По стъпките на 360° с Константин Терзийски

Историята на 360° през погледа на един от създателите на медията!

 
0

Сподели

0Shares
0 0

Константин Терзийски

Срещаме ви с Константин Терзийски, който освен че е един от основателите на 360°, е и кулинарният вълшебник, стоящ зад любимите ни обекти за похапване “Манджа ван” и “Манджа Станция”, за да ви разкаже за пътешествието от раждането на идеята за списанието до днес, когато то навършва десетата си година. Един кратък разказ за предизвикателствата по пътя, силните моменти и преди всичко – за изпълнените мисии.

Спомняш ли си кога и как се роди идеята за създаването на 360°?

Да, много добре си спомням този момент. Някъде през ноември 2008 г. трима от основателите на списанието бяхме на гости на един приятел, който тъкмо беше почнал работа в една сладкарница и докато хапвахме какви ли не вкусотии, съвсем случайно ни попадна една много полезна книжка. Тя представляваше нещо като брошура със супер добре систематизирана информация и съвети за бъдещи майки. Тогава Косьо Гяуров подхвърли, че би било страшно полезно да се направи нещо подобно за екстремни спортове, туризъм и планинарство, тъй като твърде често не сме наистина подготвени за опасностите, които ни очакват в планината.

След като разговорът ни приключи, идеята продължи да ни човърка, докато не се обадихме на Ванката Панчев, който беше единственият от нас с опит в медиите. Така започна нашето приключение, наречено 360°, продължаващо и до днес.

Ти вече спомена някои от основателите на списанието – кои бяха останалите, замесени в създаването му и защо според теб е важно човек да има съмишленици при осъществяването на една идея?

Основатели на 360° са Костадин Гяуров и Иван Панчев, които вече споменах, Иван Попов и моя милост – Константин Терзийски. Подвизавахме се под прозвището КИКИ Team (от Костадин/Иван/Константин/Иван, б.а.).

Бяхме четирима млади и надъхани ентусиасти, обединени около една мисия – да създадем списание, което да е полезно на читателите си.

А защо е важно да не си сам в осъществяването на една идея – ами защото е много по-яко и весело да я реализираш с още някой. Особено в трудните моменти е хубаво да знаеш, че има нечие рамо, на което да поплачеш; че не ти е трудно само на теб, но и на някой друг, с когото седите в една лодка и че заедно ще дадете всичко от себе си и ще гребете колкото трябва, но в крайна сметка ще достигнете целите си. Особено, когато и четиримата сте „социални животни“, които обичат хората и живота. За мен на практика екипът е главният елемент, за да се получат добре нещата и за да устоят идеите ви на променливия вятър на времето.

В този ред на мисли, тук е мястото да отбележа колко е важно да имаш приятели, които да обичаш и подкрепяш и между вас да има взаимност.

Не считам, че първите стъпки на списанието щяха да са възможни, ако тогава не бяхме получили страхотна подкрепа от приятелите ни, които лавинообразно се включиха да помагат в популяризирането на нашата кауза с разпространение на списанието, писане на статии, генериране на идеи и какво ли още не. Превърнахме се в едно наистина грамадно семейство, което беше обединено около една обща идея – да бъде полезно на всеки приключенец, всеки човек с активен начин на живот.

Това ли е мисията на 360° според теб – да бъде в услуга на читателите?

Мисля, че да – от самото начало нашата основна цел беше да предлагаме на всички приключенци, любители на екстремните спортове и въобще на всички хора с активен начин на живот полезна информация за това как да бъдат оптимално подготвени, когато са навън, в природата. Концепцията, която следвахме, беше да включваме максимума полезни съвети на възможно най-малко страници. Списанието излизаше в джобен формат, за да бъде под ръка във всяка една ситуация, на всяко едно място. Разпространяваше се безплатно. За съжаление не успя да просъществува твърде дълго в този си вид, защото както във всяко друго начинание и в нашия случай всичко опря до пари за разходи от всякакъв вид. В един момент дори се наложи да спрем да го издаваме. Но след известна пауза Ванката Панчев успя да го „спаси“ така да се каже – а всички ние сме изключително щастливи, че благодарение на него списанието съществува и до днес!

Безспорно е имало трудни моменти и предизвикателства… Спомняш ли си какво точно беше самото началото – от раждането на идеята до излизането на първия брой на 360°?

