Още 5 ярки типа планинари, населяващи туристическите пътеки

Биоразнообразието при антропоморфните планински обитатели

 
1

Сподели

0Shares
0 0

“Във вечността няма време. Вечността е миг, просто достатъчно дълъг за една шега”
Херман Хесе

Снимка и драсканици: Христо Узунов

След небивалия успех на студията си “5 скандални типа хора, населяващи туристическите пътеки” доцент Броди Бродев от Безалкохолната академия на науките ни запознава и с втората част на своята научна разработка, посветена на душевността, идеалите и въжделенията на естествения хабитат по планинските друми.

“Животът в нашата природа струи из под всяко камъче, всяко мъничко листенце… Всяко живо същество, което срещаме по туристическите пътеки трепти с неподправения чар на своята индивидуалност. Допринася за многообразието от форми и багри на планините ни и превръща посещението им в истински празник за душата на естествоизпитателя. Затова именно си струва да записваме срещите си. Разбира се, всяка прилика и разлика с действителни лица е напълно случайна.”

Предговор към второто допълнено издание.

Любородивите

Снимка и драсканици: Христо Узунов

В планините представителите на тази група обикновено носят анцузи, маратонки и найлонови торбички, а в специални случаи народни носии със шевици, за да са по-близко до народа, за който така силно милеят. Походката им е неравноделна, в такт 5/8, като Пайдушкото хоро, защото са истински пайдути и родолюбци.

Убедени са, че по-хубава от нашата природа няма и по тази причина, в ярко сияещите им от течен революционен плам очи, дори купчинките от пясъчника на детската площадка пред блока са “Високи Сини Планини”, като задължително изписват всяка дума с главна буква, за да подчертаят принадлежността на “всяка мъничка тревичка” към пищната гръд на Татковината.

Подбудите им да отидат на планина най-често са обвързани с лобното място на някой челичен юнак и нуждата да почетат паметта му чрез практикуването на фортификационни дейности като изграждане на крепостна стена за скара от камъни и/или изкопаване трап за агне.

Отдаването на почит продължава под акомпанимент на класическа музика, задължително от български композитори като Тони Сторахманинов и Азиски-Корсаков. Бива обилно полято с домашноосветена огнена вода и продължава “със страшна сила”, докато самите участници в патриотичния обред не паднат за свободата на Родината. Обикновено в близките храсти.

От стратегическа гледна точка повечето върхове са им просто още едно удобно място, където могат да бучнат горд трибагреник, а връх Ботев за тях е сакрален, защото на него именно е убит Ботев.

Тъй като са земноводни и видът им е излязъл на сушата от древните води на Tриморейския океан, в епохата на ранния Българозой често могат да бъдат забелязани да пеят “Йовано, Йованке”, нагазили до кръста в някой високопланински гьол, контактувайки чрез мистичните похвати на народния танец с духовете на своите ихтио-деди.

Най-активни са в периода март-септември, като пикът им се наблюдава около 3 март, 2 юни и кръчмата на Седемте рилски.

Аристотуристите

Снимка и драсканици: Христо Узунов

Представителите на този тип още от деца скитат по планините, а Ком-Емине са го минавали в двете посоки по всевъзможни начини, включително от север на юг. Познават туристическите пътеки и техниките за придвижване във високата планина на експертно ниво, но най-вече познават хижарите от всички хижи, майките им, братовчедите им и дори хамстера на съседа на една от доведените сестри на зълва им и не се страхуват да ги използват, за да си осигурят с предимство стая, легло, маса и други дефицитни в планината стоки и услуги.

Горди са от факта, че навремето са помагали при строежа на “цепешето” и няма да пропуснат да ви го споменат в разговор, като комуникационният им план включва и 15 безплатни минути към всички оператори, в които на всеослушание ще демоснтрират завидни знания на всякакви планинарски (и не само) теми.

Направите ли обаче грешката да ги попитате за съвет при пантене или употребата на ледокоп при траверсиране, ще получите само снизходителна усмивка – просто защото левълът на героя ви не е достатъчно развит за подобно Познание.

Стават изключително агресивни, ако им споделите, че сте покорили някой връх, защото “планините ни допускат до себе си, не можем да ги покорим!” Разбира се, ще пропуснат да ви споделят кой е автор на тази мисъл, но за сметка на това светкавично ще приведат няколко примера как те са изкачвали въпросния връх “в много по-лоши условия”, за да не останете с грешните впечатления, че сте постигнали нещо.

Богатият им опит и фактът, че са пяли лирични планинарски кантилени с подчертано еротично съдържание на една маса с бай Данчо Прусека, легендарен алпинист-ветеран и пръв радетел за основаването на Злокученското туристическо дружество, автоматично им отключва платинен VIP-акаунт с повече права в планината. При разминаване са с предимство, независимо дали идват от пътека без такова.

В дивата природа се срещат само на групи от себеподобни, организирани в тайни ложи за по-лесното опазване на Познанието в посветителското им общество. Често могат да бъдат видени да се разхождат по пътеки, застлани с подобаващ килим от червен мъх, чрез който си набавят така нужните за съществуването им витамини Е, Г, О и други помощни вещества.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Имената на българските върхове на английски for пишман водачи

Високотехнологичните

Снимка и драсканици: Христо Узунов

Представителите на този вид могат да бъдат разпознати по гордо изпъчената осанка, екипирана от глава до пети с последните високотехнологични крясъци на аутдор индустрията, като общата цена на отделните елементи често надвишава тази на бъбрек от юноша на черния пазар в Грозни.

