Neverest Ocean Row: Из дневниците на първата българска океанска гребна експедиция

Постижението е от голямо значение за страната ни!

 
0

Сподели

0Shares
0 0

 

Снимка: личен архив

Някои приказки започват с “Имало едно време…” Приказката на Макс и Стефан Иванови обаче започва с “Един ден решихме да прекосим с гребане Атлантическия океан…”

На 6-ти октомври баща и син постигат невъзможното – успяват само с гребане да прекосят Атлантика. Приключението продължава 115 дни, от които 105 са изцяло в океана, единствено с помощта на малката си гребна лодка, носеща името Neverest.

Това е първата за страната ни океанска гребна експедиция! Максим става най-младия океански гребец в света успешно прекосил океан (когато отплават на 14 юни 2020 г. от Портимао, Португалия, Макс е само на 16 години и 293 дни). Това е и първото прекосяване на Атлантическия океан с гребна лодка от изток на запад през сезона на ураганите (юли-октомври).

“Каузата се посвещава на донорството в България и подкрепя инициативата „Да! За живот!“.. Тя не отнема нищо от дарителя, нито от близките му, но може да спаси много животи.”

За да си припомним как се осъществи това уникално за страната ни постижение и да разберем през какви препятствия преминават баща и син, поглеждаме хронологично назад към най-вълнуващите моменти от невероятното приключение на Макс и Стефан Иванови и не спираме да мечтаем…

 

Снимка: личен архив

Ден 1 /15-ти юни/, пристанището в Портимао, Португалия.

В пълна бойна готовност, Neverest се отправя на първото си презокеанско пътешествие. Времето е слънчево, а Макс и Стефан стремглаво загребват към мечтата…

Четири часа по-късно обаче, западните ветрове започват да ги тласкат към брега, което налага пускане на парашутна котва. Изваждането на котвата от водата отнема около час, но това не предвещава отказване…

Снимка: личен архив

Ден 4/18.06/, някъде в океана

Стефан и Макс успешно преминават търговските корабни ленти на Гибралтар. Двамата разчитат на пасивен радиоотржател и на устройство AIS (автоматизирана система за идентификация), която предупреждава за потенциални сблъсъци с други плавателни средства. Инцидентите са избегнати и двамата продължават с нови сили напред.

Ден 6 /21.06/, някъде в океана

Нощта в океана винаги е непредвидима, особено на 70 км от брега на Мароко…
Два пиратски /сериозни сме!/ кораба приближават Neverest. Подозрителният факт, че корабитеедновременно изключват AISES (системата, която показва точното местоположение на кораб до близките кораби, за да избегнат сблъсъци), Макс и Стефан решават също да изключат своята АИС, заедно с отличителните светлини на борда. Това ги принуждава да гребат в нищото близо пет часа, до изгрева.
Снимка: личен архив

Ден 9 /24.06/, някъде в океана

Автопилотът и резервният такъв започват да се самоизключват. Това е проблем, тъй като уредите помагат на Макс и Стефан да поддържат правия курс в открито море и възпрепятстват преобръщането на лодката.
Навременното откриване на проблема позволява на гребците да се свържат с необходимите експерти и да поръчат до пристанището на остров Лансароте, Канарите нужните резерни части – пилотска контролна глава и безжично устройство за дистанционно управление.
Снимка: личен архив

Ден 18 /2.07/ остров Лансароте, Канарските острови

След седмица в чакане на резервните части за автопилота, най-после са доставени, и нашите момчета отново са готови за път. Приключението продължава!

Ден 26 /9.07/ някъде в океана

На 26-тия ден от отплаването си Стефан и Макс са изминали приблизително 1500 км/ 800 морски мили или 1/4 от цялото разстояние.
Ветрове от 20-22 възела и  “вълни – перални машини” са постоянни спътници на гребците, които често се принуждават да пускат парашутната котва,когато стане наистина трудно и вълните започнат да връхлитат палубата.

Ден 32 /16.07/, някъде в океана

За първи път от началото на приключението си в открити води Макс и Стефан виждат акула, според думите им, дълга цели шест метра! За щастие акулата не проявява интерес към  Neverest  и след няколко кръгчета, около лодката, се изгубва в далечената.
Снимка: личен архив

Ден 41 /25.07/, някъде в океана

3000 км в океана или 1600 морски мили за 31 дни в открити води / без да броим престоят на Канарските острови/ или  половината път от пътешествието през Атлантика!

Ден 51  /7.08/, някъде в океана

Ситуацията с пандемията от коронавирус в Бразилия ескалира и гребците ни са принудени да променят крайната дестинация от Форталеза, Бразилия на Кайен, Френска Гвиана.
Това увеличава маршрута им с около 400 км, но за утеха на гребците преобладаващите ветрове са по-благоприятни.
Снимка: личен архив

Ден 73 /29.08/, някъде в океана

Повече от седмица Макс и Стефан се борят с течение, което се движи с 0.7-1.3 възела (1.3-2.3 км/час) на югоизток и възпрепятства движението им по курса на запад.
Всяко спиране, дори за кратка почивка, ги отнася все по-назад и надолу. Дори плаващата им котва не успява да промени ситуацията – течението я бута заедно с лодката в същата посока.
Картографирането и прогнозирането на океанските течения се оказват много по-неточни от ветровете, тъй като се основава на математически модели, получени въз основа на сателитни данни за налягане и температура, а не на действително движение на водните маси. В тази ситуация навигаторите съветват нашите герои да продължат в посока към Венецуела, за да компенсират отклонението по курса.
Снимка: личен архив

Ден 81 /6.09/, някъде в океана

Сателитният телефон и хот-спот устройството не работят от няколко дни, заради влажността на въздуха в океана. Макс и Стефан са принудени да използват вторият сателитен телефон за връзка със света.
За 81 дни, 74 от които в океана, гребците ни са оставили зад себе си феноменалните 6020 км, повече от предварително планираното разстояние, за това време.

Ден 91 /16.09/, някъде в океана 

Сезонът на ураганите посреща мореплавателите с тропическа буря. Макс и Стефан са изправени пред сериозно океанско предизвикателство.
Въпреки, че са потърсени от служби за морско спасение, решават да не напускат лодката и да изчакат в кабината преминаването на тропическата буря.
Снимка: личен архив

Ден 99 /24.09/, някъде в океана

Двамата българи преживяват още една среща – този път с една от най-бързите риби в океана – огромен марлин с дължина 3-4 метра.

Ден 108 /4.10/, някъде в океана

Neverest упорито бори вълните. Пред носа на лодката са по-малко от 185 км или 100 мили до Барбадос. Краят е близо!
Снимка: личен архив

Ден 109 /5.10/, Барбадос, Карибските острови

Земя!!!
Стефан и Макс Иванови виждат земя за първи път от 3 месеца.
Първата океанска гребна експедиция за България вече е факт!
Снимка: личен архив

Сподели

0Shares
0 0

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.