В поредицата “Живот под карантина: свежи мисли с…” ви показахме една различна гледна точка към ежедневието ни от март досега – за да не спирате да мечтаете за бъдещи приключения. Уверени сме, че каквото и да става, светът наоколо ще продължи да съществува – заедно с доброто в него. И се оказахме прави.
В последното ни интервю от поредицата, което за всеобща радост се случи след „пленничеството“, ви срещаме с неуморните Вальо и Бобо от Българския фрийрайд отбор, които и този зимен сезон ни показаха забележителни спускания, категорични умения със ските и отлично представяне в световни фрийрайд формати. Равносметката им за зимен сезон 2019/2020 ни доказа за пореден път, че на българска фрийрайд сцена има и и стремглаво върви напред към световни титли. Къде ги заварихме в последните дни от карантината и какво правят фрийрайдърите като приключи сезона?
Денят и мястото: инструкции за употреба
Вальо: Още преди началото на карантината отидохме в една селска къщичка до Своге с приятелката ми. Тогава се прибирахме след две седмици в Австрия и бяхме решили, че е разумно да си направиммалко изолация далеч от града. Впоследствие си останахме. Това си има плюсовете, защото поне имахме свободата да мръднем с колело или да се разходим на природа, без партизанстване J.
Не мисля, че раздавам много съвети, но определено в такъв момент е важно да проявим отговорност и елементарна мисъл, ако не за самите нас, то поне за близките и другите хора. Целият свят се намираше в ситуация с обективна опасност с много фактори, за които все още доста не е ясно. Въпреки това е много важно като общество да не позволим на хората с власт да използват тази ситуация за личните си интереси.
Бобо: След като прекратиха състезателния сезон в средата на Март и наложиха карантината започнах да прекарвам времето си предимно вкъщи, в София. Категорично не беше лесно да се адаптирам към „затворения” начин на живот, но в крайна сметка това има и своите положителни черти. Успях да обърна необходимото внимание на семейството и близките си. Всички получихме шанс да направим нещата, за които никога не ни оставаше време и отлагахме.
Сега ти е паднало
В: Започнах онлайн курсове за Форекс търговия, нещо към което имам интерес от известно време. Също така почнах да хвърлям баскетболна топка в двора на училището на селото, нещо което почти не съм правил последните 10-на години – още едно от предимствата на селския живот.
Б: Нещо, което е може би малко необичайно. Най-накрая ми остана време да се спра на едно място. Мотах се вкъщи, учих, тренирах. Като цяло си намерих доста дейности, които да запълнят времето, което по принцип бих прекарал навън, независимо дали ще съм с приятели на градска разходка или в планината.
Убиец на скука
В: Горните неща плюс четене на книги, даже се върнах към видео игрите, NBA Live, първата игра, която съм си свалял на телефона.
Б: Когато ми доскучаваше си бърниках по колелото – разглобявам го, почиствам частите, които не са чак толкова лесно достижими, докато колелото е цяло. Ако не съм на ясно с работата на някой механизъм го „изучавам”. Общо взето по този начин не допускам скуката да ме достигне.
Онлайн забавления
В: Най-често в Youtube, където често гледам видеа, свързани с науката, астрономията, икономиката. Joe Scott e единия нов канал за мен, с доста любопитни видеа, повечето от които свързани с науката, представени по един достъпен и леко шеговит начин.Valuetainment e друг канал, сбор от много качествени и задълбочени интервюта сизвестни хора от най-различни сфери.Impractical Jokers – който не ги е гледал, препоръчвам, смехът е гарантиран! Stranger Things в Netflix – супер качествени серии и история. За хората, които са родени през 80-текато мен, има ефект на връщане в детството.
Б: Може би най-много време прекарвам в Netflix, Instagram, Youtube и Tik Tok. Гледам да стоя далеч от Фейсбук, тъй като, когато вляза и моментално ми изкача някоя новина свързана с „короната“, в началото беше приемливо, но след това започна да става доста досадно.
Добрата новина
В: Да, на първо място това е възможност за глътка въздух и преосмисляне. Мисля, че природата ни дава урок, който показва колко сме заблудени, че контролираме всичко и че сме специални. Човешката арогантност, че начинът ни на живот е недосегаем и над природните процеси, получава проверка с реалността. В един оптимистичен вариант, това би бил прекрасен момент да осъзнаем колко свързани и вредни са нашите действия като вид с цялата планета и живота в нея. Би бил един катализатор, чрез който най-накрая да насочим усилията си към един устойчив начин на живот и икономика, която не е базирана на вечен растеж и свръхконсуматорство.
Хората за съжаление са късопаметни и вероятността да си продължим по старому, без никакъв научен урок е голяма. Страхът пък е друг фактор, за който историята е доказала, че се използва в името на целите на малцина по върховете под предтекста „сигурност“. Както е казал Бенджамин Франклин много отдавна: „Който жертва свободата си в името на сигурност, няма да получи нито свобода, нито сигурност.“
В по-личен план това време е възможност да погледнем към себе си и да си дадем сметка за важните неща, да помислим къде искаме да бъдем след време или пък да научим нещо ново, за което преди все не ни е оставало време. Установявам обаче, че доста хора са ужасени от идеята да останат насаме със себе си.
Б: Мисля, че най-големият плюс от създалата се ситуация е, че най-накрая ни остава време да подредим мислите си, да си създадем добре премислени планове за бъдещето. Също така дойде моментът да се научим да ценим някои неща, които сме приемали за даденост, като това да се разхождаме навън без маски, да седнем в парка или други подобни дейности.
Желаното място
В: Пирин. Зимата в България дойде точно с карантината и е трудно да виждам снимки от пълните склоновете, а да нямам възможността да карам. Северният склон на Тодорка, който е култово място за мен и мои приятели рядко е изглеждал толкова привлекателен, при положение, че сезонът до март беше един от най-слабите откъм снеговалеж, които помня. Никак не е лесно, не съм карал почти 2 месеца, а точно навлизах във форма в сезона ми с най-малко дни от много години. Много ми липсват и новите ми ски от Cloudnine, в които се влюбих за малкото време, в което ги карах. Философията ми, че планината няма да избяга може би помага.
Б: Може би желаните дестинации се свеждат до две, а именно планината и морето (Банско и Лозенец). Това са местата, на които съм израснал и са неизменна част от живота ми, тъй като там мога да практикувам любимите си спортове и да бъда с любимите си хора по всяко време на годината.
Посланието
В: Ако живота ви дава лимони, направете лимонада.
Б: Бъдете готини и се забавлявайте!
