Случаят Дятлов – мистериозният и зловещ инцидент в Северен Урал

Една потресаваща история, за която все още не е намерено обяснение

5
 

Сподели

Shares

 

Игор Дятлов, Юри Юдин и Людмила Дубинина. Снимка: truestory.bg

В една мразовита сибирска зима в средата на миналия век, сред заснежените гори на Северен Урал, се разиграва един от най-зловещите и мистериозни инциденти в историята на планинарството. И тази на зловещите и мистериозни инциденти. Загадъчният случай, останал неразрешен и до ден днешен, продължава да привлича любители на загадките, които всячески се опитват да открият отговора на събитията, разиграли се в „Планината на мъртвите“. Но въпросите са повече…

Експедицията

На 27 януари 1959 г. 10-ма младежи, наскоро дипломирани инженери от  Уралския политехнически институт в Свердловск (днешният Екатерининбург), се отправят на преход към връх Отортен (1234 м) в планината Урал. Въпреки че той не е от най-високите или стръмни върхове, по това време на годината и предвид температурите от – 30°С, маршрутът до там влиза в категория 3 – с повишена трудност. Всичките членове на групата, обаче са опитни скиори с опит в многодневните експедиции и преминаването на дълги разстояния през пресечени терени.

Целият състав на експедицията е: Игор Дятлов (лидер на групата) , Зинаида Колмогорова, Людмила Дубинина, Александър Колватов, Рустен Слободин, Юри Кривонищенко, Юри Дорошенко, Николай Тибо-Бриньол, Александър Золотарев и Юри Юдин. Последният от тях, Юри Юдин, се разболява още на първия ден от начинанието и се налага да се върне обратно. Това всъщност се оказва щастливият жребий на съдбата за него – той се завръща жив и здрав, но никога повече не вижда приятелите си…

Снимка: dnes.bg

Останалите 9 души от групата поемат към върха и достигат подножието му на 1 февруари. Но още в началото времето се влошaва и снежна буря ги отклонява на запад от целта, към друг връх, известен сред местните мансийски племена като Холат Сяхил (Планината на мъртвите). Групата скиори замръкват там и се виждат принудени да установят лагера си на това място. 

Около 12 февруари се очаква Дятлов да съобщи с телеграма за успешния финал на експедицията, но такава не пристига. Така на 20 февруари, повече от седмица след очакваното завръщане на групата започва издирване с участието на военните и милицията, включително със самолети и хеликоптери.

Откриването на палатката. Снимка: megavselena.bg

Инцидентът

На 26 февруари при Холат Сяхил е открит изоставеният лагер на групата. Палатката е разкъсана отвътре навън, а следи от стъпки водят към близката гора, губейки се сред дърветата. На около 500 метра навътре в гората, до висок бор, са открити останки от огън и две от телата – на Кривонищенко и Дорошенко. Двамата са боси и само по бельо. Клоните на бора са изпочупени на височина до почти 5 метра, а тестове по-късно установяват, че откритата по кората на дървото кожа е на двамата скиори.

На територията между лагера и мястото, където са открити първите две тела, са намерени телата на Дятлов, лежащ по гръб и с ръце в позиция сякаш се пази от нещо, Колмогорова – в преспа кървав сняг, и Слободин – с травма на главата, за която лекарите обаче твърдят, че не е смъртоносна. Официалната причина за смъртта му е констатирана като измръзване.

Останалите четирима от групата се издирват повече от два месеца. Открити са на 4 май 1959 г., под четири метра сняг, дълбоко в същата борова гора. За разлика от другите, по телата на някои от тях има множество наранявания. 

Тибо-Бриньол, също както Слободин, има черепни травми, но в пъти по-жестоки. Гръдните кошове на Золотарев и Дубинина са смазани, което е причина за масивни вътрешни наранявания. Езикът на момичето е откъснат из основа. Физически наранявания по тялото на Колватов не са открити, а причината за смъртта му е констатирана като следствие от измръзване. 

