С откриването си през 1936 г. хижа „Амбарица” – стара се превръща в любимо място за излети на троянци и на стотици туристи от цялата страна. През 50-те години вече се усеща необходимостта от по-голяма постройка. Отново е сформиран Хижестроителен комитет и се обсъжда дали да се разшири старата сграда или да се построи нова. Истински тласък идеята получава през 1957 г., когато БТС е възстановен.
Решено е да се гради нова постройка и с проекта се заема архитект от София. Строежът стартира още през 1958 г. Средства са отпуснати от Общинския народен съвет, от ЦС на БТС и Околийския отдел „Просвета“.
Хижестроителният комитет решава работата да започне веднага – още лятото на 1958 г. Като най-тежък проблем се оказва извозването на строителните материали – да се изнася с коне е на гръб, както е било при старата хижа, е много тежко и бавно. Затова решават да построят втора въжена линия, като продължение на съществуващата линия на горското стопанство. Доброволци изграждат новата въжена линия, която докарва материалите на 200 м от строежа. После изграждат и 200-метров релсов път, по който строителните материали се закарват до самия строеж.
Гимназисти правят трасето на пътя от каменната кариера зад Момина могила до хижата. Същото лято по този път те прекарват 300 кубика дялани камъни за бъдещата постройка.
Вижте още: Историята на хижа „Плевен“
Първата копка е направена на 24 септември 1958 г. Въпреки опасността зимата да дойде всеки момент, строежът стартира. Наети са 12 майстори от село Петко Славейково, Севлиевско, с бригадир Бай Ботьо, а заедно с тях работят доброволци. След сухото лято пресъхват и двете изворчета до хижата, така че се налага по въжената линия да се изкарват варели с вода чак от р. Малка Краевица.
На 1203 м н.в. работата кипи, а съботите и неделите доброволците са още повече. Поставени са темелите, отлята е първата плоча и е нареден гредореда, и тогава, на 15 октомври – 3 седмици след началото, се случва това, от което мнозина се опасяват – пада първият сняг. Работниците, уплашени от условията, си взимат инструментите и слизат в града, където нощуват в едно общежитие, преди да се приберат на село. Вестта за тяхното бягство вдига на крака още през нощта членовете на комитета. Къде с увещаване, къде със сила, те качват майсторите на камион и ги карат обратно към Момина могила. За щастие и времето се оправя и градежът продължава с пълна сила.
Въжените линии започват да работят на две смени и само за 2 месеца работниците извозват 2000 тона строителни материали, като само плочите за покрива са 60 тона. Работата е изключително натоварена, като се има предвид, че всичко трябва да се прехвърля между двете линии, а после и от новата линия на вагонетки до строежа. Бъркането на бетона е на ръка, както и леенето на плочите и реденето на гредореда – всичко, дело на доброволци. За два месеца хижата е вдигната и на 30 ноември е поставена последната плоча на покрива. В този момент започва да вали обилен сняг на парцали и на другия ден вече има 60 см сняг, но работата е свършена и е време да се отпразнува с мило тържество.
В края на юни 1959 г. се продължава с измазването на хижата и други довършителни работи. Амбицията на троянските туристи е да спечелят негласното съревнование с другите две строящи се хижи: „Скакавица“ и „Бачо Киро“. Работата кипи, а от ден на ден хижата хубавее. Помощ оказват почти всички троянски предприятия със средства и трудови бригади.
Тържествено откриване
Ето, че идва денят на тържественото откриване – 1 ноември 1959 година. Така хижа „Амбарица“ – нова става първата построена хижа след възстановяването на БТС през 1957 г. След седмица се откриват хижа „Скакавица“ и хижа „Бачо Киро“.
Вижте още: Историята на хижа „Бачо Киро“
10 души са наградени като най-активни хижестроители със значка „Отличник на БТС“, а още 30 получават значка „Хижестроител“.
Предстои решаването на още проблеми, сред които належащ е този с водата. През 1960 г. се прави проект за прекарване на вода от Йоргова мандра. Въпреки, че теренът е предимно скалист, за два месеца местните успяват да прокопаят и изградят 2,5 км водопровод.
През 1962 г. по инициатива на местните скиори се строи и първият ски-влек, рядкост за България по онова време. Изграден е под ръководството на инж. Иван Йонков от една бракувана въжена линия на Горското и добавени нови съоръжения. През 1974-75 г. се построява още един влек, друг – през 1977 г.
Двете хижи, стара и нова, се ремонтирани през 1961 и 1962 г. и после през 1977 г. При първия ремонт е свален тежкият и пропускащ вода плочен покрив и заменен с ламаринен.
Вижте още: Историята на хижа „Амбарица” – стара
До 1964 г. снабдяването на хижата с продукти е с коне, което е много трудно. Затова троянци искат да построят въжена линия – старата, от времето на строежа, е демонтирана след откриването на хижата. С помощта на Георги Илиев, първи зам.-председател на ЦУ на БНБ и член на ЦС на БТС, е отпуснат заем „Нова техника“. Линията е изградена отново под ръководството на инж. Иван Йонков.
Последната голяма придобивка за хижа „Амбарица“ е нейното електрифициране. Първоначалната идея за въжен електропровод е отхвърлена – той би бил по-скъп и ще изисква да се направи просека в гората. Взема се решение за високоволтов кабелен електропровод в земята. От ДСО „Електромонтаж“ София е осигурен 15 000 м високоволтов кабел. С помощта на хеликоптер, по трасето само за няколко часа са положени всички необходими материали, тежащи над 60 тона. При прекарването на електропровода строителите не унищожават нито едно дърво.
