Има ли България отвъдморски колонии?

Напред към далечните граници на страната ни!

1
 

Сподели

Shares
Българската научноизследователска база „Св. Климент Охридски“

Както е добре известно, България пропуска да се включи в колониалната надпревара, по време на Великите географски открития, поради обективни причини. Въпреки това може да се каже, че в днешно време ние имаме една своя отвъдморска територия и това е остров Ливингстън. Той е част от архипелага Южни Шетландски острови в Антарктика и на него се намира българската научноизследователска база „Св. Климент Охридски“.

Този остров (намиращ се на 62°36′ ю. ш. и 60°30′ з. д.) е първата земя в Антарктика, която е открита от човека. На 19 февруари 1819 г. британецът Уилям Смит, капитан на търговския кораб “Уилямс” вижда североизточния край на острова, където е носа, носещ днес неговото име. 

Ливингстън се намира на стратегическите подстъпи от Патагония и Огнена земя през пролива Дрейк към континента Антарктида. 

Той е с площ от 798 km² и е втори по големина в архипелага след остров Кинг Джордж. Българската база, построена там през 1988 г., е разположена на полуостров Хърд край залива Емона. Малката българска колония включва няколко постройки – основна база, склад, генератори, лаборатория, бараки, както и два параклиса, по-старият от които е първата православна сграда в Антарктика.

Остров Ливингстън в детайли

На този остров, българските изследователи са първите хора ,открили и проучили много от неговите изолирани планини, ридове, ледници, плата, заливи, носове, като дори са им дали български имена. Благодарение на което в момента на географската карта на острова официално лежат наименувания като: ледник Велчова завера, хребет Плиска, връх Хемус, Тангра планина, полуостров Рожен, нос Ботев, залив Осогово, Пимпирев ледник и много други.

Редица географски обекти с български имена има и на много места по останалите острови от Южношетландския архипелаг, както дори и на континента в така наречената земя Греъм, а също и в Елсуърт – най-високата планина в Антарктида. Нови имена могат да се дават само от страните, участващи активно в научното изследване на Антарктика. Българският антарктически институт към Министерството на външните работи е учредил Комисията по антарктическите наименования. Тази комисията одобрява българските географски наименования в Антарктика, след което президента формално подписва, че ги ги одобрява и узаконява.

Към 2018 г. българските имена в Антарктика са общо 1433, като комисията редовно публикува данни за нови наименувания на безименни обекти на сайта на международния Справочник за антарктическите географски наименования.

Връх Плиска на остров Ливингстън

Тъй че малко или много островът, а и целият континент могат да минат за частично български. Понеже териториите на юг от 60° южна ширина  (тоест целият континент заедно с прилежащите му острови) влизат в зоната на така наречената “политическа” Антарктика. Официално съгласно международно-правния режим на Антарктическия договор, цялата тази територия се управлява от един ексклузивен клуб от антарктически нации, член на който е и България. Понастоящем в него влизат само 28 държави от света: Великобритания, ЮАР, Белгия, Япония, САЩ, Норвегия, Франция, Нова Зеландия, Русия, Полша, Аржентина, Австралия, Чили, Холандия, Бразилия, България, Германия, Уругвай, Италия, Перу, Испания, Китай, Индия, Швеция, Финландия, Южна Корея, Еквадор и Украйна.

Колкото и да е странно, това също е България

Ливингстън може и да създава впечатлението на забравено от бога малко островче на края на света, а Антарктида на безкрайна ледена пустош, но те не са толкова безперспективни, колкото изглеждат на пръв поглед. Научните изследвания, които се правят там, са много ценни за климатологията, геологията, зоологията и дори космонавтиката. Тепърва предстои да бъдат откривани и експлоатирани недокоснатите до момента подземни ресурси на континента, които определено ще да са колосални. А България, като член на Антарктическия клуб, ще може да участва в тяхното добиване и разпределение.

Покрай трайното повишаване на температурите, предстои леденият фронт да се изтегли назад и да се открият нови антарктически оазиси (целогодишно свободни от лед крайбрежия), където могат да се установяват нови бази и дори поселения. А покрай всичко това и не на последно място, има потенциал да бъде развит и туризъм в Антарктика.

Темата за ледниците развиваме в статията „По следите на българските ледници“, част от новия Юбилеен брой на Списание 360, в която подробно ще ви разкажем как и къде са се образували ледниците, част от територията на страната.

В броя ви очакват още много вълнуващи истории от света на приключенията, както и 38 ваучера за спиращи дъха преживявания, на обща стойност над 2000 лв.

Сподели

Shares

1 коментар

  1. Доста непрофесионално поднесена информация, която заблуждаващо пропуска доста важни факти и преекспонира други.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.