Според докторите, за да се нанесат толкова жестоки травми, е нужна изключително голяма сила, като при автомобилна катастрофа и те не биха могли да бъдат нанесени от човек или горско животно. Официалното становище, което записват накрая в протокола е, че деветимата скиори са загинали от „непреодолима неизвестна сила“, каквото и да значи това.

Разследването официално е приключено през май 1959 г. поради липса на обвиняема страна и поради това, че следователите не намират никакви улики да е било извършено престъпление. След това случаят е засекретен от съветските служби и документацията по него (макар и със съмнения, че не е цялата) е разсекретена чак през 1990 г.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Мистериозният случай на Евърет Рус

Фактите

  • Температурата в планината на 2 февруари 1959 г. е около – 30°С, а повечето от жертвите – боси и облечени само частично. При положение, че всички членове на групата са били опитни скиори, това потвърждава съмненията, че те са били силно изплашени от нещо.
  • Шестима от групата са умрели от хипотермия, а другите трима – от фатални наранявания.
  • Няма следи, показващи наблизо да е имало други хора.
  • Палатката е разкъсана отвътре навън.
  • Жертвите са починали около 8 часа след последното си хранене.
  • Следите от лагера показват, че всички от групата са го напуснали по собствена воля, пеша.
  • Тестовете за радиация показват завишени нива на радиация по дрехите на две от жертвите.
  • Някои от членовете на групата са облечени с дрехи на други от тях, а не със собствените си.
  • При погребенията близките им забелязват, че кожата им е придобила кафяв оттенък, а косите им са изгубили естествената си пигментация и са със сивкаво-бял цвят.

Хипотезите

Версиите за смъртта на деветимата скиори са изключително разнообразни.

Местни племена: Първата версия, която се разследва официално, е тази за нападение от сибирската народност Манси, които обитават тези земи. Допуска се техните шамани да са били недоволни от навлизането в свещените им места. Мансийците обаче са миролюбив народ, с които дотогава подобни инциденти не е имало, а и хипотезата бързо е отхвърлена поради липса на каквито и да било чужди следи или оръжия в района на инцидента.

Лавинна опасност: Версия, която е отхвърлена още по-бързо. Дори и първоначално скиорите да са избягали заради това, че им се е причуло идването на лавина, то много скоро са щели да осъзнаят, че няма нищо такова и да се върнат обратно. Но те не са го направили.

Извънземна атака: Твърди се, че е имало съобщения за наблюдавани летящи сфери през февруари и март 1959 г. – в този и в други райони. Нещо повече – в предполагаемата нощ на трагедията, на около 50 километра на юг от групата на Дятлов, се е намирала друга експедиция. Те твърдели, че са видели на север оранжеви сфери да летят през нощта. Никой не дава и точно обяснение какво е изобразено на последния 33-ти кадър от фотоапарата на Юри Кривонищенко. Едни застават зад мнението, че това е летящ в небето обект, други твърдят, че снимката е направена случайно в палатката.

Последният кадър от фотоапарата на Юри Кривонищенко. Снимка: truestory.bg

Военен експеримент: Най-голям привърженик на тази теория е единственият оцелял от групата – Юри Юдин, който се налага да се откаже от прехода още на първия ден. Той вярва, че приятелите му са влезли в тайна военна зона и са заплатили с животите си за това. Когато от мястото на трагедията са събрани всички вещи, той е помолен да помогне на разследващите да установят кое на кого принадлежи. Той твърди, че видял парче плат, приличащо на част от военна униформа, очила и чифт ски, които не принадлежали на никого от групата. До края на живота си Юдин твърди, че е виждал документи, според които военните са започнали разследване още преди лагерът да бъде открит от спасителните екипи, както и че знае, че органите на приятелите му са изпратени в специални кутии за изследване, но това не е отразено в никой документ.

Твърди се, че в района са намерени метални отломки, макар разследващите да не са открили следи от експлозия.

Съвременен руски блогър пък подозира, че е станал инцидент с отклонила се от траекторията си балистична ракета, която се удря в скала в близост до тях и ударната вълна от взрива нанася тежките травми на някои от тях.