Туристически обувки от DOLU-TEX, снабдени с персийски котки, с доказано четири поколения назад родословие, мембранни дрехи от кибер кожа с вграден мини ядрен реактор, който регулира температурата, умен часовник, решил с отличие няколко теста на МЕНСА и дигитална туристическа раница с обем поне 1 терабайт + задължителния “небрежно” закачен на прозиволна презрамка карабинер, са характерна черта за тяхното външно експозе.

Често можете да ги срещнете да обикалят в този си вид и по градските улици. Ако обаче се чудите дали случайно не се връщат от някаква много сериозна експедиция в Хималаите, отговорът обикновено е: “ходих до Билата за хляб”.

Рядко ще ги срещнете на български връх, защото телата и екипировката им трудно се адаптират към подобна надморска височина и получават Нисочинна болест. За сметка на това имат редица успешни изкачвания на различни осемхилядници, като включително са кацали на Луната. С комерсиална експедиция и шерпи. Според придружения от 311+ снимки пост във Фейсбук  обаче “там нямаше никаква атмосфера, затова следващата ни цел е… /проверяват календара на тяхната компания за приключенски туризъм/ – Сатурн!”

При екстремна ситуация в планината обикновено са сред първите спасили се, защото имплементираните в долнището на термобельото им D-Risk детектори отдалеч сигнализират за надвисналата опасност, а новозакупеният от компания за военни разработки екзоскелет бяга бързо…

Онлайн планинарите

Снимка и драсканици: Христо Узунов

Този особен вид хора са обсебени от идеята за планинските простори, но още по-обсебени са от идеята да ви го навират в очите. Държат всички да знаят, че живеят активно и разполагат със строен маркетингов план как това да стане.

Членуват във всевъзможни планинарски онлайн групи, като предпочитат такива, които често си сменят името, защото им импонират на неуравновесения характер. С чутовен хъс коментират и споделят всякакви постове, стига в последните да има снимка на чукар, мечка или шишарка. В постовете им Пирин винаги е “Ирин”, Родопите са “мистичната Родопа планина”, а Рила е “онзи недостижим земен рай”, до който само малцина избрани (като тях) могат да се докоснат.

Понякога наистина ходят на планина, но основно за да съберат пресен снимков материал, с който да ви спамят през следващия месец. Когато пускат снимка в социалките заглавието задължително е “Муратов връх от преди малко”, независимо, че в мрежата “преди малко” е относително понятие. Така постът им никога не губи актуалността си и демонстрира желанието им да ви държат в течение каква е моментната обстановка на въпросното място. Защото, бъдете сигурни, друга причина за такава публикация няма. Това, че са издули заголени мускули на преден план не се брои.

Когато снимките на върхове им привършат, но нямат време да скитосват за нови, аранжират вкъщи натюрморти със задължително непочистени, за да си личи, че са видели зор, туристически обувки, канче и карабинер, на фона на книгата на Боян Петров + вдъхновяващ цитат и я споделят по групите. Чрез този алтруистичен акт познати и непознати разбират, че дори когато пържат яйца въпросните люде миселно катерят заснежени склонове.

По-закоравелите от тях стават рано, за да хванат изгрева на Черни връх преди работа. Нищо че от две седмици нямат такава – важно е дигиталният маркетинг да върви. В разговор независимо от темата успяват небрежно да “хлъзнат” между другото своя подвиг: “Да бе, аз тази сутрин понеже нали ставах рано да катеря Черни, та не смятам, че новият албум на Тита е толкова лош”. Ако изразите възхищение от постъпката им със свенливата скромност на благородна девица отговарят: “Е, човек, не може без планините – там е истината, там се зареждам истински…”

През цялата следваща седмица във Фейсбук гледате подробен фоторепортаж от зареждането.

Парахумористите

Снимка и драсканици: Христо Узунов

Те живеят за планините и горския въздух и използват всеки удобен момент да се озоват сред природата, където се чувстват истински свободни заради безбрежната горска шир и “вятъра в косите”. Приели са насериозно ролята си на планинари, поради което рядко се усмихват на преждеизброените блага – да не изглеждат повърхностни.

Имат и раница.

Тъй като обаче мястото в нея е ограничено, за да го използват по оптимален начин за многодневните си преходи, оставят чувството си за хумор вкъщи. Все пак природата шега не търпи. Затова и по пътеките пристъпват тихо, с наведени глави, мислейки си само за сериозни теми като правата на ендемичните грудкови растения и завишените цени на боб чорбата на хижа “Мазалат”.

Взимат участие само във високоинтелектуални разговори и с тежко мълчание смазват “поривите” на по-развеселените им спътници. Ако по неведома причина изгубят самоконтрол и се засмеят на случайно дочута шега, веднага бягат към най-близкия клек, където берат коприва и горко се самобичуват на гол гръб за проявената слабост.

Стройни, с висок нравствен заряд, неосъждани.

Не харесват тази статия.

 

Съставил: Доц. Броди Бродев,
Безалкохолна академия на науките 2020

Сподели

0Shares
0 0

1 коментар

  1. Съвършенно вярно е, всичко изброено! Автора на статията – за премиер!!!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.