Бегачката Мария Николова е новият рекордьор при жените в преминаването на емблематичния маршрут Ком-Емине. Състезателката успя да завърши предизвикателството от 600 км за феноменалните 5 дни, 16 часа и 43 минути, с което подобрява рекорда на Антония Григорова, която през 2017 г. успява да премине изпитанието за 5 дни, 22 часа и 55 минути.
„Изпитах удоволетворение от достигането до крайната цел. Това беше най-тежкото предизвикателство, което съм имала досега. Цялото преживяване още го осмислям, защото е като един сън и всичко е едно. Няма ден, няма нощ, бях като в един дълъг сън.“, споделя състезателката.
Николова, завършва маршрута заедно с приятеля си Константин Атанасов, малко след като края на формата „Витоша 100 км“, отново с рекорд. Тя получава достатъчно време да се възстанови и твърди, че решението за Ком-Емине идва спотанно, без специална подготовка преди това.
ВИЖТЕ: Божидар Антонов завърши скоростното си преминаване по Ком-Емине
„Не беше много планирано. Цяло лято си говорим да го направим предвид и обстоятелствата, че няма много състезания. Реално решихме в четвъртък, че през уикенда, който предстои, трябва да тръгнем. Не сме правили съвсем целенасочена подготовка, но пак имахме някаква основа да тръгнем сега, за разлика от предишни години.“
Споделя, че благодарение на приятели и познати, успява бързо да организира местата за подслон и храна по пътя.
Маршрута не се оказва просто предизвикателство. Малкото сън в подобни надпревари се оказва най-голямата трудност. През първите два дни Николова и Атанасов са спали общо 1.30 ч., като в останалото време освен два периода от по 3 часа, почивката се състояла в кратки спирания по 15 минути. Друга пречка са болките в мускулите, които независимо от подготовката и опита в маратони, е неизбежна.
ВИЖТЕ: Илко Илиев постави нов рекорд по Ком-Емине с колело
„Пет дни си непрекъснато в движение. В един момент липсата на сън започва много по-силно да дава отражение и да се усеща. Не знаех как ще протекат нещата, тъй като аз нямам опит в подобен тип натоварвания. Не знаех какво да очаквам от себе си, дали изведнъж няма много да ми се доспи, дали ще се храня както трябва до края. Последните десет километра минаваха много бавно и беше ужасно. Всеки километър имаш чувството, че си минал два километра, а то няма и един. След като се видя фара и морето, на мен ми се стори ужасно далеч, защото бяхме много изморени“.
Мария е убедена, че благодарение на това, че не е била сама по маршрута, е успяла да го завърши за рекордно време и споделя:
„Всеки имаше моменти на спад. Редувахме се. Докато единият имаше момент на спад, другият го дърпаше, и обратното, което помагаше много. Вече ако си съвсем сам, нещата биха били по-тежки“.