Нападение от сибирски снежен човек: теорията, че в Сибирските тайги все още живее вид човекоподобно (каквито предания съществуват и в мансийските легенди), обладаващо доста по-голяма физическа сила от хората. Като някои настояват, че дори е уловен с фотоапарат.

Снимка: kuzbass.ru

Избягали затворници: Често се случва криминалисти от множеството лагери из Сибир да избягат и да убиват или ограбват хора в горите. Проблемът е, че липсват каквито и да било доказателства за подобно нещо, а и нищо не е било взето от вещите на жертвите.

Сбиване между членове на групата: имало е алкохол намерен в палатката, който е възможно и да е довел до трагична пиянска нощ. Но младежите са били добри приятели, а и от снимките непосредствено преди инцидента не личи да има каквото и да било напрежение между тях, което да ескалира в толкова брутален кървав конфликт, че да завърши със смъртта на всички.

Вижте още: Американският случай „Дятлов“: Изчезването на петимата от окръг Юба

Групата Дятлов. Снимка: truestory.bg

Инцидент с печката: На една от снимките се вижда, че в палатката има печка, а димът е излизал през самоделен комин, приспособен за целта от Игор Дятлов. Възможно е след като са сготвили храната си, вечеряли са и са заспали, жарта в печката да се е разгоряла от само себе си или пък коминът да е паднал от силен вятър и палатката мигновено да се е напълнила с гъст задушаващ дим. Като или изхода е бил запречен по някакъв начин или просто са решили, че ще е по-лесно да я скъсат за да излязат по-бързо от нея.

Това обяснява защо в паниката и пушека не са имали време да се обуят и облекат изцяло. След като лагера им е бил разрушен са тръгнали да търсят убежище някъде на друго място, но не са могли да намерят подходящо и затова са запалили огън. Не са успели обаче да се стоплят и с него. Счупените клони и кожата по бора, може да са причинени от групата в опита си да се покатерят на високо и да видят дали палатката им още дими и има ли възможност да се върнат при нея. Допуска се някои от тях, в отчаянието си и студа, да са тръгнали обратно към палатката, но са загинали по пътя. Тези с тежките наранявания може да са предизвикали малка лавина по пътя си, която да ги е ударила с голяма засилка в земята, в някое дърво или скала.

А езика на Дубинина, не е задължително да е бил изтръгнат, може просто да е започнала да се разлага. Тъй като трупът е лежал във влажна среда, е възможно да е започнал да се разлага от влагата за близо 4 месеца през по-топлите части на деня, както впрочем и части от плътта на лицето ѝ. Странното поведение в предсмъртните им часове може пък да се обясни с хипотермията, която неминуемо е настъпила при – 30°С у полуоблечените и полубоси скиори. Факт е, че хипотермията предизвиква налудничави халюцинации и неадекватно поведение у хората.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Защо получаваме халюцинации на голяма надморска височина?

Снимка: quora.net

Макар и последната хипотеза да дава някакви рационални обяснения на всичките странни обстоятелства около смъртта на младежите, тя е просто напасване на възможни обяснения и няма как да бъде доказана. А какво в действителност се е случило едва ли някога ще узнаем…

ВИЖТЕ ОЩЕ: Случаят “Дятлов”: Руската прокуратура разкри мистерията?

Сподели

Shares

5 КОМЕНТАРИ

  1. Може следващата подобна статия да е за Donner Party! Също много интересна история!

  2. Вече можем. Знам за този случай от години. На скоро се произнесоха за него окончателно.
    Вече няма нищо мистериозно. Има го в Ютюб, ама трябва да се поназнайва руски.

  3. Здравейте, може ли да ми дадете линк към видеото в YouTube?

  4. Хубав филм са направили руснаците по случая, авторите представят своята версия – „Проходът Дятлов“, сериал е.

  5. „Често се случва криминалисти от множеството лагери из Сибир да избягат и да убиват или ограбват хора в горите“. Какви толкова престъпления разследват тия криминалисти в пустошта на Сибир и щом те са докарани да бягат, убиват и ограбват местното заможно население, не смея да си мисля какви изверги са били затворени в лагерите.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.