимавам професионално с апнея и гмуркане при Ник Линдер – световният рекордьор по гмуркане под лед – тук във Фрайбург. В началото посещавах неговите курсове, а вече съм и един от треньорите в неговата школа.

Какво те привлича най-много в гмуркането?

На първо място това е подводният свят – преди всичко безтегловността и свободата, които гмуркачът изживява, когато се потопи в него.

Водата е и един учител. При всеки досег научавам нещо повече за мен и моето тяло. Няма по-добър начин човек да стане част от този свят, освен ако самият той не се превърне във вода.

Снимка: Матиас Зилберт

На 3-ти октомври тази година подобри рекорда за гмуркане на дължина в открити води без плавници, като преплува 135 метра за 2:54 мин на един дъх. Както точно протече този опит?

На сушата премерихме въжето до 140 метра. На всеки 25 м поставихме маркировка и на дълбочина от 1,8 метра го опънахме. Крайната цел беше една пясъчна коса в средата на езерото. За съжаление видимостта във водата беше много лоша, не повече от метър.

Няколко дена преди това времето се обърна и стана наистина студено. Валеше като из ведро. Определено нямах оптимални условия, най-вече за психиката. Моят най-голям страх беше нервността, защото очакванията бяха големи. Бяхме поканили телевизията, спонсорите искаха успех, публиката гледаше в очакване. Най-трудно беше да си освободя психиката от всичко това.

Дори аз се учудих колко добре успях да се успокоя точно преди старта. Самото гмуркане мина много добре и сравнително лесно. От 75-тия метър знаех, че ще успея.

Изплуването на повърхността беше въпрос на едно разумно решение, не исках да рискувам.

Какво различава гмуркането в открити води без плавници от другите апнея дисциплини?

На първо място липсва чувството за скоростта. В басейна се ориентирам по плочките на дъното колко бързо се движа. В езерото, при тази лоша видимост и тънкото въже, само предполагах. Трябваше да се обърна навътре към мен и да изградя един добър и постоянен ритъм, за да съм сигурен в успеха.

В открити води липсва обръщането в края на басейна. Така се губят важни метри от крайния резултат. Например в басейн за същото време, като това от рекорда, успях през февруари в Инсбрук, Австрия, да преплувам 156 м.

Снимка: Матиас Зилберт

Колко опита направи преди да успееш да счупиш рекорда?

Предприех общо пет опита в пет различни дни. Три от тях преминаха добре, два не чак толкова. Най-вече мислех обаче за опитите, в които не успявах да се доближа до целта. Налагаше ми се да изплувам преди края. Психиката ми отказваше, а и усещах хипоксия преди 130-тия метър. Причината беше, че между дните за тренировка, липсваха дни за почивка. Нито един гмуркач не трябва да подценява важноста на доброто възстановяване.

Как премина подготовката ти за рекорда?

В предходните месеци гледах да съм поне 3–4 пъти седмично във водата. Това не винаги беше възможно, така че ми е случвало да успея само веднъж да тренирам.

Моите колеги гмуркачи се интересуват предимно от дълбочинните дисциплини. Въпреки това аз отивах с тях и се гмурках, само че без плавници. Останалото време тренирах плуване и техника.

Пътят ми до работа също превърнах в тренировка. Карах колело по хълма нагоре към един километър и винаги се стараех да задържам дъха си между два стълба на уличното осветление. При следващите два респективно дишах свободно. Това беше една добра подготовка за CO2 натоварването при гмуркане.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Пулс: 37 удара в минута

Снимка: Матиас Зилберт

Какви бяха първите ти мисли, след като изплува над водата след почти три минути и 135м дистанция?

Успях! Бях в добра кондиция и здрав! Лекота и благодарност. Радвах се на лежерните часове и дни, които предстояха.

Ще се опиташ ли да подобриш твоя собствен рекорд?

Ще си помисля дали отново бих искал да поставям рекорд. Това е едно голямо усилие и много работа. Все пак вече съм на 48 години, така че нямам и много време за разсъждение по темата. Но ако някой друг подобри моя рекорд, може и да се опитам пак! Мое основно занимание оттук нататък ще бъде обучението на гмуркачи.

Силна ли е конкуренцията в тази дисциплина?

О, да! Само тук в Южен Шварцвалд Томас Плум е един от хората, който преди две години подобри с един метър стария ми рекорд от 130 м. В световен мащаб е въпрос на време някой от водещите атлети да се опита и да ми отнеме постижението. Но рекордите са за това, да бъдат подобрявани.

Снимка: Матиас Зилберт

Какви са другите ти големи постижения?

При дълбочинното гмуркане личното ми най-добро постижение е 61 м в дисциплината CWT (CWT constant weight – атлетът се гмурка на дълбочина с плавници, само с неговото тегло, но се дърпа при потапяне и изплуване за въжето бел. авт.). В Инсбрук взех два пъти злато със 156 м без плавници в басейн и в общото класиране. При статиката достигам над 6:30 мин.

Любимите ми дисциплини си остават без плавници. Тях нося само в морето, когато ловувам или разглеждам подводните пейзажи.

Всеки човек ли е способен на тези постижения или вие състезателите имате някаква тайна?

Не смятам, че всеки е способен на това. Не трябва и да е. Дори между нас има феномени, които никой не може да обясни. Мой приятел е по-добър в статиката, но не може и 80 метра да изплува в басейн. Затова пък е много добър плувец и маратонец. Аз нямам логично обяснение. Може би доброто оборудване също играе роля.

Но всеки човек може да стане гмуркач, ако иска това. Може би трябва да промени начина си на живот. Това при всички случаи обаче ще доведе до по-добра кондиция и здраве.

Как тренираш, за да достигаш постоянно високи резултати?

В общи линии карам много колело и плувам. Да тичам не мога, заради моя стара травма. Два пъти седмично гмуркам с групата около Ник Линдер. За да поддържам гъвкавостта на тялото тренирам от време на време йога и капоейра. Много движение, много време на чист въздух – това е моят девиз.

ВИЖТЕ ОЩЕ: 4 удивителна факта за свободното гмуркане

Снимка: Матиас Зилберт

Как се развива гмуркането като спорт последните години? Как си го представяш в бъдеще?

Виждам една общност, която непрекъснато се разраства и един спорт, който става все по-популярен. Въпреки това не вярвам, че ще достигнем някога мащаба на олимпийските дисциплини.

Твоята друга голяма страст са пеперудите! Има ли връзка между светът на инсектите и подводния свят?

Да, има! Аз първо открих подводния свят и започнах да се гмуркам, за да го опозная по-добре. Няма по-добър начин да се доближиш до тази вселена от този без технически средства.

Животинският свят ме привлича. Аз прекарвам часове сред природата, за да снимам пеперуди. Искам да покажа на света колко красива е нашата планета. Това е моята мисия, във и над водата.

Какъв съвет би дал на начинаещите гмуркачи?

Да си дадат време. Не трябва бързо да се гонят целите. Да се радват на малките успехи и никога да не тренират сами! Когато разберат в коя посока искат да се развиват да си набавят нужната екипировка, за да не се загуби удоволствието от спорта. Най-важното е да се научат да слушат водата. Един начинаещ винаги трябва да следи дали усилията, които влага, водят до съответния резултат.

Сподели

0Shares
0 0

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.