Уикенд разчупване на Боровец: Истинска зима с 250+ см сняг!

Перфектен уикенд с перфектни условия!

 
0

Сподели

0Shares
0 0
Снимка: Ивайло Костов

В самия край на зимата тя най-сетене дойде с цялата си сила по нашенските планини, като мащабите ѝ най-добре се усетиха в Рила и района на любимия Боровец.

Написаните в заглавието 250+ см не са шега и най-накрая имаме ИСТИНСКА ЗИМА!
Това не просто е повод, а задължение, през почивните дни, да грабнем екипировката и още от ранни зори, да разцъфтим като зимни цветя на Боровец! Хората обаче не спят и много други фенове са се ориентирали къде е “фън центърът” на зимна България. Около нас е пълно с хора от различни страни, че и континети…
Но нека спускането започне!
Снимка: Иван Калибацев

Боровец, Ден първи – събота

Събрали сме се доволна група от 6 човека, готови да цепим пудри и склонове със ски, дъски и мерак!
В горната част на курорта, над междинка, е мъгла, но все пак има повече от 40-50 метра видимост. Това позволява терена да се чете добре, а под нас на Ситняково и в долната част на Ястребец ни очаква прекрасно слънце.
Тази разнообразна метеорологична обстановка допълнително ни нахъсва да изцедим терена на макс. Маркуджик 2 обаче не работи поради технически проблеми, затова решаваме да караме надолу към Ястребец.
Най-сетне зимните божества са благосклонни към изстрадалите ни карачески души и изсипаха толкова сняг, колкото нямаше общо до този момент! Възползваме се от благоприятната “религиозна” ситуация и караме в пресния снежец, извън очертанията на пистата, където има доста необработени полета и спускането е безкомпромисно яко.
Снегът е пръхкав и ни дава усещане, сякаш плуваме в него. Шупящият звук от контакта на кантовете ни с все още двевствената снежна настилка е най красивата музика за ушите ни!

Минаваме под кабина и отстрани на писта Сухар, където и най-големите сухари сред нас викат от кеф. Прекрасен сняг е покрил дълбоко всички клекове и можем спокойно да караме и да се наслаждаваме на цялата прелест.

Изреждаме се и на писта „Фон-Фон“, която е обозначена като “Freeride only” и си е истински Фън-Фън.

Освен нас има и други желаещи да се хлъзнат по нея, затова се изчакваме, за да не стане фал, поради ниската видимост.

Излизаме на кабинка, където изчакваме групата да се събере и пак към горна станция.
Идва ред да разрошим белоснежната перушина на “Ястребите” пистите на „Ястребец“ – кой по пистите, кой през горичките.
Правим това няколко пъти и изморени сядаме да си починем. Едни забелват здравословен банан, други си угаждаме на Гурме буса на долна станция на Ястребец. Подкрепяме се с нещо вкусно и пак нагоре!
Въпреки гъстата мъгла, която се спусна, не се отказахме да караме до последно. Малко на сляпо, но пък това предизвика много забавни падания и окопавания в снега.
Донос: От горна станция на Ястребец, към междинна, има интересно каране по склона на кабинковия лифт. Склонът е вече достатъчно пълен със сняг, но както най-опитният в групата ни каза – тук си е за “мъже”, затова и само той с негов също добре подготвен приятел се спускаха от  там. Останалите се наслаждавахме на благо “унисекс” каране от горна до междинна станция, по Ястребец и Фон-Фон.
Накрая на деня, ние се спуснахме по пистите до Боровец, а нашите опитни приятели избраха култовото фрийрайд трасе от горна станция, кабина, към Мусаленска пътека, наречено “плажа”. Лицата им долу показваха, че са се насладили на максимум от спускането.

Ден втори – неделя

Останахме много надъхани от съботата и ето ни пак първа писта и първа кабина на Боровец. Последният почивен ден за седмицата ни посрещна с повече слънце и повече топлинка.
Този път всички лифтове работят, което много ни развързва ръцете да действаме и набелязваме  „Маркуджиците“ като първа цел. Ние с дъските ползваме седалката на „Маркуджик 2“, а тези със ските отиват на „Маркуджик 3“.
Сутринта пистите са масло 82%. Понасяме се по тях като с горещи ножове. Наслаждаваме се на утринните писти, докато все още са гладки и свлечени от многото хора. Караме в клековете между пистите, където все още има останало неотъпкано. Неделният сняг е по-тежък, има повече кора, което го прави и по-труден за каране, а и сме много изморени от вчера, но това не ни пречи да се забавляваме по склоновете на Маркуджиците.
За съжаление чудесните условия доведоха и повече хора от оредния ден, което създаде и голяма опашка на долна станция на Кабина.
Спускаме се където си искаме – 250 см+ сняг правят сколна караем във всичките му части! Отиваме дори на разходка до х. Мусла, а оттам до надолу снегът е най-запазен и кефът най-голям. Искаме пак, но времето е късо и правим последно качване в 16:15 ч. на седалката на Маркуджик 2. Оставаме да се полюбуваме на залеза, правим си малко снимки, изчакваме повечето хора да си тръгнат и се пускаме по Мусаленска.
Нашите фрийрайд приятели решават да спуснат пак “плажа”, но след това ни споделят с разочарование, че разликата с предишния ден е грандиозна – в долната част маршрута е некараем.
от терасата на х-л Рила, Боровец
Снимка: Христо Узунов
В края на деня, изморени, но безкрайно щастливи и заредени, правим разбор на преживяването с вкусно хапване и гледка на терасата на хотел “Рила”.
Товарим се по колите с пожелание да имаме повече такива уикенди!

Сподели

0Shares
0 0

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.