Филип Цонов за каяка в бързи води

 
1

Сподели

0Shares
0 0

Филип Цонов на Струма

Представи се с няколко думи – с какво се занимаваш?
Казвам се Филип Цонов, на 22 години съм, студент. Следвам, или поне се опитвам, икономика и мениджмънт в University of Szeged (Унгария). Поради тази причина прекарвам доста време в Унгария… нали учени хора ще ставаме!

Как и кога започна твоята водна одисея? Директно с уайтуотър каяк или не точно?
Моята одисея… Ако се върна назад, трябва да спомена, че винаги са ме увличали по-нестандартните спортове. Но преди да се реша да се занимавам с какъвто и да било такъв спорт, съм плувал, пробвал съм карате и какво ли още не, но не ме грабнаха кой знае колко. След това започнах да карам скейт, но не успях да се запаля достатъчно, а и се появи каяка и всичко се промени… Спомням си, че с баща ми разбрахме за този спорт от клиент на майка ми. Тя имаше задачата да ушие сватбена рокля и мъжът на булката – Невен Дилков, ни спомена, че се занимава с каяк в бързи води. На нас с баща ми ни се стори интересно и така се стигна до първото ми качване в каяк – реката беше Чая. Оттук насетне започнахме да се интересуваме. В началото се спускахме двамата с гумени лодки от всякакъв тип – мисля, че съм бил около 15-годишен. Но след като се забавлявахме така около година, баща ми ме попита дали искам да се занимавам по-сериозно с това, а аз естествено казах “Да”. И така дойде първата ми лодка. Точно в този момент започнаха да се появяват и други ентусиасти, а не след дълго се появи и Каяк Келеш Холдинг – най-печената компания. С получаването на първия ми каяк започнах да посещавам и фитнес зала, защото бях доста хилавичък. Нещата се подредиха много добре при мен. Естествено, смятам, че за това голяма заслуга трябва да отредя на баща си – Пламен Цонов (познат в каяк средите като “Мастъра”). Първата година учих основни елементи и доста добре ги усъвършенствах. След края на активния сезон вече по-можещите каякари продължиха обучението ми, започнах да научавам и други елементи – това дължа на Петко Манолов, човекът, който ми е показал почти всичко и с когото карах за първи път и в повечето от реките в България. Но като цяло без подкрепата на холдинга нямаше да съм това, което съм. Невероятни хора и най-вече супер компания, с която сме вършили немалко глупости… И така, с годините, ставах все по-добър и по-добър, научавах нови и нови неща, определено отделях и се опитвам да отделям колкото се може повече време.

Филип Цонов на Черни Осъм

Участвал си в световното по каяк на река Оцтал?
Да, реших да се пробвам на Adidas Sick Line-Extreme Kayak Championship. Идеята се роди спонтанно. Беше ми ясно, че там ще са най-големите и че нямам шансове за някаква добра позиция, но това, което бе важно за мен, беше, че видях нивото на каране – нови стилове, техники, а аз попивам бързо. Карах трасе, което беше пълна новост за мен. Толкова голяма кубатура на подобно място – само пускането по трасето си беше приключение. Подобно състезание беше първо по рода си за мен. Никога преди не бях взимал участие в подобно мероприятие, бях доста притеснен. Карах редом с хора, които си изкарват хляба с това. Най-големите имена в спорта, голяма тръпка определено. А и холдинга ме подкрепи с пълна сила – все пак си записахме участие, хората видяха, че и в България караме лодки. Спомням си, че като ме питаха от къде съм и щом казвах, че съм от България, ме гледаха като полезно изкопаемо, не подозираха, че и там караме. Беше супер преживяване!

Къде в чужбина си карал каяк?
Първото ми каране на чужда земя беше в Словения – на река Соча. Карал съм в Австрия, Франция, Гърция, Сърбия. Този сезон мислим да се пробваме в Албания, дано стане. Бих се пробвал и на Teva-Mountian Games – интересно състезание. Дано имам шанса да пътувам повече.

Тренираш ли в Унгария?
Да, тук тренирам също. Реших да се науча да подкарвам спортен каяк. Все пак тук традициите в областта са големи, а и определено ще ми е от полза. Записах се и в университетския отбор по Dragon Boat. Разбрах, че спортът е важна част от университетския живот тук. Но като цяло си тренирам по старо му – фитнес и гребане – определено не скучая.

Идва тъй чаканата от много хора зима. Караш ли нещо през този сезон… различно от каяк?
Обичам зимата, определено ми дава и малко време за отдих. Да, карам ски – карам силно казано, по-скоро се возя на ски. Но зимата е важна – няма ли сняг, няма и вода, така че тача зимата.