Всичко започна с един гигантски уърдовски файл, в който складирахме всички идеи, теми, статии… Постепенно започнахме да канализираме информацията, да разпределяме работата и с времето всеки от нас отговаряше за точно определени задачи. Никога няма да забравя как създадохме корицата на първия брой в парка в Гео Милев. Бяхме събрали всичката екипировка, която имахме – карабинери, въжета…Снимахме цял ден, за да сглобим автентична корица за първия брой на списанието, който се зарадва на наистина огромен интерес.

брой 1 корица 360mag
Корицата на брой 01 | стилист: Милена Табакова | фотография: Константин Величков

Продължихме да залагаме на ръчно изработения стил за корицата и занапред. Запомнящо се беше заснемането на една корица от терасата на апартамент на 21-ия етаж на блок. Тогава съседка на Панчев ни осигури достъп до апартамента ѝ и макар че не беше вкъщи, ни остави ключове, за да можем да снимаме. На въжета през прозореца провесихме Жени Михайлова, запален катерач, облечена в неопрен и моноплавници…Така създадохме една наистина луда и запомняща се корица!

Нещо, което един графичен дизайнер би могъл да направи за час, ние правихме цял ден. Но когато погледнеш крайния продукт, си казваш: „Струваше си, защото създадохме нещо истинско!“.

Работехме на пълни обороти и определено сме имали немалко трудности и перипетии, но същевременно не усещахме дните и нощите, които прекарвахме в създаване на списанието като бреме – дали защото бяхме по-млади и кипяхме от енергия или защото бяхме адски надъхани от идеята…

Жени Михайлова 360mag
Жени Михайлова на корицата на брой 7, 2010 | фотограф: Здравко Кунчев

В пъзела от истории със сигурност не липсват и забавни случки…Разкажи ни някоя, която помниш и до днес?

Те са толкова много, че май съм започнал да ги забравям. Разбира се е имало и „гафове“, от които после излизат супер весели разкази… Като например, когато Емо Тандемо, държейки изданието в ръце, ме погледна и каза: „Братле, тази статия е за парапланеристи, а снимката е на парашутист“ (смее се).

Случка, която никога няма да забравя, е когато ме изпратиха на състезанието Red Bull Cliff Diving през 2011-та в Атина. Пристигнах там да отразявам събитието като истински журналист. България беше представена на шампионата от Тодор Спасов, който тогава стана първият българин, участвал в старт от Red Bull Cliff Diving. Няма да забравя усещането, когато ми показа откъде се готви да скочи – 27-метрова рампа над езеро. Колкото и да бях въодушевен, направо ми прималя, тъй като имам голям страх от височини. Опитах се да го прикрия, но не знам дали се получи (смее се).

А имаш ли любима история/статия от списанието?

Не бих могъл да посоча само една, но определено харесвах рубриката „Блиц интервю“, която често правех аз. Харесваше ми да измислям въпроси, беше ми интересно да се срещам с различни хора, да ги разпитвам и да ги опознавам…Така всъщност се запознахме с Весо Овчаров – по време на интервю, мисля че в кино „Одеон“.

Константин Терзийски
Константин Терзийски | снимка: Facebook

Основател си на списание за екстремни спортове и приключения, а кое е най-екстремното в ежедневието ти?

Борбата с времето. Често ми се иска да имам просто още един час бонус на ден, в който да мога да се разходя, да пия по бира с приятели, да разговарям с тях или пък просто да си отдъхна.

Трудно ли се достига до 360° в живота?

Според мен трябва да правим 360-тки нон-стоп, защото в противен случай ще загнием отвътре, ще станем апатични или ще спрем да мислим. Човек трябва постоянно да е в движение. Ето аз например напоследък не се движа нормално и колената ми започнаха да се обаждат. А зимата даже още не е започнала, което е най-притеснителното (смее се).

Тази година 360° става на 10 години – какво ще пожелаеш на списанието и на читателите му?

На 360° пожелавам да продължава все така успешно да изпълнява мисията си – с цялата отдаденост, с която го прави. И да не спира да носи удовлетворение и радост, както на хората, които го създават, така и на читателите. А на себе си… всъщност, на всички нас пожелавам един силен сезон и да имаме повече време да му се порадваме!

Ако ви е интересно да научите повече за историята на Списание 360°, в най-новия Юбилеен зимен брой на Списание 360° ви очаква любопитен материал, който ще ви преведе през най-вълнуващите моменти от всичките тези 10 години!

Но това не е всичко – списанието пристига при вас с комплект от 38 ваучера за приключенски дейности и и екипировка на обща стойност 2025 лв!

 

 

Последвай 360° и в Инстаграм, за да не изпускаш нищо важно от света на приключенията и аутдор спортовете! ⠀

Сподели

0Shares
0 0

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.