Филип Цонов на Бебреш

Коя е любимата ти река за каяк в България?
Знаех си, че ще ме попиташ това. Ами любима… много харесвам Девинска (рядко сме я хващали), Рилска – най-вече участъците Пастра и Жабокрек. Харесвах много Влахина река, но вече надали ще я карам някога – да живеят ВЕЦ-овете; влюбих се в Давидковска – само веднъж съм я карал, но е уникална река. Естествено, харесвам реките в България – Санданска също е супер. Имаме реки – стига да има сняг, човек може добре да се позабавлява. Както обичам да казвам – имаме си за всеки по нещо. Не можем да се оплачем, че нямаме природни дадености. Но не си ги пазим, за съжаление. И за малко да пропусна Струма – реката Майка, все пак това е мястото, което ни дава възможност да караме целогодишно. Което никак не е малко.

Правиш различни фигури във водата – имаш ли си любима?
Фигури… ами правя, не съм много добър родеист (стил в каяка), но се справям. Обичам да сърфирам, харесвам много Space Godzilla, но не мога да я правя. Лошото е, че ни липсват големи вълни и плей спотове. А повечето фигури изискват подобни места. От това, което мога да правя, харесвам баластните и cartwheel. Успявал съм и със салтото.

Фрийрайд или фрийстайл?
Много хора не правят разлика. Според мен whitewater kayaking сам по себе си е фрийрайд спрямо слалома примерно. Тук сам чертаеш линията си, в много от случаите реката дава някакви опции, но крайното решение си е твое. Всеки си има някаква идеална линия, която следва и естествено най-голям е кефът, когато успееш да минеш така, както си казал, че ще минеш. Но в този спорт най-често влизаш с една идея и излизаш с друга – имаш линия, но винаги нещата идват като план Б – кривваш леко и до тук бяхме с линията – започват интерпретациите, фрийрайд.
А под фрийстайл в каяка разбирам най-вече родеото – всичките фигури и акробатики. Много от големите карачи мешат стиловете, примерно, слизат от водопади със салто. Много динамично се развива спортът според мен, вече просто да минеш някой бързей не е кой знае какво. Вече е важно къде си бъфнал (скочил от камък, най-образно казано), на кой водопад си си метнал греблото… болна работа, но изглежда доста впечатляващо. Така че в каяка практикуваме и фрийрайд, и фрийстайл. Много често се опитваме и да съчетаваме двете – тогава резултатите са доста впечатляващи.

Филип Цонов на Струма

Какво мислиш за скаутинга? Преди да минеш през някое непознато трасе отдаваш ли му достатъчно внимание?
Скаутингът е задължителен. Това ми звучи като да караш кола със затворени очи, нещо подобно. Когато караме сериозни реки, много често не виждаме достатъчно от лодките, а и трябва да се осигуряваме. Просто даденият бързей го изисква. Част от скаутинга е и осигуряването. Обичаме да казваме, че каякът е групов спорт, особено, ако говорим за Крийк каяка – там е абсолютно задължително да сте поне двама, въпреки че и това не е достатъчно понякога. Скаутингът е нужен, за да си изгради човек линия, да прецени. Тук моето мнение е като на всички други, които се занимават с този спорт. Правил съм глупостта да пренебрегна този момент и това в моя случай завърши с пребиване. Мисля, че това си е задължителен момент в който и да е екстремен спорт. Човек трябва да има идея какво го чака, така шансовете за успех са значително по-големи.

С две думи – реката те зарежда?
Всеки път слизам на реката с желание, с нови идеи и винаги имам нещо на ум, което бих пробвал. Да живее YouTube – колко клипчета съм гледал – много неща съм научил по този начин. Винаги си намирам начин да се забавлявам. Зарежда ме да съм сред природата, да съм извън София, да правя това, което обичам. Разказвал съм това на много хора, но те не могат да ме разберат. За тях София е всичко. Но всеки е свободен да прави каквото си поиска. Мен ме радва да пътувам, да карам, да къмпингувам – добре ми се отразява да съм някъде, да сменям обстановката. Сигурно не само при мен е така.

Благодаря ти! Искаш ли да кажеш нещо на читателите на 360?
И аз благодаря за интервюто, за мен беше удоволствие. Нещото, което бих казал на читателите на 360, е да продължават да правят това, което ги влече. В крайна сметка правим всичко това, за да изпитваме удоволствие и да се чувстваме добре. Но все пак с разум и мярка, за да има следващ път. Надявам се екстремните спортове да придобиват все по-голяма популярност в България – имаме дадености за целта, но трябва и да си ги пазим.

Сподели

0Shares
0 0

1 коментар

  1. Bravo, mili moi bratko! Neka tozi sport ti nosi vinagi polojitelni emocii i znai, che se gordeem s teb! ^^

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.